Книгите могат да бъдат опасни.

Най-добрите трябва да носят етикет

„Това може да промени живота ви“

Хелън Ексли

От къде е дошъл обичаят за Коледната и Новогодишна елха?





20 декември. Обичайна за това време на годината цари пред Коледна и Новогодишна треска. Градската атмосфера е задушлива, изпълнена с напрежение и суетност. От телевизионната кутия изкусно поддържат и захранват напрежението като през около 15 минути ти се нарежда – САМО СЕГА:
– ПАЗАРУВАЙ!
– КУПИ!
– ВЗЕМИ НА КРЕДИТ!
– СПЕЧЕЛИ!
– ДАРИ!
– ПОМОГНИ!...
Като бонус получавате non stop въртящи се десетина коледни песнички, които обикновено са дразнещи и депресиращи. Дарителските кампании са така активизирани, като че ли само по това време на годината сирачета и изоставени деца са гладни и боси, а болните — болни. Достатъчно професионално и изтънчено се създава една възбуда и настроение, които обаче сърцето категорично определя за илюзорни и фалшиви.

В крайна сметка след 2 седмици ще се събудите преяли, препили със стопени спестявания, та дори и нов заем(кредит) изхарчени за скъпи и обикновено ненужни вещи, които обаче ще са вашето "доказателство" за обичта към близките ви. За коледните чудеса дечицата ще прочетат в книжките с приказки, а ти ще гледаш на телевизора в американското "мууви", дарителските кампании ще са извлекли своите си дивиденти, а сирачето обикновено ще е хапнало с две курабийки в повече, за разлика от обикновен ден в различно време на годината. Пазарният принцип е ясен, до тук с него, има обаче и едно друго "задължение" общоприето като необходимост от обществото – да донесеш в къщи живо отсечено вечнозелено дръвче, което след 2 седмици ще захвърлиш до контейнера пред блока и впоследствие ще бъде изгорено на градското бунище. От къде идва идеята за този ритуал?...или айде да го наречем обичай!

















Източник: allpravda.infohttp://www.selenabg.com/index.php/2008-08-12-22-05-32/2013-11-03-13-10-00/1956-2013-12-15-17-50-41.html

