Книгите могат да бъдат опасни.

Най-добрите трябва да носят етикет

"Това може да промени живота ви"

Хелън Ексли

Терапевтични ефекти от интензивното ( Холотропно ) дишане – Пневмокатарзис*




* Дословно думата "пневмокатарзис" означава освобождаване чрез дишане. Влиянието на определени ускорени дихателни техники върху съзнанието не е нещо ново - като започнем от йогистките практики и достигнем до катеренето на планините. Спектърът от въздействие е голям. 

По време на пневмокатарзис има няколко важни момента: хипевентилацията, която води до промяна както на алкално-киселинния баланс в организма, така и до невероятно изостряне на сетивността. Освен това ускоряването на дишането /пак хипервентилацията/ предизвиква отслабването на определени психични защити, както и блокиране на определени участъци /волеви, свързани с интелекта и пр./ в коровите участъци в мозъка. Това позволява отприщването на много и с години подтискани емоционални съдържания., предимно негативни - мъка, тъга, огорчение, разочарование, гняв, ярост. От своя страна силната музика - особено барабаните - усилват емоционалното въздействие и го превръщат в асоциации - видими, образни, споменни и процесът на освобождаване се засилва. Човек се намира едновременно в две измерения - тук и сега, и там, накъдето го поведат предизвиканите емоции, най често до неудачно разрешени емоционални ситуации в собствения му живот. 

Всъщност още бушмените и племената наваро са разбирали и са използвали силното въздействие на барабанните ритми. По-късно В. Райх, Ал. Лоуен и особено Станислав Гроф създават цялостен модерен психотерапевтичен метод за бързо освобождение от с десетилетия трлупани на подсъзнателно ниво отрицателни въздействие. 
До 1994 г. Гроф работи две десетилетия в института "Изългън" в Биг Сър, Калифорния, експериментирайки с няколко такива метода - включително изпозването на мескалина в психотерапията. 

Реакциите на всеки от участниците в сеансите - тъй като се правят предимно групово - са индивидуални, често непредсказуеми. Но са възможни форми на регрес до бебешка и пренатална възраст - това не са нереалистични неща. Доколкото става дума за мощно освобождаване на дълго блокирана биоенергия, /тя не е нещо измислено/ наблюдава се как температурата на залата се покачва с осем-десет градуса по време на сеанси, както и други явления, върху които няма да се спираме. В книгите на Гроф са описани. В България методът бе въведен преди седемнадесет години от Виктор Абрамов, един от учениците на Гроф. 

Разбира се, това не е панацея. При всички случаи методът крие опасности и без добре обучен психотерапевт не бива, а и не е възможно да се прилага.



