Книгите могат да бъдат опасни.

Най-добрите трябва да носят етикет

"Това може да промени живота ви"

Хелън Ексли

Упражнения за астрална проекция (пътешествия извън тялото)







Въпреки десетките упражнения предлагани най-вече от Робърт Монро, тук ще се съсредоточим върху три, предложени  от сибирските отшелници познати ни от поредицата " Звънтящите кедри на Русия". Те наричат понятието "телепортация на своето второто Аз", като твърдят, че и материалната ни телепортация е абсолютно възможна, дори демонстрирана от Анастасия пред автора на поредицата Владимир Мегре. Споменава се обаче, че е много рисково действие и не бива да се прави дори от тях самите, които са достатъчно добре оттренирани. При астрална проекция също така поемаме риск към тялото си, за който ще се запознаете подробно в края на предложения откъс.
 Откъсът е разговор между В. Мегре и дядото на Анастасия от книга 7-ма: "Енергията на живота". Дядото предлага 3 подробни упражнения на Мегре, който ги усвоява за около 6 месеца с успешен резултат и кратък негов коментар относно рисковете към тялото.





... 
— Да, прав си Владимир, при днешното съзнание на повечето хора им изглежда невероятно сътвореното от Анастасия.
Но щом постигнат осъзнатост и състояние присъщо на хората от първоизточника, на тях самите ще им бъде смешно днешното удивление.
Сега ще ти разкажа само за едно упражнение, с помощта на което ще можеш с лекота да телепортираш своето второ „Аз“. Да пренесеш самия себе си в съседен град, или друга страна, или епоха. Така ще може всеки, ако не го мързи.
Веднъж ти видя, как изпълнявайки твоята молба, Анастасия своето тяло пренесе за миг само от единия бряг на езерото до другия. После обратно. И не скри как подобно нещо може да се постигне от човек. Нужно е мислено да си представиш всичките клетки на цялото тяло, и най-малките, които дори с микроскоп не се виждат, и да ги разтвориш в пространството със своята мисъл, и с волята на мисълта в едно да ги събереш, но на ново място. Ефектът от такова зрелище въображението поразява.
Подобно нещо да направи е способен онзи човек, чиято скорост на мислене позволява в един миг да си представи в детайли тялото си.
Достатъчна е и микроскопична грешка и тогава, веднъж разпилян, можеш и да не се събереш отново.
Само три пъти съм го правил в живота си, и при това всеки път съм се подготвял не по малко от една година. Сега подобно нещо не съм способен да направя. Поостарял съм или ме е домързяло. Но даже внучката ми, която с лекота ти демонстрира придвижването, каза: „Да се прави това без най-остра необходимост не бива.“ И ти обясни защо.
Но неведнъж тя те пренася в епохи разни и градове. Ти видя картини и се усети като присъстващ в тези събития. Прав ли съм?
— Да, правилно. Описах как тя пренесе и мене и себе си на друга планета, без тяло. Телата ни останаха на Земята, мнозина не повярваха, че е възможно подобно действие.
— Ще повярват когато могат самите те да извършват подобно. Сега ще те науча. Само внимателно ме слушай и се опитай да осъзнаеш каквото ти казвам.
Човекът се състои от множество енергии съставящи неговата същност.
Чувства, мисли, въображение — това също е човекът. Но тези енергии са невидими. Няма да говорим дали са материални тези части на тялото или не.
В този случай не са така важни разбиранията за тяхната степен на материалност. Важно е друго — тях ги има и те това също си ти — човекът.
Материалното човешко тяло е една от многото съставки на човека.
Човекът може да живее и без материално тяло, но тогава ще трябва да го наречем иначе. Материалното тяло дава видима възможност да се определи степента на хармоничност на баланса на всички други енергии.
Сега си представи, че ти или пък друг човек, с волята си вземе и отдели от тялото си всички свои енергии, целия комплекс, и ги премести в друго пространство.
— Нима всеки може това?
— Може. Частично това се случва с всеки по време на сън. Но ти не се отвличай, слушай по-нататък. Казах ти, че с волята си е способен да премества човекът целият комплекс от чувства.
Необходима му е само малко тренировка. Ето упражнението за тренировката.
За тренировката е нужно да се избере място, където никой няма да обезпокои. Това може да е обикновена стая и легло. В тази стая не бива да проникват звуци, които да те отвличат от заниманието. Ти лягаш на леглото, отпускаш тялото си. Следи ръцете, краката и главата да лежат свободно и спокойно. После без да се движиш, само с воля опитай да насочиш повече кръв, отколкото в други части на тялото, към китката на едната си ръка. Няма веднага да се получи, повтаряй докато усетиш леко пробождане по върховете на пръстите на онази ръка, към която си насочил повече кръв и енергии свои.
Не повече от тридесет минути ежедневно е нужно да правиш такива опити, но да ги правиш до тогава докато успееш свободно да насочваш по свое желание поток енергия и кръв в едната, после втората китка на ръката, към стъпалата на краката. Когато постигнеш желания резултат, ще можеш да насочваш енергия към мозъка си.
Този, който притежава подобно умение, ще има не малка полза за своето здраве. Например ще може, пришка или язвичка да махне от ръката или крака, или от друга част на тялото, и да подхрани падащите си коси. Но главното е че ще може да дава допълнителна енергия на своя мозък. Трябва да се каже и това, че за да постигне нещо подобно, няколко дни преди да започнеш да правиш това упражнение, не трябва да ядеш месо. Храната трябва да е разнообразна, лесно смилаема и прясна, с ефири. В условията, в които ти живееш да се сдобиеш с такава храна е сложно. Но много от недостигащото могат да ти дадат такива продукти например: сутрин изпивай десет грама кедрово масло, после двадесет грама мед и пет грама цветен прашец. Същото трябва да повториш три часа преди сън.
Когато усвоиш първата част от упражнението, можеш да преминеш към втората. За тази цел кажи, какви действия извършва най-често човек ежедневно в къщи?
— Сигурно, най-често в къщи човек си приготвя храна. Разбира се, всеки ден повечето готвят. Картофи чистят например.
— Значи и ти избери някое действие, което най-често се повтаря. Не е важно какво, важното е да ти е най-познато, друг ще си избере друго.
Вземи си часовник и щом пристъпиш към действие засечи времето. При извършването на действието се старай да не мислиш за нищо друго, запомняй детайлите и своите усещания. Например ако чистиш картофи, запомни как си държал ножа, къде са падали обелките, как си ги мил, и усещането за водата запомни. Запомни как си слагал картофите в съда за варене и си го сложил на огъня, запомни как след извършеното си събирал боклука.
Когато решиш, че си приключил с действието, времето погледни или запиши, колко минути са ти били необходими за твоите действия. Например са минали двадесет минути. Вземи будилник, навий го да звъни точно след двадесет минути. Иди в другата стая, където лежейки в леглото си усвоил първата част от упражнението. Легни, отпусни се, затвори очи и си представяй, че си в стаята, където си чистил картофи.
В най-дребни детайли трябва да си представиш всичко. Ако правилно, последователно и в подробности всичко си представиш будилникът ще позвъни, когато свършат твоите представи.
Ако те домързи и много от детайлите пропуснеш, то в мислите си ще приключиш с действието, но будилникът няма да звънне.
Или ако си вял и бавен в мислите си и представите, будилникът ще позвъни по-рано.
Така на някои ще е нужно да се тренират година, други дори две, а някой може и за месец да се научи. Този който така да прави се научи, и чието време в представите му съвпада с реалното, почти се е приближил до телепортацията. Той може да пристъпи към третата част на упражнението.
В третата част на упражнението е необходимо мислено да се прехвърлиш в друга стая на дома си и да извършиш действие, което вършиш много рядко. Сега засичаш времето на своите действия в представата ти.
Например влизаш в стаята, наливаш в някакъв съд вода и поливаш цветята.
Когато мислено полееш цветята и станеш погледни циферблата на часовника и запомни или запиши, колко минути за представата ти са били нужни.
Иди в стаята, в която си бил и повтори поливането на цветята. Времето трябва да съвпадне до минута. Несъвпадението пак говори, че са ти нужни тренировки. Когато времето съвпадне ще можеш много да направиш с твоето второ „аз“, да ходиш не само в стая в твоя дом, но и в съседната къща или страна. Ще са ти нужни само достоверни детайли. Щом ги подложиш на анализ, ще можеш цялата обстановка да създаваш с подробности и да отиваш там.
Не всекиму ще бъде дадено това, но с точност мога да ти кажа, че ако си бил веднъж в някой град в страна задморска, можеш да бъдеш и втори и трети път, премествайки своето второ „аз“.
Който го постигне трябва да запомни една опасност — не бива да отдалечава своето второ „аз“ от тялото си твърде дълго… 

