Скоростно четене (метачетене), Фоточетене, Сугестопедия







Сугестологията е наука, създадена от проф. д-р Георги Лозанов – български учен, доктор по медицина, специализирал психиатрия и неврология, а по-късно и физиология на мозъка, завършил и второ висше образование по педагогика и психология.
Предмет на сугестологията са сугестията (внушение) и десугестията (освобождаване), които помагат да се разкрият потенциалните възможности на личността. Основното ѝ приложение е в педагогиката, известна като сугестопедия, десугестопедия, резервопедия или десугестивно обучение.
Сугестията—десугестия, която е предмет на сугестологията, се противопоставя на хипнозата и клиничното внушение като средства, които ограничават свободата на избор и творчески израз на личността и имат команден, потискащ характер. Тя цели да пробуди желанието на обучаващите се или на пациентите за изживяване и постигане на творческо състояние, което е в хармония с очакването на преподавателя или психотерапевта. Поддръжниците на метода твърдят, че при този тип общуване се дава възможност на личността да избира според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен — и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Несъзнаваните периферни перцепции и емоционалните стимули заемат важно място в сугестологичната теория за внушението.
На базата на теорията на сугестологията от средата на 60-те години на ХХ век, започва експериментирането, разработването и прилагането на учебно-лечебната десугестивно–сугестивна педагогическа система — сугестопедагогика, или т.нар сугестопедия — десугестивна педагогика.
Според сугестопедичната теория съществува


 

ограничаваща социално и исторически изградена норма за нивото на човешката памет, бързината на автоматизирането и за „мъката” от ученето. Ето защо една от най-важните задачи на сугестопедията е в значителна степен да освободи (да десугестира) обучаващите се от тази обществена сугестивна норма.
Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – интересите, възприятията, интелектуалната активност, мотивацията, креативността; смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психохигенен, психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.

Сугестопедията или резервопедията е метод за бързо и трайно усвояване на голям обем информация. Изненадващо, методът не е просто известен, той е признат за "най-иновативният метод за учене в света", според UNESCO, Американската асоциация по ускорено учене и Виенската академия на науките.

Курсът "метачетене" е курс по четене, който чрез игра те учи как да усвояваш голям обем информация - 70-80% от една книга, за кратко време - около един час за 200 страници, според личната ти цел и желание. Курсът се базира на законите и методите на сугестологията.


Сугестопедичната игра - методът на скритите резерви

Дали става въпрос за дете, което се учи да смята, за възрастен, който учи чужд език, или се учи как да чете по една книга на час, експериментите доказват, че човешкият мозък откликва по-добре, ако го помолим да направи нещо под формата на игра. Зачитайки тази закономерност, сугестопедичният метод на обучение е една непрекъсната игра. В сугестопедичната игра, всеки си избира нова идентичност - име, способности, приятели и желания – единственият лимит е въображението. Новата идентичност върви и с нова себепредстава, с нова вяра във възможностите на личността. Играта винаги е съпътствана с много емоции, а емоциите са езикът, който половината ни мозък разбира. Играта също така помага да се достигне до едно ново състояние на ума, в което мозъкът възприема информацията с лекота - без да изпитва умора, независимо от голямото количество информационни стимули, които му се поднасят.

Човешката личност участва във всеки комуникативен процес едновременно на много съзнавани и несъзнавани нива. Голяма част от ежеминутната информация, която мозъка ни обработва е неосъзната. В един разговор, например, вие общувате осъзнато, като възприемате смисъла на думите, но това е само малка част от информацията, която мозъкът попива - интонацията с която са казани думите, паузите между тях, жестовете и мимиките на говорещия, фона зад него...стотици хиляди информационни сигнали долитат до мозъка ни и той ги регистрира.

Само човешкото око може да абсорбира 10 милиона бита информация на секунда. Представете си, от тях само 40 бита достигат до съзнанието ни. Оказва се, че неосъзнатото възприемане на информацията е много повече като обем от контролираното осъзнато мислене и учене. Чрез различни техники, сугестопедията учи как тази неосъзнато възприета информация, спонтанно да стане осъзната - как да я активираме и упоптребяваме, според желанията и нуждите ни.

Двата основни акцента базирани на сугестологията и на които ще се спрем по-подробно в този материал са скоростно четене и фото четене.