"Приключението да откриеш себе си"
от Станислав Гроф

От векове е известно, че чрез включващи дишането техники е възможно да се предизвикват дълбоки промени в съзнанието. Процедурите, които са били използвани за тази цел от различни древни и незападни култури, обхващат много широк спектър - от драстичните намеси в дишането до фините и софистицирани упражнения на различните духовни традиции. Например първоначалната форма на баптизма такъв, какъвто е бил практикуван от есеите, е включвала потопяване на инициата под вода, което обикновено е приближавало човека на косъм от смъртта заради задушаване. Тази драстична процедура е предизвиквала убедител но преживяване на смърт и прераждане и съвременната форма,
включваща поръсването с вода и четенето на молитва е неин много далечен отглас. В някои други групи неофитите са били полузадавяни с помощта на пушек или чрез задушаване или притискане на каротидните артерии. Фундаментални промени в съзнанието могат да се предизвикат чрез двете крайности на скоростта на дишане: хипервентилацията и продължителното задържане на дъха, или чрез комбинацията между двете. Софистицирани и усъвършенствани методи от този вид могат да се открият в древната индийска наука за дишането, или пранаяма.
Специфични техники, включващи интензивно дишане или задържане на дъха, са част от
упражненията на Кундалини йога, сидха йога, тибетската ваджраяна, суфистките практики, бирманския будизъм, даоистката медитация и много други. По-фини техники, които подчертават специално осъзнаване на дишането, а не промени на дихателната динамика, заемат видно място в сото дзен-будизма и в определени даоистки и християнски практики. Ритъмът на дишането може индиректно силно да се повлиява чрез такива ритуални изпълнения като маймунската песен от о. Бали, или кетджак, гърлената музика на ескимосите инуит и пеенето на киртани, бхаджани или суфистки песни.
 Самите ние сме експериментирали (особено в контекста на нашите едномесечни семинари в института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния) с различни техники, включващи дишане. Някои от тях произхождат от духовните традиции, а други - от преживелищните психотерапии на хуманистичната психология. От всички методи избрахме простото ускоряване на дишането. Стигнахме до заключението, че конкретната техника на дишане е по-маловажна от факта, че пациентът диша учестено и по-ефективно от обикновено и освен това е напълно концентриран върху вътрешните процеси и ги осъзнава. В холотропната терапия общата стратегия е да се доверяваме на вътрешноприсъщата мъдрост на тялото. Следователно пациентите трябва да се насърчават да „слушат” вътрешните насоки от организма си, а не да следват определена концептуална схема.
 Ние успяхме многократно да потвърдим наблюдение то на Вилхелм Райх, че психологическите съпротиви и защити използват механизма на ограничаване на дишането, което има специално място сред физиологичните функции на тялото. То е автономна функция, но лесно може да се повлиява по пътя на волята. Увеличаването на скоростта и на дълбочината му обикновено отслабва психологическите защити и води до освобождаване и поява на несъзнаван (и свръхсъзнаван) материал.
Освен ако човек не е наблюдавал или не е преживял лично този процес, е трудно да повярва чисто теоретично в силата и ефикасността на тази техника.
 Природата и ходът на емпиричните сеанси, които използват метода на хипервентилацията, се различават съществено при отделните хора и могат да се опишат само по общ начин и в статистически термини. В някои случаи продължителната хипервентилация води до засилена релаксация, чувство на разширение и благополучие, както и до видения за светлина. Възможно е човекът да е залят от чувства на любов и мистична свързаност с другите хора, природата, целия Космос и Бога. Преживяванията от този вид са изключително изцелителни и пациентът трябва да се насърчава да им позволи да се развият (това следва да се обсъди в подготвителния период преди сеанса).
 Изненадващо е колко много хора в западните култури -поради силна протестантска етика или по други причини -имат огромни трудности да приемат екстазните преживявания, освен ако не следват страдание и усилена работа (а дори и тогава). Възможно е да силно да чувстват, че не ги заслужават, и да им реагират с вина. Ако това е било изяснено и пациентът приеме преживяването, сеансът може да премине без никаква намеса от страна на терапевта и да е изключително благотворен и продуктивен.
Вероятността за такъв гладък ход обикновено се засилва с броя на холотропните сеанси.
 В повечето случаи обаче хипервентилацията води до първите повече или по-малко драматични преживелищни последователности под формата на интензивни емоции и психосоматични прояви.