Традицията за празнуването на новогодишните празници с елха, толкова силно е навлезнала в нашия бит, че почти никой не си задава въпросите, а откъде е дошла до нас елха, какво символизира, защо именно елхата е неотменим атрибут на Рождество и Нова Година?! Кога се е появила при нас елхата и от къде е дошла тя - ще се опитаме да изясним в дадената статия?!
В 1906 година философът Василий Розанов писа:
"Преди много години назад аз с удивление узнах, че обичаят за Коледната елха не принадлежи на коренните руски обичаи. Елхата в днешно време така твърдо е пуснала корени в руското общество, че на никому няма да му дойде в главата, че тя не е руска."- (нито пък българска!- добавено от Н.Т.Н.-Селена)...
Както вече ви е известно от моята статия "Какво празнуваме ние на Нова Година" традицията за празнуването с елха на Нова година в Русия е привнесена чрез указ от самозванеца Петър I през 1699 год.
"...сега от Рождество Христово като се стигне до 1699, в бъдещето през Януари на 1 число ще настъпи Новата 1700 год., заедно с новото столетие на века, и затова добро и полезно дело е заповядал Великия Господар, занапред лето да се брои в Заповедите във всички дела и крепости писано от днешен Януари на 1 число-Христово на 1700 год. А в знака на това добро начинание и новото столетие на века в царстващия град Москва и след задължителното поблагодаряване към Бога и молебственото пеене, на когото се случи да е в неговия дом, или по големите и преминаващи по знатните (главни) улици на знатните хора, и у домовете им, изрично за духовните и мирски чинове, да си сложат пред вратите някои украшения от дърво и клонки от бор, смърч, а може и от смрика (хвойна) като от мострите, които са направени да се сложат и на градинските пейки, и ниските полици/поставки навън, или на кой както му е удобно, и благоприлично с оглед на мястото и портата. А при по-бедните хора, всеки, който иска да постави по дръвче или клонка над вратата или над своя олтар; и това да стане сега през бъдещия Януари към 1-то число на годината, а тези украшения да стоят до 7-ми Януари, през същата 1700 год. ..."
Въпреки това, за бъдещето на Коледна елха указа на император Петър I е имал само косвено отношение: първо, градът се е декорирал не само с елхови, но и с друг хвойнови дървета; второ - в указа се е препоръчвало да се използват както цели дървета, така и клонки, и на края, трето - украшенията от хвойна е предписано да се слагат не в помещенията, а навън - на вратите/портите, на покривите на кръчмите и ресторантите, по улиците и пътищата. Тази елха се превръщала в Новогодишен градски пейзаж, а не Коледен интериор, такава, каквато е станала доста по-късно.
Текстът на държавния указ свидетелства при нас, за това, че Петър I се е водил от обичаите, с които се е запознал по време на европейското си пътешествие, те били важни като естетика - домовете и улици е било заповядано да бъдат украсени с хвойна, такава била символиката - декорацията от вечно зелената хвойна следвало да създаде ознаменуване именно празника на Новата Година.
Важното е, че петровския указ от 20 Декември 1699 год.се явява едва ли не единствения документ от историята на елхата в Русия от XVIII век. След смъртта на самозванеца Новогодишните елхи са престанали да се слагат. Само собствениците на кръчми и ресторантите са украсявали своите домове, при това тези елхи стояли по цяла година, откъдето дошло и името "лъжовни елхи".
Държавните разпореждания са се запазили само като декорация в алкохолните заведения, които още преди Нова Година продължавали да ги украсяват с елхи. По тези елхи, които били привързвани към кол, настанени по покривите или привързани към вратата, са се различавали кръчмите. Елхите стояли там до следващата година, като този обичай се е поддържал в продължение на XVIII и XIX век.
Пушкин в "История на села Горюхино" споменава "древните обществени здания, украсени с елхи и с изображението на двуглави орли". Този характерен детайл е бил добре известен и от време на време се е отразявал в много произведения на руската литература. Понякога вместо елхи на покривите на кръчмите са се поставяли борчета:
"Зданието на кръчмата… се състояло от старинна двуетажна хижа с висок покрив… На върха й на склона стърчало изсъхнало борче; слабо, с изсъхналите си клонки, то сякаш викало за помощ".
"Влязохме!...Бързаме в селото като стрели
Внезапно спряха конете пред грозна хижа,
Където във вратата е забита елха...
Какво е това?...Кой си ти, човеко, чудако,
Нима не знаеш?...В края на краищата, това е кръчма!..."

Ето защо, хората започнали да наричат кръчмите "коледни елхи" или "Иванови коледни елхи": "Да отидем в "коледната елха", да пийнем за празника", "Явно в Ивановата коледна елха е имало гости, защото се олюляваш от едната страна на другата"; "с коледната елха (кръчмата) чистачът като с метла дома измитал". Скоро всички комплекси от "алкохолен" характер постепенно се сдобили с "коледни елхови" дубликати: "Да вдигнеш коледната елха" - да пиянстваш, "иди под коледната елха" или "коледната елха падна, да идем да я вдигнем" - иди в кръчмата, "бъди под коледната елха" - да бъдеш в кръчмата; "коледарска елха" - състояние на алкохолно опиянение и т.н.
Случайно ли самозванеца Петър I със своя указ е въвел в култ почитането на територията на Московието дърво, което е станало символ на алкохолните заведения, и което в народната традиция се считало за "дървото на смъртта"?!
Естествено, че навика сред народа да се украси Коледното дърво, трудно е пуснал корени, тъй като смърча в древността се е считал в Русия за "дървото на смъртта": неслучайно на този ден с коледни смърчови клонки е било прието да се застилат пътищата, по които преминава погребално шествие, а в близост до къщите не било прието да се засаждат дървета. А какъв страх е навявало отиването в смърчовата гора, където сред бял ден можеш лесно да се изгубиш, тъй като смърчовете много лошо пропускат слънчевата светлина, поради което в техните гори е много тъмно и страшно.
Също така е съществувал обичай удавниците и изобщо самоубийците да се зариват, погребват между два смърча превръщайки се в тях. От смърчовете, както и от трепетликата било забранено да се строят къщи. Още повече, че в руските сватбени песни смърча се е свързвал с темата за смъртта, където тя е символизирала осиротялата не-веста (жена без съпруг или любим, а още и невежа жена, също така опетнена жена или изнасилена - обяснението е от Н.Т.Н.-Селена).