Скоростно четене

От малки са ни учили да четем, като си повтаряме на глас буквите, сричките, думите. След което, след време започваме да си четем наум и все пак, като се замислите, дори сега когато четете си повтаряте всяка една дума наум, като по този начин ограничавате скоростта си на четене в пъти и по този начин организма ви се натоварва повече.
При скоростното четене и фото четенето, човек трябва да се научи да прескача момента с повтарянето наум. Един вид да прави снимка на съдържанието и да го запаметява в мозъка си. Помислете. Огледайте се наоколо. Колко неща видяхте и осъзнахте за секунди. Излезте от стаята и се опитайте да си представите стаята. Бас ловя, че се сещате какъв цвят е стената, как са разположени мебелите, възможно е дори да се сещате за най-малките детайли, въпреки, че сте погледнали едва за 5-10 секунди. Именно на това се базира фото четенето, сканирате и запазвате информацията, след което при нужда я ползвате, като я извличате от мозъка си.

Гледали ли сте филма "Матрицата"? Спомняте ли си, как Нео се обучаваше с помощта на компютър? Искате ли след минути вашият компютър да свърши почти същата работа за вас?

Скоростно четене
Звучи като състезание.....
Всъщност, това е способност, която повечето хора дори не подозират, че притежават. Хората четат със скорост 900-1000 знака в минута. Просто така са научени и никой никога не им е казвал, че има нещо различно от обикновеното четене - понякога скучен и уморителен процес, който отнема много време и невинаги резултатите от него са налице.

Скоростното четене е способността на човек да възприема текстова (и всякаква друга) информация по-бързо от обикновено. Тази способност не е вродена, а се развива. Какво ще си помислите, ако видите човек да прелиства книга, задържайки погледа си върху страниците за не повече от две секунди? Най-вероятно, че му е интересно да прегледа заглавията на главите или просто разглежда картинките. Ако този човек е усвоил скоростното четене, той наистина чете, при това не повърхностно, а задълбочено, като си представя образно всяка отделна ситуация от действието, развиващо се в книгата, или запомня сложни термини с тренирания си за ускорена и съсредоточена работа ум.

Информацията, съдържаща се в една страница плътен текст, е равна приблизително на 2-5 килобайта (извинявам се на читателите, които не са свикнали с компютърните термини, но не мога да се сетя за друга единица информация, която да използвам :).

Информацията, която се съдържа в една картинка, голяма колкото една страница формат А4, е равна приблизително на няколко мегабайта. А сега просто се огледайте наоколо или просто се вгледайте в далечината - колко информация мислите, че възприемат очите ви само за една секунда? Трудно е да се пресметне.

Всъщност нещата са малко по-сложни и пропорциите в количеството възприемана от човешкия мозък информация не са рани на тези, които компютърът би възприел от същото количество площ, но целта на тази статия не е да ви даде знания за строежа и функциите на човешкия мозък, а да ви покаже неговите възможности такива, каквито са в действителност, а не такива, каквито са във въображението ви. За да се сравнят способностите на нашия мозък с компютър, може да се използва следната картина:
представете си компютър, голям колкото най-високия небостъргач в Ню Йорк. Горе-долу така ще изглежда компютърът, способен да извършва работата, която извършва вашият мозък в момента. В такъв случай, защо, когато четем, се ограничаваме до минималните за нашето възприятие няколко килобайта информация за няколко минути?

Един от възможните отговори е, че това е максимумът, който можем да възприемем чрез четене, или казано по друг начин, че мозъкът ни не може да постигне по-голяма скорост на обработка и запаметяване на информацията от тази, с която работи в момента. Ако приемем този отговор, тогава например спортът би бил невъзможен - всички хора ще са с еднакви възможности и няма да има никой, който дори да се замисли, че може да се развие в дадена област повече от останалите. Фактите показват друго - тези, които поискат, могат да постигнат по-високи резултати в спорта. Защо? Защото са по-надарени от нас ли? В повечето случаи, не. Просто са решили да постигнат нещо, да развиват себе си и спорта като цяло.

Всички хора се учат да четат по на около 6-7 годишна възраст. Тогава те научават азбуката, започват да различават звученето на отделните букви, да свързват думите, които изговарят, както и написаните, и да ги възприемат като една и съща единица информация. Четейки, децата произнасят думите на глас, като малко по малко произношението се скрива и човек започва да чете безшумно, но продължава да произнася думите наум. Това е нивото, което достигат 99% от хората, когато станат на 8-9 години. Парадоксално е, че развивайки се в абсолютно всяка друга област и придобивайки все повече знания, в областта на четенето хората остават на ниво 9-годишна възраст през целия си живот!

Ще се опитам да обясня накратко как човешкият мозък пререботва зрителния образ на текста в информация, годна за съхранение и обработка.
Вече споменах, че детето се учи да чете, като свързва отделните букви, срички и думи с техните звукови еквиваленти, които е чувало преди това. С течение на времето то успява да си изгради слухов речник, т.е. може да синтезира наум звученето на всяка дума, която би могло да прочете. Дотук добре, скоростта на четене става "приемлива", но това ли е границата на нашите възможности? Скоростта, с която можем да четем, равна ли е на скоростта, с която можем да говорим?