Преди да обсъдя използването на дишането за терапевтични цели, ми се струва подходящо и необходимо (особено за читателите с медицинско образование) да дискутирам накратко определени погрешни разбирания за хипервентилацията, които, изглежда, са дълбоко вкоренени в западния медицински модел. Учебниците по физиология на дишането описват т. нар. хипервентилационен синдром: предполагаемо стандартна и задължителна физиологична реакция на учестеното дишане. Тук спадат най-вече прословутите карпопедални спазми: подобни на тези при тетануса контракции на ръцете и краката.
Симптомите на хипервентилационния синдром обикновено се разглеждат в патологичен
контекст и се обясняват от гледна точка на биохимичните промени в състава на кръвта, например увеличената алкалност и намалената йонизация на калция. Известно е, че определени психиатрични пациенти са склонни да развиват спонтанни епизоди на хипервентилация с драматични емоционални и психосоматични прояви. Това е особено често срещано при пациентите с хистерия. Типичният подход към тези епизоди е да се предписват транквиланти, интравенозно да се влива калций и да се диша в книжна торба, за да се предотврати намаляването на белодробния въглероден двуокис.
 Ние сме провели сеанси по холотропно дишане с хиляди хора и сме установили, че това
разбиране за ефектите от хипервентилацията е неправилно. Има много хора, при които дори интензивна хипервентилация в продължение на дълго време не води до класическия хипервентилационен синдром, а до прогресивна релаксация, силни сексуални чувства и дори мистични преживявания. Други развиват напрежение в различни части на тялото, но моделите са много различни от карпопедалните спазми. Нещо повече: продължителната хипервентилация не води до прогресивно увеличаване на това напрежение, а до оргазмена кулминация, следвана от дълбока релаксация, като последователността обикновено следва модел, наподобяващ сексуалния оргазъм.
 Освен това при многократните холотропни сеанси съществува обща тенденция към прогресивно намаляване на цялостното количество мускулно напрежение и различни емоции. Това, което сякаш се случва в този процес, е, че организмът е склонен да реагира на променената биохимична ситуация, като изважда на повърхността - в някакви повече или по-малко стереотипни модели - различни видове старо, дълбоко вкоренено напрежение и се освобожда ва от тях чрез периферно изпразване. Това елиминиране
или редуциране на натрупаната енергия по време на холотропните сеанси може да стане по два различни начина.
 Първият е под формата на катарзис и отреагиране, които включват тремор, тикове, интензивни телесни движения, кашляне, гадене, повръщане, крясъци и други типове вокално изразяване или засилена активност на автономната нервна система. Това е механизъм, който е добре известен в традиционната психиатрия от времето, когато Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер (Freud & Breuer 1936) публикуват изследванията си върху хистерията. Той се използва в традиционната психиатрия и особено в лечението на травматични емоционални неврози и е много често срещан в новите преживелищни психотерапии, например неорайхианската, гещалт- и първичната терапия. Когато не се ограничава до биографичното равнище и му се позволи да продължи напред към перинаталните и трансперсоналните области, това е ефективен терапевтичен механизъм и средство за намаляване на емоционалното и психосоматичното напрежение.
Вторият механизъм представлява принцип, които е нов в психиатрията и психотерапията и,
изглежда, в много отношения е дори още по-ефективен и интересен. Тук дълбокото напрежение излиза на повърхността под формата на продължителни контракции и спазми. Чрез поддържането на такова непрестанно мускулно напрежение за дълги периоди от време организмът консумира огромни количества натрупана енергия и опростява функционирането си, като се освобождава от тях.
 Двата механизма имат своите паралели в спортната физиология, където е добре известно, че е възможно да се работи и да се тренират мускулите по два различни начина - изотоничен и изометричен.
Както показват имената им, по време на изотоничните упражнения напрежението на мускулите остава постоянно, докато дължината им варира, а при изометричните упражнения се променя напрежението, но дължината на мускулите остава еднаква. Добър пример за изотонична дейност е боксът, докато вдигането на тежести определено е изометрично. Независимо от външните си различия тези два механизма имат много общи неща и в холотропната терапия много ефективно се до пълват взаимно
 Типичен резултат от добрия холотропен сеанс е дълбокото емоционално освобождаване и
физическото отпускане много пациенти споделят, че се чувстват по-релаксирани отвсякога.
Следователно продължителната хипервентилация в крайна сметка представлява изключително силен и ефективен метод за намаляване на стреса и води до емоционално и психосоматично изцеляване.