Тук ще направя отклонение и ще разкажа за опасността по-подробно.
От любопитство направих тези упражнения и като постигнах резултатите, за които говореше дядото на Анастасия, аз опитах да се преместя, или да телепортирам второто си „аз“ в Кипър, в градчето Пафос, където бях ходил.
Легнах на дивана в моя кабинет, отпуснах се, представих си как се приготвям, после отивам на летището, сядам в самолета, кацам на летището „Ларнака“, настанявам се в стаята на познатия хотел. После вземам душ, отивам да се разходя край морето.
Вечерно кафене, местната музика, сутринта плаж, къпане в морето… Върнах се или се събудих, не знам как по-точно да го кажа… след три дни. И едва можах да се вдигна от постелята, тялото ми, меко казано, отдавна имаше нужда да отиде в тоалетната, но никой не го беше завел там. Освен това то е искало да яде, но никой не го беше нахранил. Станах с усилие, погледнах се в огледалото. Отражението в огледалото не ми хареса. На лицето ми беше израснала тридневна четина, и изражението на лицето ми беше обидено и нерадостно. И много ми дожаля за моето тяло, което се оказа захвърлено за три дни. От всичко случило се аз си направих извод, че тялото на човека е абсолютно безпомощна плът без енергията на второто или може би първото човешко „аз“. Но макар и безпомощно, все пак е родно и не бива да се оставя дори заради пътешествие в чуждестранен курорт. Освен това, когато пътешестваш без тяло, усещането уж е пълно, и морската вода чувствах, и топлината на слънчевите лъчи, а тялото не почерня.
Отначало ми беше жал за загубеното в тренировки време. А после успях да използвам с полза за делото възможността да виждам с помощта на второто си „аз“ някои все още не случили се събития. Написах по такъв начин няколко сюжета, които ще ви представя тук.
...
Из В. Мегре, "Звънтящите кедри на Русия"
Енергията на живота





Няма коментари:

Публикуване на коментар