Информацията, която получаваме през ушите си, или по-точно центъра в мозъка, който обработва слуховата информация, е нищожна като количество в сравнение с тази, която получаваме през зрителния център на мозъка. Следователно, ако се научим да възприемаме текстова информация не със слуховия, а със зрителния анализатор, ще увеличим скоростта на възприемане многократно, без да влошим качеството. Доказано е, че при скоростното четене текстът се запаметява със 70% по-добре, отколкото при обикновено четене. Разбира се, тези резултати са невъзможни без усилени тренировки, защото трябва да се пречупи навик, изработван с години. Това няма да стане за седмица или месец, но ако човек наистина е решил да усъвършенства четенето си, успехът е сигурен. Моят личен опит го доказва - за няколко часа удвоих скоростта и качеството при четене, но по-големи скорости отнемат много повече време и усилия. Всъщност, може да не гледате на скоростното четене като на усъвършенствано четене. Погледнете нещата така: вие трябва да научите мозъка си да възприема информация по съвсем нов начин - т.е. да се научите да четете наново. Представете си, че сте малко дете и се учите да четете. Единствената разлика е, че го правите по различен начин!

Скоростното четене има много преимущества пред обикновеното. Освен по-бързо, информацията се усвоява много по-добре. Да, колкото и странно да звучи, при по-голяма скорост информацията се възприема по-качествено, по простата причина, че нашият мозък започва да работи на по-високи, естествени за него "обороти".
Друго преимущество е лекотата, с която започвате да четете. Познавате чувството на умора и отегчение от продължителното четене, нали? Е, забравете за него. Когато четете бързо, мозъкът ви започва да произвежда адреналин в количества, близки до тези при спортуването. Чувствате се бодри и колкото повече четете, толкова повече ви се чете. Умората изчезва, появява се невероятен глад за знания. Глад, и то зверски! Когато за първи път прочетох няколко книги за един час, не можах да спя цяла нощ. Искаше ми се да продължавам да чета, мозъкът ми за първи път беше проработил с естествена за него скорост и искаше още! Можете ли да се досетите какво правих на другия ден? Четох до вечерта, когато... прегрях и имах нужда от почивка. Тук е моментът да ви кажа да не прекалявате с претоварването с информация. Ако почувствате умора, спрете. Помнете, че уменията идват с търпение и тренировки, нищо не става изведнъж, като с магическа пръчица.
За компютърните програми, които можете да ползвате, ще напиша по-късно. За да опиша скоростното четене, трябва да обясня какво става в главата ви, когато четете този текст например.
Първо, очите ви възприемат зрителния образ. После зрителният анализатор на мозъка обработва образната информация, която след това се асоциира от слуховия анализатор с определени звукови схеми, за да се получи вътрешна реч.
Тази вътрешна реч се комбинира с емоциите, пораждани от текста, създавайки информация, подходяща за съхранение. Всъщност за обработка на възприеманите чрез четене думи се използват три "информационни анализатора" - зрителен, слухов и речедвигателен.
За съжаление системата, по която сме се учили да четем, е несъвършена – основен център за съхранение и обработка на информация в нея е слуховият анализатор. Спомнете си как едно дете се учи да чете – първо срича на глас, следейки думите с пръст, след това се научава да чете думите една по една, после се научава да чете почти гладко, без да
произнася прочетените думи.

По време на четене почти при всеки човек се наблюдава повишено мускулно напрежение в гърлото, гласните струни и устните, защото ние продължаваме подсъзнателно да произнасяме думите наум, докато четем.
Това до голяма степен ограничава скоростта на четене, защото зрителният анализатор на мозъка е способен да възприеме и обработи стотици и дори хиляди пъти повече информация, отколкото слуховия.
Сега най-важното: как да се научим да възприемаме и обработваме текстова информация главно чрез зрителния анализатор?
Отговорът е прост: трудно! Защото трябва да унищожим навик, изграждан с години и превърнал се почти в инстинкт. Това изисква дълга и упорита работа над себе си, но плодовете си заслужават: ще можете да четете с пъти по-бързо, отколкото го правите сега, като ефективността няма да намалее, а дори ще нарасне!

Упражнение №1:
Започнете да четете някоя книга. Докато четете, бройте наум до 30,
после започнете да броите отначало. Целта на упражнението е да
потиснете работата на слуховия анализатор по време на четене - той ще е
зает с броенето, а зрителният анализатор - с четене! Целта ви е да
научите мозъка си да разбира информацията, без тя да се преработва в
слухови образи. Прочетете по този начин минимум две-три книги. След
като преминете това упражнение, можете да започнете следващото.