Спонтанните епизоди на хипервентилация при психиатрични пациенти могат да се разглеждат като опити за себеизцеляване. Това е разбирането, откривано в духовната литература в Сидха йога и в Кундалини йога преднамерената хипервентилация (бастрика) се използва като една от техниките за медитация, а епизоди на учестено дишане често се появяват спонтанно като проява на шакти (или активираната енергия Кундалини), наричана крия. Тези наблюдения подсказват, че спонтанните епизоди на учестено дишане, появяващи се при психиатричните пациенти, би трябвало да се подкрепят, а не да се потискат на всяка цена.
 Природата и ходът на холотропните сеанси варират значително при отделните хора и при един и същ човек в различните сеанси. Както споменах по-рано, за някои лица преживяването може да премине от началото до края без никакви емоционални или психосоматични разстройства. В повечето случаи обаче хипервентилацията (първоначално) води до повече или по-малко драматични преживелищни последователности. След интервал, който е строго индивидуален, човекът започва да преживява силни емоции и развива стереотипни модели на мускулно „брониране”.
 Наблюдаваните в този контекст емоционални качества могат да покриват широк спектър.
Най-често срещаните са гневът и агресията, тревожността, тъгата и депресията, чувствата на провал и малоценност, вината и отвращението. Наред с мускулното напрежение физическите прояви включват главоболие и болки в различни части на тялото, гадене и повръщане, задавяне, твърде обилно слюнкоотделяне, изпотяване, сексуални чувства и най-различни моторни движения.
 Някои пациенти остават напълно спокойни и почти неподвижни. Възможно е те да имат дълбоки преживявания, но въпреки това външният наблюдател остава с впечатлението, че не се случва нищо или че те спят. Други са възбудени и демонстрират богата моторна активност: силно треперят и се гърчат, въртят се и се мятат насам-натам, заемат утробни пози, държат се като бебета, мъчещи се да излязат от родилния канал, или изглеждат и действат като новородени. Освен това движенията на пълзенето, плуването, копаенето или катеренето са често срещани. Акустичните прояви на процеса са много богати и включват въздишки, стонове, хленчене, крясъци, бебешко бърборене, безсмислени приказки,
спонтанно пеене, говорене на непознати езици и широк спектър от животински звуци.
 Понякога движенията и жестовете са изключително фини, сложни, диференцирани и много специфични. Например тук спадат странните животински движения, имитиращи змии, птици или хищници от семейството на котките, свързани със съответните звуци. Понякога пациентите спонтанно заемат различни йогистки пози и жестове (асани и мудри), които на интелектуално равнище не познават. От време на време автоматичните движения и/или звуци приемат формата на ритуални танци или други изпълнения от различни култури: шаманското изцеляване, танците от о. Ява, „маймунското пеене” от о. Бали, символните движения на индийските балетни школи катакали или манипури, гърлената музика на ескимосите инуит, тибетското или монголското многогласно и обертоново пеене или японското кабуки.
По време на холотропното дишане в определени области на тялото обикновено се развива
физическо напрежение. Далеч от това да е проста физиологична реакция на хипер вентилация, то има сложна психосоматична структура, различава се при отделните пациенти и обикновено има специфично психологическо значение за конкретния човек. По някога физическото напрежение представлява интензифициран вариант на напрежението и болките, които пациентът познава от всекидневието си или като хроничен проблем, или като симптоми, които се появяват в определени специални моменти, например периоди на интензивен емоционален или физически стрес, крайна умора, липса на сън, отслабване вследствие на болест и използване на алкохол или марихуана. Друг път може да се разпознае като повторно активиране на стари трудности, които човекът е имал в младенчеството, детството, пубертета или при тежък емоционален стрес.
 В повечето случаи е възможно да се идентифицират конкретните биографични, перинатални или трансперсонални източници на различните форми на психосоматичен дискомфорт по време на холотропното дишане или поне да се открие тяхното общо психологическо значение. На следващите страници ще опиша типичните предпочитани области, в които се появява физическото напрежение по време на сеансите по холотропно дишане, и ще обсъдя техните най-често срещани психологически връзки. Важно е да се подчертае, че описанието е статистическо по природа; то очертава всички основни прояви, които се наблюдават в голяма група от пациенти в голям брой сеанси. В конкретния сеанс конкретният пациент ще проявява само индивидуализирана извадка от тези прояви, която понякога е силно ограничена.