В древността при Славяно-Ариите смърча също се е считал за "дървото на смъртта", който е свързвал мъртвите с "другия свят", символизирал е прехода в него и бил необходимият елемент за погребалния обред. И тъй като нашите предци са изгаряли своите мъртъвци, т.е. изпращали са ги при своя Род, то смърча като добре горящо по всяко време на годината смолисто дърво се е използвало при кремацията. Умрелият Славянски княз или княгиня са били отрупвани на гъсто с клончета от смърч и шишарки, и при завършването на погребалните молитви на волхвите, при обсипването със зърнени храни, ръж и голи клонки, многочислените опечалени около скръбния огън са запалвали смъртното ложе. Горящият пламък се е устремявал към небето.
В продължение на целия XVIII век никъде, освен в алкохолните заведения елхата в качеството на новогодишен елемент или светлинен декор повече не фигурира; нейният образ отсъства в новогодишните фойерверки и илюминации; тя не се описва при коледните маскаради на двора; и разбира се, тя не присъства в народните коледни веселби. В разказите за новогодишните и коледните празненства, които са се провеждали през този период на руската история никъде не се споменава за присъствието на елха в помещението.
"Нека боровете и елхите
През цялата зима да стърчат,
В снега и нетленни
Опаковани да спят.
И тяхната слаба зеленина
Като иглите на таралежа
Така, че клонките да не пожълтяват
но да не са и свежи."

Мрачни асоциации е предизвиквала елхата при поета и прозаика в чужбина през XIX и XX век А.Н.Будищев
"Боровете и мъхестите елхи
Бели нощи и мрак,
Злобно пеене на снежна буря,
Вие в пустинния овраг."

А Йосиф Бродски предавайки своите усещания от северния пейзаж (от селището на своите отправки - село Корейско) отбелязва:
"Преди всичко специфична растителност. Тя по проницип не е привлекателна - с всичките тези смърчове и блатца. Човек там не може да прави нищо в качеството на движещо се тяло в пейзажа, нито в качеството на наблюдател. Защото какво може да види той там?!"
Смъртната символика на елхата била усвоена и получила широко разпространение при съветската власт. Елхата се превърнала в характерен детайл в официалните гробища, преди всичко в мавзолея на Ленин, около който били посадени сребристи норвежки елхи:
"Елхите клонят към стареене,
Над гранита отекват шумно..."