Упражнение №2:
Вземете друга книга (различна от предишните) и започнете да я четете,
като в същото време си рецитирате наум някакво заучено изречение (две
или три - колкото искате). Повтаряйте ги, докато не прочетете книгата.
Отново минималното количество книги, които трябва да прочетете по този
начин, е две. В това, и във всички други упражнения, се подразбира
минималното количество страници да е не по-малко от 300.

Упражнение №3:
Сега, след като сте преминали най-трудната част от обучението си, е
време за компютърните програми (за тези, които нямат компютър - не мога
да кажа, че нищо не изпускате, но... продължавайте с упражненията,
скоростното четене съществува отпреди създаването на компютъра, така че
- упоритост и пак упоритост!).
От секцията Downloads в сайта (забележка, линкът към автора не работи, добри алтернативни програми са тази и тази ), която е достъпна само за регистрирани
потребители, можете да свалите няколко програми за скоростно четене. Аз лично ви препоръчвам Super Reader . Макар и с по-малка функционалност и размер от SpeedReader, тя е по-лесна за употреба и работи на по-бавни компютри. Информация за работа с програмата ще намерите в doc файла в архива, както и в help-а на програмата.
Тези програми работят по следния начин: прожектират последователно на екрана думи или редове от предварително избран текст, като ви карат да четете по-бързо, отколкото можете да произнесете думите. В началото
нищо няма да си спомняте от това, което сте прочели, но с времето ще ви
стане лесно и дори приятно да четете по този начин. Когато стигнете до
ниво, в което ви е лесно, увеличете скоростта или броя показвани думи и
редове, за да продължите да се развивате.
Толкова за компютърните програми, продължаваме с другите упражнения.

Упражнение №4:
Вземете пак една книга и започнете да я четете, плъзгайки поглед по
редовете. Ще ви бъде по-лесно, ако в началото си помагате с някаква
пригодена за целта показалка или с пръст. Целта на упражнението е да ви
научи да движите очите си плавно и равномерно по текста (според мен
показалката е задължителна, но... въпрос на личен избор). Може да ви се
стори невероятно, но в момента очите ви "прескачат" от дума на дума.
Това бави четенето и уморява очите ви. За една страница текст не трябва
да отделяте повече от 50-70 секунди. Ако това ви се струва бързо... в
края на обучението си ще го правите за 2-3 секунди! Но засега прочетете
по този начин поне три книги, като на третата трябва да сте намалили времето до 20 секунди. Или 10, ако сте амбициозни!


Фото четене 

Встъпителни думи за фото четенето от Димитър Караманчев – инструктор по метачетене:



Основи на Фото четенето

UPDATE: 2013.01.11: Този текст е директен превод от книгата на Paul Scheele The Photo Reading Whole Mind System и е тук с цел да запознае неговорещите английски читатели с основните идеи на автора. Алгоритъма, който днес се преподава в РеЛогика е силно променен на база обратната връзка от всички участници в обученията до сега. На всяко обучение казвам, че в този си вид техниката не проработи за мен и затова се добавиха нови елементи към системата като 6 асоциации, мисловни карти и активна визуализация. Очаквайте обновения алгоритъм скоро.

 Съзнанието е ключа към това умение.

* гледна точка;

* алтернативни гледни точки;

* съмнение-предизвикателства;

* провала не е фатален ;

* самокритика,предразсъдък;

* съмнение;

* вяра и воля ;

* всяко едно нещо, над което се съсредоточиш се разширява;

* ясно дефинирана цел ;

* подобното привлича подобно;

* програмиране на ума;

* задаваме ясна дефинирана цел за сесията на четене.

От какво трябва да се откаже човек ,за да усвои фото четенето:

- ниско самочувствие като ученик;

- деструктивни навици като съмнение в собствените си способности

- перфекционизъм (всичко или нищо), който се съсредоточава върху провала, вместо реалният процес на учене (груба грешка);

- липса на вяра в подсъзнателната част на вътрешният ум и интуитивните ни способности.

- Нуждата да знаем всичко сега, на момента;

- стрес свързан с продуктивността ни (ако не го направиш за n време, не ставаш);

- чувсто за припряност;

- негативни отношения.

Стъпка 1: Подготовка и поставяне на Цел

Ясно дефиниране на целта на четенето.  Тя е радарът, който позволява на вътрешния ни ум да създаде резултатите, които търсим.