 Когато се развият в ръцете и краката, спазмите (карпо педалните спазми на традиционната медицина) обикновено отразяват дълбок конфликт между силни импулси за някакви специфични действия и противоположна, но еднакво силна тенденция към потискане. Следователно това е динамично равновесие, което включва едновременна стимулация със сравнима интензивност на екстензорите и на флексорите. Пациентите, имащи тези спазми, често споделят, че чувстват потисканата агресия и импулсите да се обърнат към другите или неизразените сексуални склонности през целия си живот (или през повече от един човешки живот). Понякога болезненото напрежение от този вид може да представлява блокирана творческа експресия, например импулса да се рисува, да се пише, да се танцува, да се свири на музикален инструмент, да се върши някаква занаятчийска работа или да се изцеляват другите със собствени ръце.
 В този контекст е често срещано да се получават прозрения за природата на конфликта, лежащ в основата на напрежението и на неговите биографични, перинатални или трансперсонални корени. В процеса напрежението обикновено достига кулминация, следвана от дълбоко освобождаване. Когато това стане, човекът чувства, че енергийният блокаж е бил отстранен и енергията може да тече свободно през ръцете му. В течение на годините многократно сме виждали, че субективното чувство за разблокиране се следва от необикновено освобождаване на потиснатите импулси, които лежат в основата на спазмите. Пациентите често откриват начини за творческо изразяване и демонстрират забележителни постижения в рисуването, танцуването, писането, занаятчийството или в изцелителните дейности.
Освобождаването на енергийния блокаж в ръцете има важни медицински последствия. Като правило енергийно блокираната област не се снабдява достатъчно с кръв. Пациентите, които развиват силно напрежение в крайниците си по време на холотропното дишане, обикновено са тези, които във всекидневието си страдат от лошо кръвообращение и се оплакват от студени ръце или крака.
Разблокирането на енергията може да доведе до драматично и окончателно подобрение на
кръвообращението. На няколко пъти сме виждали примери за това при лица с много сериозни проблеми с кръвообращението, получили диагнозата „болест на Рейно”.
 Друг важен източник на мускулно напрежение са спомените за стари соматични рани, причинени при операции или инциденти. По времето, когато такива болезнени рани са били нанесени, човекът е трябвало да потиска - често за дълго - всякакви емоционални и физически реакции на болката. При лечението травмите са били коригирани анатомично, но емоционалните компоненти са останали нетретирани и не са били адекватно интегрирани. Спомените за такива ситуации представляват незавършени психологически гещалти с голяма значимост. Те могат съществено да допринасят за бъдещи психологически проблеми и, обратното, емпиричната работа с тях би могла да доведе до емоционално и психосоматично изцеляване.
Напрежението в краката и ходилата има подобна ди намична структура като това в ръцете и дланите, само че не е така сложно. Това отразява факта, че краката и ходилата са далеч
по-неспециализирани от ръцете и дланите и ролята им в човешкия живот е доста по-проста. Много от проблемите са свързани с използването на краката и ходилата като инструменти за агресия, особено в началото на живота. Напрежението и спазмите в бедрата често се свързват със сексуални защити, страхове и задръжки, особено при жените. Архаичният анатомичен термин за един от притеглящите мускули на бедрото фактически е бил „пазител на девствеността” - musculus сustos virginitatis. Голяма част от напрежението в краката може да е свързано и с анамнеза на физически травми.
 На по-дълбоко равнище динамичните конфликти, лежащи в основата на напрежението в ръцете, краката и в много други части на тялото, са свързани с хидравличните елементи на биологичното раждане. При него организмът на бебето е хванат в капан - често в продължение на часове - в ситуация, която включва крайна тревожност за живота, болка и задушаване. Това генерира огромно количество нервни стимули, за които няма периферно освобождаване, тъй като бебето няма достъп до дишането и не може да крещи, да се движи или да избяга. Блокираната енергия, която се складира в организма, в еднаква степен включва екстензорите и флексорите. Когато излезе на повърхността за закъсняло освобождаване, този динамичен конфликт се проявява като интензивни и често болезнени спазми. От време на време по-дълбоките корени на напрежението в ръцете и краката могат да се проследят до трансперсоналната преживелищна област и особено до различните спомени от минали животи.