Смъртната символика на елхата е намерила място и в пословиците, поговорките, фразеологизма: "гледаш ли под елхата - тежко ще се разболееш"; "попаднеш ли под елхата - ще умреш"; "елхово/смърчово село", "елхова/смърчова къща" - гроб; "иди или разходи се по елховия път" - умри и др. Посоченото звуковото изброяване е провокирало сближение и съчетание на думата "елха" наред с нецензурни думи, и така това е повлияло на възприятието ни за елховото дърво. Характерни са и елховите евфемизми: "лъжовни елхи", "елхи разсипници" и т.н.
Възраждането на елхите е започнало едва-едва през ХIХ век. Счита се, че първата Коледна елха е била сложена в Петербург от живеещите там немци. Този обичай на гражданите така се харесал, че те започнали да настаняват елхите в собствените си домове. От столицата на империята тази традиция започнала да се разпространява из цялата страна.
Нито Пушкин, нито Лермонтов, нито техните съвременници никога не са споменавали за елхата, тогава, когато коледните празници, светлинните маскаради са се описвали в литературата и статиите на списанията непрекъснато през това време: коледните гадания са дадени в баладата на Жуковски "Светлана" (1812), коледните гадания в дома на помещика (чорбаджийския дом) са изобразени от Пушкин в V глава на "Евгени Онегин" (1825), Бъдни вечер протича в действието от поемата на Пушкин "Къща в Коломна" (1828), към коледните празници е свързана драмата на Лермонтов "Маскарад" (1835) "Но сега са празници, и е точно маскарад...".
Първото споменаване за елхата се е появило във в-к "Северна пчела" в края на 1840 година: вестникът съобщавал за продажбата на "прелестни подбрани и украсени с фенери, гирлянди и венци" елхи. Една година по-късно се появява и обяснението за навлизането на този обичай като мода:
"Ние приехме от добрите немци детския празник в навечерието на празненството на Рождество Христово: Weihnachtsbaum (Коледно дърво). Дървото, осветено от фенери или свещи, окичено с бонбони, плодове, играчки, книги за радост на децата, на които преди това е казано, че за добро поведение и прилежание на празника за тях ще се появи внезапна награда..."
В продължение на първите десет години петербургските жители все още възприемали елхата като специфичен немски обичай. А.В.Терещенко, автор на седемтомната монография: "Битът на руския народ" (1848), е писал:
"В местата, където живеят чужденци, особено в столицата, въвели като обичай използването на елхата".
С отдалечеността, с която се дава описанието на празника, свидетелства новостта на този обичай свързана с руския народ.
"За Коледния празник се избират предимно дървета от елхи, поради което детското празненство е получило наименованието си; тя се окичва с детски играчки, които после се раздават след празненството. Богатите са празнували с изискани прищевки и капризи."
В разказа на С.Ауслендер "Коледни празници в Петербург" (1912) се разказва за това, как първата коледна елха в Русия била разположена в господарството на Княз Николай I към края на 1830-та година, след което, следвайки примера на царското семейство са започнали да я слагат и в знатните столични домове:
"- След господаря вие първи приехте този немски обичай - казал стария генерал на свещеника.
- Да, беше трогателно да видим миналата година в двореца каква радост не само за децата, ами и за възрастните хора предизвика това нововъведение-отговорил отеца."
 Дошлата от Германия елха от началото на 1840-та година, започнала да се усвоява от руските семейства в столицата. През 1842 списанието за деца "Звездичка", което се издавало от детската писателка и преводачка А.O.Ишимова съобщавало на своите читатели:
"Сега в много руски домове е приет немския обичай: в навечерието тихичко и тайно от децата се приготвяла елхата; това означавало да се украси вечнозеленото дръвче колкото се може по-добре с цветя и панделки, накачени по клонките с позлатени орехи, с червени ябълки от най-красивите, с чепки от вкусно грозде и разни видове изкуствени конфети. Всичко това се осветява от множество разноцветни восъчни свещи, залепени към клонките на дървото, а понякога и разноцветни фенери..."