Когато формулираме ясно целите си, увеличаваме шанса да ги постигнем. Целта освобождава възможност. Тя е двигателят на фото четенето. Поставянето на цел е сила, която може да бъде усетена на емоционално и физично ниво. Когато имаш силна цел тялото ти става силно и осъзнато. Читатели с ясно чувство за цел стоят все едно ще правят бизнес. Те придобиват нови чувства за процеса на четене.

Въпроси, които можем да използваме:

-          По какъв начин мога реално да приложа този материал?

-          Какво очаквам да правя/казвам след прочитането му?

-          Колко важен е този материал за мен? А в дългосрочен план?

-          Прочитането на този материал създава ли стойност за мен? Каква?

-          Какво ниво на детайли искам?

-          Прочитането на целия документ съществено ли е за целта ми? Мога ли да получа това което ми е необходимо, ако прочета само 1 глава/секция?

-          Колко време съм готов да отделя в момента за да задоволя целта си?

-         Заявявайте целта си всеки път, когато четете, това ще повиши концентрацията ви. Когато се установи целта се включва пълната сила на вашия ум.

Преминаване в идеално състояние за четене.

Съзнателно имаме достъп до 7 +/-2 различни бита информация в даден момент – 7 единици внимание във всеки момент.

Техника на глухарчето: Визуализирайте глухарче в едната си ръка, почувствайте тежестта, формата, цвета, мириса му, след което го подхвърлете към другата ръка и отново го почувствайте – повторете упражнението няколко пъти. Хванете глухарчето с доминиращата ръка и го закарайте в задната част на главата, като леко  докоснете мястото с ръката. Представете си че глухарчето остава там докато връщате ръката си на мястото и че то ще стои там независимо какво правите. Затворете очи и балансирайте глухарчето. Ще се почувствайте отпуснати и концентрирани. Представете си, че полето на зрението ви се разширява.

Стъпка 2: Първоначален преглед

Прегледа се базира на принципа, че ефективното учене се случва от цялото към частите.

Проучване: Преглед на материала – целта е да се създаде усещане за структурата на материала (5-8мин)

Прочетете: Заглавие и подзаглавие, корица, съдържание, дата на издаване, индекс страница, 1ва и последна страница, удебелен и ръкописен текст, главни теми, обобщения, превю, ревю – 5-8мин. Стимулира дългосрочната памет като категоризира материала и подобрява разбирането му. Подтиква ни да създадем ментална структура на това, което четем. Ще запомним за по-дълго всеки материал, който активно организираме.

Запишете на лист ключови думи и термини, които съдържат основните концепции на материала. Те ни насочват към материи, които бихме искали да изследваме. Ключовите думи са ясно видими, повтарящи се термини, които представят  ясни идеи. Това е средство, което ни помага да усвоим смисъла на текста. Ключовите думи помагат на съзнанието да формулира въпроси, на които вътрешният ум да отговори. 20-25 думи за книга. Прегледа е кратък.

Преглеждаме проучването и ключовите думи и решаваме дали искаме да продължим. Тайната на успешното четене е да избягваме да се задълбочим прекалено дълбоко в текста прекалено рано. Ако се появи такова желание, трябва да се подмине и да се продължи. Прегледа захранва нашия глад за информация и идеи; дава ни очаквания за това какво предстои. Когато узнаем структурата ставаме все по точни в отгатване на съдържанието.

Стъпка 3: Фото четене.

Преразглеждане на целта.

Фокусирането на вниманието над зададената цел и организирането на времето са неразделни в днешната ера. Някой неща си заслужава да се четат в детайли. Други въобще не заслужават внимание. Заявявайте целта си всеки път като четете ,това повишава концентрацията на ума.

Оптимално състояние за учене: Състояние на повишени възможности на ума и повишени възможности за учене. Легнали (после може и седнали) поемете дълбоко дъх, издишайте, затворете очи, поемете въздух, задръжте за момент, издишайте бавно, визуализирайки числото 3, казвайки на ум „отпускам се” —прогресивно отпуснете всички мускулни групи от главата към краката; поемете въздух – помислете за числото 2 и повторете на ум „отпускам се”, издишайки се освободете от всички мисли за минало и бъдеще, от всякакво напрежение и проблеми; поемете дълбоко дъх и го задръжте – визуализирайте числото 1 и красиво разцъфнало цвете – това сигнализира че сте фокусирали вниманието си и сте влезли в състояние на разширена креативност. Представете си ,че сте на тихо и красиво място. Усетете всичко около вас – всички звуци, миризми, земята, небето, вятъра, слънцето.Представете си,че изминава 1 час. Преди да отворите очи си представете ,че задържате това състояние докато четете. Изпълвайки това получаваме достъп до дясната половина на мозъка и го отваряме за информация. Опитайте се да задържите това състояние на физическа и умствена отпуснатост докато фото четете.