 Интересно е, че голяма част от напрежението в останалите части на тялото се появява в области, в които тантристките системи поставят центровете на физическата енергия в невидимото тяло, т. нар. чакри (за по-подробно описа ние вж. с. 144). Това не е особено изненадващо, ако имаме предвид сходството между техниката на холотропната терапия и упражненията, използвани в тантристката традиция, която поставя силно ударение върху дишането.
Енергийният блокаж в областта на главата - центъра корона, Лотоса с хиляда листа или чакрата сахасрара - обикновено се проявява като болезнено преживяване на свиване, нерядко описвано като стегнат метален обръч, който премазва главата. Той е особено чест при хора, които имат анамнеза на главоболие или мигрена. Най-честата и съвсем очевидната връзка на този проблем е със спомена за биологичното раждане, когато главата на плода е била заклещена в тазовия отвор от огромния натиск на контракциите на матката. От време на време е възможно да има асоциации със спомени за нараняване на главата, претърпяно през живота или изпитано в контекста на спомен от минал живот.
Блокирането в областта на центъра на веждите, или аджня чакра, се проявява по време на
холотропното дишане под формата на силно напрежение или дори болки около очите, понякога свързани с трептене на клепачите. Това е особено често в сеанси на пациенти, които във всекидневието си имат проблеми със зрението. Някои от тези трудности - например определени форми на късогледство- могат да се причиняват от хронично напрежение на очните мускули. Когато в терапията напрежението се освободи, е възможно това да доведе до съществена корекция на разстройството. Подобен резултат обаче може да се очаква само ако пациентът е млад и промените все още не са станали органични, а следователно необратими.
 Биографичният материал, лежащ в основата на проблемите от този вид, обикновено включва ситуации от началото на живота, в които човекът е бил насилен да вижда неща, които не е искал да вижда, не е бил готов да види или е възприемал като изключително плашещи. Класическа ситуация от този вид е детството в семейство на родител-алкохолик с всекидневни разстройващи и неловки сцени или прословутите „първични сцени” по Фройд, в които детето наблюдава полов акт между възрастни.
Подобно на другите части на тялото, съществен източник на натрупаната енергия в областта на очите е травмата от раждането. По-рядко може да съществува връзка със спомените за нараняване на очите, особено тези, свързани със спомени от минали прераждания.
Областта на центъра на гърлото, или висудха чакра, за много хора е мястото на съществени блокажи и работата върху тях създава специални проблеми, които ще обсъдя по-късно. В сеансите по холотропно дишане това се проявява под формата на напрежение в мускулите около устата и особено дъвкателните, стискане на челюстите, свиване на гърлото и субективно чувство на задушаване.
Най-често срещаният биографичен материал, свързан с този проблем, включва травмиращи спомени за ситуации, които са заплашвали снабдяването с кислород. Тук спадат детските пневмонии, магарешката кашлица, дифтерията, случаите на полуудавяне, вдишването на чуждо тяло или атаките от родители или техни заместители, по-големи братя/сестри, връстници и други лица, които се свързват с удушаване.
 Конфликтите около крайната орална агресия понякога също съществено допринасят за
проблемите в тази област. Те могат да се свързват с емоционална депривация и орална фрустрация от неудовлетворително обгрижване или с болезнени хирургически интервенции в областта на устата, фаринкса и ларинкса. Болката от поникването на зъбите, интензивната намеса на зъболекаря, прилагането на силни разтвори на дезинфектиращи течности и небезизвестното опериране на сливиците тук могат да се споменат като очевидни примери.
 Най-често обаче оралната агресия, стискането на челюстите и задушаването могат да се
проследят до биологичното раждане и неговите разнообразни превратности и усложнения, или до интубациите и другите медицински интервенции, които незабавно го следват. Друг чест източник на проблеми в областта на гърлото са различните преживя вания от минали животи, включващи задавяне, задушава не или обесване. На по-неуловимо равнище можем да се натъкнем и на съществени конфликти около изразяването на вербалната агресия. В крайните случаи изтласканият орален гняв може да води до заекване.
Следва центърът на сърцето, или анахата чакра, който традиционно се свързва с чувства на любов, състрадание и духовно раждане. Човекът със сериозен блокаж в тази област по време на сеанс за холотропно дишане ще преживява силно стягане в гърдите, понякога със сърдечен дискомфорт. Усещането е на метален обръч, който се стяга около гръдния кош. Проблемът най-често е свързан със спомени за ситуации, които са пречели на свободния емоционален обмен между пациента и другите хора. При някои лица това може да включва най-вече трудности в емоционалното отдаване на другите или в изразяването на емоциите, а при други - неспособност да получават, а понякога и затруднения както в даването, така и в получаването.
 Когато този блокаж се освободи след временно интензифициране, човекът изведнъж се чувства залят с любов и светлина, милосърдие и емоционално освобождаване. Възможно е да е обзет от топли чувства и дълбока симпатия към околните - дори непознатите (вж сеанса по холотропно дишане на с.145). Това се придружава от чувство за свободен поток на емоциите и енергията, както и на непосредственост и принадлежност. Същата дълбока връзка може да се преживее с животни, с цялата природа и Космос. В този контекст някои пациенти казват, че до този момент сякаш са живели в стъклен цилиндър или зад неосезаем екран, който ги е отделял от света. Такова преживяване на отваряне на чакрата на сърцето може да е изключително изцеляващо и има фундаментално влияние върху живота на човека. Обикновено то съдържа съществено и вдъхващо благоговение измерение и се описва като духовно или мистично преживяване.
Блокирането на пъпния център, или манипура чакра, се проявява по време на сеансите по
холотропно дишане като напрежение, спазъм и болки около пъпа. Това обикновено е свързано с амбиции, себеутвърждаване, съревнование и специфични проблеми с Аз-образа и самооценката на пациента. Те включват флуктуиране между чувството за малоценност, неадекватност и инфантилна безпомощност, от една страна, и компенсаторни грандиозни фантазии, нереалистични амбиции и автократични или „мачо” прояви, от друга. Такава комбинация от чувство на малоценност и воля за властване е фокусът на индивидуалната психология на Алфред Адлер. Могат да съществуват важни връзки с биографични събития, в които сигурността, задоволяването на потребностите и оцеляването на индивида са били сериозно заплашени. Най-често срещаният източник на тези проблеми обаче се открива в травмата от биологичното раждане, особено в ситуации, включващи нарушение на пъпната връв, например свиване, прекалено опъване или прекъсването й в момента на отделяне от майката.
Много чести са и връзките на тази област с травматични спомени от минал живот.