Към средата на XIX век немския обичай здраво се утвърдил в живота на руската столица. Елхата става за жителите на Петербург обикновено явление. През 1847 год. Н.А.Некрасов споменава за нея като нещо познато и разбираемо от всички:
"Всичко случайно като конфети по Коледното дърво, които не могат да се нарекат произведения на Природата, са били като някакъв калейдоскопичен роман от фабриката на Дюма - те били произведения на изкуството."
В.Иоф, изследвайки "литературната флора" на руската поезия на ХIХ-ХХ век забелязал започващата в края на XIX век нарастваща популярност на смърча, свързана видимо с това, че елхата в съзнанието на руския народ крепко се съединила с положителня символ на Коледното дърво:
"...смърчът и бора, аутсайдерите на XIX век, сега стават все повече и повече популярни."
И вече дореволюционната детска литература е пълна с детската радост на срещата с Коледната елха. За това пише К.Лукашевич в "Мое мило детство", М.Толмачьова "Как е живяла Тася", монахинята Варвара "Рождество Христово - Детство златно", А.Федоров-Давидов "Вместо Коледна елха" и много други.
Забавен е факта, но сериозни противници на елхата като чуждоземна, а после и като Ведически обичай по своя произход, станала християнската църква. Светия синод чак до революцията през 1917 издал указ, забраняваш слагането на елхи в училищата и гимназиите.
Въпреки това, в началото на ХХ век елхата става нещо обичайно в Русия. След 1917 няколко години елхата се е запазила: да си припомним изображенията на "Елхата в Соколник", "Елхата на Горки". Но през 1925 год. е започнала планова борба с религията и с православните празници, в резултат на което станала окончателната отмяна на Рождеството през 1929 год. Денят на Рождеството се превърнал в най-обикновен работен ден. Заедно с Рождеството се отменила и елхата, вече твърдо слята с него. Елхата, против която някога излязла Православната църква, сега започнала да се нарича "попски" обичай. И тогава елхата преминала в "нелегалност": продължили са да я слагат тайно на Рождество, но само зад плътните завеси на прозорците.
Ситуацията се изменила едва тогава, когато Сталин произнесъл думите: "Трябва да живеем по-добре, трябва да живеем по-весело!" В края на 1935 год. елхата била отново възродена, само че преобразена под формата на нов празник, получила простата и ясна формулировка: "Новогодишна елха - празник на радостното и щастливо детство в нашата страна." Слагането на Новогодишна елха за децата на сътрудниците в учрежденията и промишлените предприятия станало задължително.
Свързването на елхата с Коледата била предадена в забвение. Коледното дърво се превърнало в атрибут на държавните празници на Нова година. Осемлъчната звезда - Славяно-Арийския знак на Слънцето, който християните нарекли Витлеемска звезда на върха на "коледното дърво", сега била заместена с петолъчна звезда, такава като на Кремълските кули.
През 1954 год. първо запалили Коледната елха в родната страна - Кремълската, която искряла и блестяла на всяка Нова година.
През 1935 год. играчките отразявали развитието на народното стопанство в СССР. В популярното по това време съветско списание "Около света" се обяснявало:
"По елховите играчки може да се проследи историята на строителството на новосветлото комунистическо общество в разните градове. Наред с обичайните зайци и катериците, ледени висулки и зайчета, са се пускали играчки под формата на петолъчна звезда, сърп и чук, трактори, самолети; по-късно на смяна дошли играчки под формата на космонавти и космически кораби, ракети."
Коледата е останала под забрана до 1989 год. Ето, такава е непростата история на Новогодишната елха в Русия.