Програмиране:

    Докато фото чета, концентрацията ми е абсолютна.
    Всичко, което фото чета оставя трайна следа във вътрешния ми ум и е достъпно за мен.
    Желая информацията в тази книга………..за да изпълня целта си……

Програмирането дава насоки на мозъка като ясно установява целите, също така се преодоляват ограниченията поставени от съзнанието – пренасочва всички негативни диалози и оставя възможност за успех. Важно е целта да е постижима и ясно дефинирана.

Фото фокус – ефекта на наденичката.

    Сложете двете си ръце на разстояние 1 педя пред очите и педя и половина една от друга.
    Започнете бавно да приближавате показалците един към друг като едновременно с това се концентрирайте вниманието в периферията, без да премествате очите.
    Приближавайки показалците един към друг, в даден момент ще се появи трети  „пръст” (като наденичка) между тях (все едно двата показалеца са един върху друг)
    В този момент се фокусирайте върху върха на показалците (ще видите,че те се намират на разстояние един от друг)
    Без да мърдате пръстите, разфокусирайте погледа докато отново се появи междинния „пръст”.
    Повторете докато можете да го правите мигновено.
    Вземете произволна книга и я отворете
    Преминете в състояние на фото фокус и вижте междинната „страница”, която се появява по средата. Voila

! Поради неспецифичното натоварване на очните мускули е възможно да се появят неприятни усещания в очите/сълзене. С практиката мускулите привикват и неприятните усещания изчезват.

Фото фокусът създава физически и ментален прозорец, като позволява директно излагане на влизащите визуални стимули към мозъка. В това състояние правим ментална снимка на цялата страница, вкарвайки я в подсъзнателния процесор на мозъка. Излагането на всяка страница стимулира директна неврологична реакция. Мозъка изпълнява функцията да разпознава модели, необезпокояван от критичния мисловен процес на съзнанието. След фото четене съзнателно може да не знаем нищо от материала. Следващите стъпки създават съзнателна яснота за това, което ни интересува.

Фото четене – Поддържане на стабилно състояние докато разгръщаме. Бъдете изправени, краката на пода, некръстосани, дълбоко дишане, разгръщане на страница за 1-2 секунди. Погледа е в средата на книгата – в междинната страница. Ако не я виждаме можем да си представим Х свързващ ъглите на страницата. Не се впечатлявайте от липсващи страници, освободете се от разсейващи мисли.

Завършващо програмиране

    Отчитам чувствата ,който съм получил фото прочитайки…..
    Освобождавам тази информация,за да може тялото и ума ми да я обработят.
    Любопитен съм по колко начина тялото и ума ми ще ми покажат,че информацията е налична за мен.

Реакциите на фото прочетения материал се случва вътре в нас ,тези програми канят подсъзнателният ум да ни помогне. Наблюдавайте за  мостове , по който тече информацията. Оптимално се фото чете преди лягане.

Преглед веднага след фото прочитане

Аналогично с първоначалния преглед, тази стъпка затвърждава структурата на текста, което значително спомага последващата активация на материала. Ако първоначалния преглед е бил дълъг (10-15 мин), последващия преглед е бърз (1-3 мин) и  обратно, ако първоначалния преглед е бърз (1-3 мин), нека последващия преглед е дълъг (10-15 мин)

Стъпка 4: Активиране.

Дава ни осъзнатостта на информацията нужна за да изпълним целта си. Поетапно съзнателно разбиране на информацията—яснота—запознатост—знание—експертиза. При активирането ние рестимулираме мозъка ,сондирайки ума с въпроси и изследвайки част от текста към които сме привлечени .След това супер четем най-важните части от текста, чрез бързо сканиране през центъра на всяка страница или колона. Когато чувстваме , че е необходимо се потапяме по-дълбоко в текста за по-фокусирано четене, за да разберем подробностите. При това четене позволяваме на интуицията да ни каже “Хей ,обърни на последният параграф на страница 147,идеите които търсиш са точно там”. Ако формулирате въпроси не им отговаряйте сега, като си позволите да развиете любопитство да разберете повече. Периода на инкубация след фото четене е 20мин – 24ч.  Сондирайте ума си като задавате въпроси и не очаквате моментален отговор. Това помага да стоите отворени чрез любопитството. То инициира изграждане на мостове към мащабната база данни в мозъка, където е поместена информацията след фото четене. !!!Записвайте въпросите си!!!.  Колкото повече повишавате важността на търсените отговори, толкова по-добре. Присъединете се към дискусии,това ви прави активни и поставя мозъка да работи активно.

Супер четене и потапяне:

След сондирането използвайте материалите като активно се придвижвате по текста и преминавате през големи блокове информация, за да откривате отговори на въпросите си . Първо ще разглеждате секции от текста, които ви привличат по някакъв начин. Следете за визуални следи в материала, които ви дават усещане, че определени части са по-важни. След това супер четете като бързо местите очите си през центъра на страницата. Забележете че части от текста ви привличат като по-важни. В тях ще се потопите прочитайки няколко изречения, за да разберете дали това ви трябва. Наблюдавайте всички интуитивни сигнали къде да гледате. Опитайте да забелязвате всичко около вас;  възможно е да загубите плавноста на текста. в момента, в който отворите визуалната си осъзнатост. Мекото фокусиране ви позволява да видите какво хваща вниманието ви. Следвайте тези хрумвания и вижте докъде ще ви отведат . Наблюдавайте всички сигнали ,като отбелязвате на къде гледат очите ви. Понякога ръката ще отвори правилната страница. Понякога съзнанието ще ни казва да спрем, защото сме пропуснали дума. Когато това се случи, благодарете на съзнателния си ум за предупреждението и продължете със супер четенето. Ограничете потапянето до 1-2 страници (сумарно) на книга. Търсете мисли, чувства и идеи, а не думи. Дръжте поставената цел в съзнанието си.

Skittering – влизаме в идеалното състояние за учене; преглеждаме целта, заглавието, подзаглавието, първите няколко параграфа, 1-то изречение на параграфа, който ще четем чрез скитинг и местим очите си (оставете мозъка сам да избере модела на движение, понякога може да е от горе надолу/отдолу нагоре/от центъра навън/от края към центъра и др.) бързо по параграфа (прочитате първото и последното изречение ), отбелязвайки думите, които ни се струва че имат най-голяма връзка с първото изречение. Ако смисълът остане неясен се прочита и последното изречение. Прочетете последните няколко абзаца и обобщението(на книгата/материала).

Направете Mind Map(основна идея в центъра на листа, главните под идеи покрай нея, свързани с линия; основните концепции на всяка под идея тръгват от нея в безброй много разклонения; използвайте цветове, символи, картинки) на това, което сте прочели. Използвайте ключови думи и изразявайте всяка концепция с 3 думи.


Стъпка 5: Бързо четене.

Бързото четене е най-близко е до традиционното четене. Разликата е, че то се случва след всички стъпки на системата за Фото четене и се прави от началото до края на текста без прекъсване. Скоростта му е адаптивна. Придвижвайте очите си бързо и плавно по текста , започвайки от началото до края без да спирате, като нагласяте скоростта според сложността на материала. Вземете толкова  време, колкото ви е необходимо и настройвайте скоростта на четене според важността на текста, като обективността на материала е ключ. Четете по-бързо, ако сте чели параграфите от горните стъпки или информацията е  несъществена. Четете бавно, когато текста съдържа непозната информация или сложна информация. Важно е ,да не спирате да се движите например заради информация, която ви е трудно да възприемете (ако спрете и се замислите може да се отклоните). Продължете с четенето – скоро ще откриете информация, която разбирате — извлечете информацията от текста. Бързото четене директно включва съзнателният ум и задоволява нуждата ни от съзнателно възприемане на съдържанието. Не винаги бързото четене е необходимо. Понякога сме получили отговор на поставените въпроси в предишните стъпки.


Пет дневен тест .30 минути на ден :

Ден 1.Избирате си книга. Преглед и фото четене.

Ден 2.Подготовка,преглед за не повече от 2 минути , втори преглед  с който изваждаме въпроси и ключови думи за 15-20 минути. Фотопрочитане.

Ден 3 Подготовка и фоточетене. Супер четене и потапяне-в края прегледайте ключовите думи,за да разберете до каква степен ги знаете.

Ден 4.Подготовка и фото четене. използвайте супер четене или  skittering ,които ще ви позволи да успеете . Вижте думите и си напишете още въпроси.

Ден 5 .Подготовка и фото четене ,вижте съдържанието и отидете на тази секция която искате. Четете супер, за да отговорите на всички въпроси. Запазете 1 минута за да направите мисловна карта. Целта е да създадем не на цялата книга а на целта. Общо за цялата книга трябва да ви отнеме около 2 часа.


7-те Активности на Метачетенето

1. Целеполагане – Конкретната цел/желание/мечта е първата стъпка в играта. Разбирате дали наистина е конкретна като отговорите на 3 специални въпроса и след това направите 4 прости проверки. В бизнеса конкретните цели са познати като S.M.A.R.T. цели. Почти всеки знае какво значи това, но почти никой не го прави на практика. Когато запишем целта на хартия това ни носи 2 пъти повече точки. Същото важи и за думите, въпросите и мисловните карти.