Къде се е зародил празника на елхата?!
Оказва се, че в много европеизирани Славяно-Арийски народи по време на Коледния сезон отдавна са използвали Коледни Бъдници, грамадни дървени късове или пънове, които са се запалвали в огнището в първия ден на Рождество Христово, и които постепенно изгаряли в продължение на 12 дневния празник. Съгласно разпространеното вярване, внимателното съхраняване на късче от Коледния Бъдник в течение на цялата година защитавало дома от огън и мълнии, обезпечавало семейството с изобилие от зърно и помагало на животните леко да износват потомството си.
В качеството на Коледен Бъдник са се използвали дънери от елха и бук. При Южните Славяни това се е наричало Бъдник, при скандинавците - juldlock, при французите - le buche de Noel (примерно А.Н. - Коледна чурбан (цепеница, пън), а по същество, ако се прочетат тези думи на руски ще получим "бух" - руското "обух", обратната страна на топора или секирата - напълно равностойно на пън или Бъдник; и "но-ьол" приличащо на сливането на думите - норвежска елха или нова, Новогодишна елха, или най-доброто и най-точно попадение "нощна елха".
Историята за преобразуването на Коледната елха все още не е възстановена. Навярно е известно само това, което се е случило на територията на Германия, където елхите по времето на Ведическата Култура били особено почитани и отъждествявани със световното "Дърво на Живота" - "Царица на германските гори е била вечно зелената елха." Именно тук, при древните Славяни, Предците на германците, тя става отначало Новогодишна, а после Коледен растителен символ. След германските народи отдавна съществувал обичая да се ходи на Нова година в гората, където е избрано за обредните роли елхово дърво, което са покривали със свещи и цветни панделки, или парцалчета, а после близо или около него се е извършвал съответния обред.
С течение на времето елховите дръвчета са започнали да ги отсичат и да ги пренасят в домовете, където са се поставяли върху масата. Към дръвчето са се прикрепяли запалени свещички, на него са закачали ябълки и захарни изделия. За възникването на култа към елхата като символ на неумиращата Природа помагало нейното вечнозелено покритие, позволяващо да се използва по времето на зимния празничен сезон, която се появила като трансформация на отдавна известния обичай да се украсява дома с вечнозелени растения.
След покръстването и латинизацията на Славянските народи (според А.Н. - чистокръвните немци не са Арийци, те са Славяни, а още по-точно Святоруси - синеоки и със светли, руси коси, населяващи територията на днешна Германия), обичайте и обредите свързани с почитането на елхата, започнали постепенно да придобиват християнски смисъл и те са започнали да се употребяват в качеството на Коледно дърво, поставяно вече в домовете не на Нова година, а на Бъдни Вечер, т.е. в навечерието на Рождеството на Слънцето (Бога), 24 декември, от, където тя получила названието Коледно дърво - Weihnachtsbaum.
(Според А.Н. - интересна дума, която ако прочетеш на части и на руски много прилича на следното:"святата нощ на дънера", където ако към Weih прибавим "s", то ще получим руската дума "свят" или "свет". От тогава насам на Бъдни вечер (Weihnachtsabend) празничното настроение в Германия било създавано не само от Коледните песнопения, но и от елхата с горящи по нея свещи.
Коледното дърво със свещи и украшения за първи път е било споменато през 1737 год. Петдесет години по-късно датира запис на някоя баронеса, която твърди,че във всеки немски дом се "приготвят елхови дървета покрити със свещи, бонбони и лакомства с великолепно осветление".
Във Франция дълго се съхранявал обичаят да гори в навечерието на Коледа Бъдник (le buche de Noel), и елхата се е приемала, но не така охотно, както в северните страни.
В стилизирания разказ на писателя емигрант М.А.Струв "Парижко писмо", където се описват "първите парижки впечатления" на руските юноши отбелязващи Бъдни вечер на 1868 год. в Париж, се говори:
"В стаята… ме посрещнаха украшения, но не от елхи, любезно за мен според петербургския обичай, в нея липсваше даже дори и най-мъничката елха."
На Коледата за елха още не се споменава, а се пише в традициите на Англия за клонки от имел, под който момчетата по обичай целуват братовчедите и братовчедките си, и за клонки със заострени листа, боядисани на върха на гигантски пудинг. Въпреки това, в едно есе "Коледната елха" написано в началото на 1850 год. писателят вече с ентусиазъм приветства новия обичай:
"Днес вечерта аз наблюдавах веселата тълпа от деца, събрали се около Коледната елха - мил немски замисъл! Елхата беше поставена по средата на голяма кръгла маса и беше повдигната високо над техните глави. Тя светеше ярко с множество малки свещички с целия спектър от искрящи, лъскави и блестящи нещица. В кръг около елхата сега разцъфтява ярка веселба - пеене, танци и всякакви изпълнения. Браво на тях! Привет на невинното веселие под клонките на Коледната елха, която никога не хвърля мрачни сенки."
Болшинството от народите на Западна Европа започнали активно да усвояват традицията на Коледното дърво едва в средата на XIX столетие. Смърчът постепенно се установил като съществена и неотменима част на семейния празник, въпреки че паметта за нейния немски произход се запазила много години.
Сега, когато знаете истина за елхата и празника свързан с нея, можете отлично да отпразнувате Раждането на Слънцето (според А.Н. - подробностите прочетете в моята статия "Какво празнуваме на Нова година") и без елха, и без Дядо Мраз, и без алкохол и не в полунощ, а най-главното в настоящия ден е… Раждането на Слънцето - празнува се от вечерта на 24 срещу 25 декември, а не по нашия стил от 6 срещу 7-ми януари.
Получава се така, че целият християнски свят правилно празнува Рождеството на Слънцето, а нас, русите, както винаги, са ни излъгали, скрили от нас и подхвърлили чужди богове, чужди традиции и празници, и в чужди, лишени от истината дни! Празнувайки, не забравяйте заради какво сте се събрали на масата и чие Рождество празнувате.
А вечнозелената елха (или по-скоро смърч - добавено от Н.Т.Н.-Селена) нека си остане в гората, защото на нея там й е мястото!


Няма коментари:

Публикуване на коментар