2. Преглед – Преглеждате корицата, съдържанието, заглавията и картинките в книгата за 3 до 5 минути максимум. Така правите разходка по краищата на това, което четете, за да разгледате структурата му и да откриете ключови думи. Ключовите думи са основни термини, които ви помагат да формулирате въпроси, по които после парасъзанието (подсъзнанието) ви да работи.Това позволява на съзнанието ви предварително да създаде „папки“, които после да напълните по-бързо и лесно. Прегледът може да изключи достъпа до резервите ви (хиперпамет и хиперкреативност), ако се използва неправилно. Най-важното е само да добиете усещане и апетит за информацията, а не да се зачитате.

3. Фоточетене – Повтаряте целта, релаксирате чрез музика, песен, танц, игра или друго позитивно и приятно занимание. След това правите фотофокус като разфокусирате погледа си гледайки в далечината‚през‘ книгата. Фотофокусът позволява на погледа вместо да се концентрира на всяка една дума, да се разшири зрителното поле, така че периферното зрение обхваща и 2-те страници едновременно, гледайки 4-те им ъгъла, както при снимане. Прелиствате така цялата книга спокойно и уверено един или няколко пъти, докато не я ‚усетите‘. Протягате се, раздвижвате се и освобождавате информацията да се обработва от тялото ви. Стимулираме любопитството си като се чудите по колко ли различни начина парасъзнанието ви ще покаже, че разполагате с нужната информация да постигнете целта си?

4. Въпроси – Преди да оставите информацията да се инкубира около 24 часа формулирате поне по 10 въпроса на всеки 100 страници от книгата. Всичко от съдържанието, което не знаете, а ви е любопитно да научите е потенциална ‚мисловна проба‘, която записвате на лист. Така създавате кукички, с които след като преспите извеждате информацията, която ви трябва, за да изпълните целта си. Стандартните въпроси са: Защо това е важно за целта ви? Как се прави? Какво съдържа?

5. Отговори – След като сте оставили информацията да се инкубира поне 20 минути започвате да търсите отговори на въпросите чрез суперчетене. Процесът наподобява ‚сканирането‘ на уеб страници в Google, когато търсите нещо конкретно – бързо спускате погледа от горе до долу за няколко секунди. Когато нещо ви привлече вниманието зачитате 1 до 2 абзаца максимум, преценявате дали това е отговор на някой от въпросите ви, след което бързо продължавате да сканирате нататък докато не намерите отговори на въпросите си. Сканирането стимулира невронните връзки инициирани от фоточетенето. И тук както при прегледа основното предизвикателство е да се научите да не се зачитате, а да се фокусирате в намирането на отговорите.

6. Рисуване на мисловна карта – Рисуването е едно от най-приятните и релаксиращи занимания. Мисловните карти пък са швейцарско джобно ножче за мозъка – графичен инструмент, който ви дава възможност да визуализирате целта, ключовите думи и въпросите си чрез връзки, картинки, цветове и асоциации. Това ви показва голямата картинка и подобрява многократно запомнянето. Приложенията на мисловните карти са много разнообразни – учене, организиране, планиране, презентиране и др..

7. Тристъпково четене – Последното ниво е много близко до традиционното четене и го минавате само, ако имате нужда. Прилага се предимно от начинаещите, които все още не са напълно уверени, че предишните нива са им дали необходимата информация, за да постигнат целта си. Основната разлика спрямо стандартното четене е, че скоростта е немонотонна и адаптивна – темпото на четене е бързо, нормално или бавно. Пасажи, които не са свързани с целта ви преминавате много бързо, такива които са непознати преминавате с нормално четене, а такива които са важни за целта ви прочитате бавно и задълбочено.Така добивате чувство за запознатост с текста, увереност и самочувствие да се изразявате спонтанно.



ЛЕКЦИИ



Лекция: Техники за бързо четене и ефективно учене
Курс: Споделяне на знания и работа в екип
Лектор: Светлин Наков
Дата: 31.07.2013

Съдържание:
- Ефективно четене
- Фокус и концентрация
- Бързо четене
- Техники за помнене
- BOST система - Тони Бюзан
- Фоточетене
- Бързо гледане на видео

Уебсайт на Академията на Телерик: http://academy.telerik.com


Източници: 



ЛИТЕРАТУРА 

Георги Лозанов, "Сугестопедия – десугестивно обучение"
(Комуникативен метод на скритите в нас резерви) – pdf