 Сексуалният център, или свадхистхана чакра, се намира под пъпа. Блокажите в тази област по време на сеансите по холотропно дишане водят до интензивна сексуална възбуда и различни генитални и тазови спазми и болки. Както може да се очаква от името на тази чакра, основните въпроси, свързани с блокажите в тази област, са от сексуално естество. Те включват травматични психосексуални спомени от живота на човека, които лежат в основата на такива проблеми като неспособността да се постигне или да се задържи ерекцията, оргазмената недостатъчност или фригидност, сатириазата, нимфоманията, садомазохистичните склонности, а при жените и болезнените менструални спазми. Обикновено обаче съществуват типични по-дълбоки връзки с биологичното раждане (сексуалния аспект на БПМ III) и често с архетипни теми или такива от минали животи.

 И накрая коренният център, или муладхара чакра, има най-вече отчетливо анални връзки.
Работата върху блокажите в тази област е свързана с анални спазми и болка или притеснения от загубата на контрол върху сфинктера (флатуленция или дори изпускане). Типичният биографичен материал, който обикновено излиза на повърхността в този контекст, включва анамнеза на детски колики, болезнени клизми и сурово възпитание на естествените нужди. Появява се особено често у лица, които са обсесивно-компулсивни, имат латентни или проявени хомосексуални склонности или ригидна система на защити и прекомерен страх от загуба на контрола. Допълнителните връзки включват спастична диария или запек, раздразнителен колон, язвен колит и - на по-неуловимо ниво - сериозни трудности в боравенето с пари.
Освен напрежението в ръцете, дланите, краката, стъпалата и в изброените по-горе области на чакрите допълнителни спазми и блокажи могат да се появяват във врата, стомаха, в дългите мускули по гръбначния стълб, в кръста и в ханша. Те могат да се появяват самостоятелно или в комбинация с блокажи в отделните чакри и са свързани с различни теми и въпроси с биографична, перинатална и трансперсонална природа.
 В типичния сеанс по холотропно дишане напрежението и блокажите се усилват и се проявяват.
Продължителното учестено дишане обикновено ги довежда до кулминационна точка, разрешаване и освобождаване. Това е вярно без значение каква е природата и локализирането на проблема с едно възможно изключение - чакрата на гърлото. Тук може да стане така, че интензифицирането на проблема да води до действително свиване на гърлото, което пречи на пo-нататъшното холотропно дишане. В този случай пациентът се насърчава да се измести към техника на отреагирането, която освобождава гърлото и създава възможност за продължаване на сеанса. По принцип това означава да прави още по-усилено това, което вече така или иначе става: може да е вокализиране, кашляне, гадене, треперене или гримасничене. Пациентът е инструктиран да усили всички подобни прояви и да продължи с този процес, докато дишането не се освободи. Тогава той се връща към хипервентилацията като основно оръдие. Ако самото дишане не доведе до пълно разрешаване, терапевтът използва техника за отреагиране с подобни принципи като описаните за работата върху дихателни блокажи. По-късно (с. 236) ще опиша интервенциите в заключителния период на сеанса.


...След общото обсъждане на принципите и техниките на холотропната терапия бих искал да илюстрирам тази процедура чрез разказа на 45-годишна жена, която участваше в един от нашите петдневни семинари в „Изълън”. Освен в двата сеанса по холотропно дишане, които обикновено предлагаме в контекста на петдневните семинари, тя участва в трета (номер две), която се проведе за общността на „Изълън” от обучени от нас терапевти. Целият процес, който жената описва, се осъществи за по-малко от седмица.

Пристигнах на семинара на Гроф без особени идеи какво ще представлява. Нищо не бях чела за метода с изключение на един кратък абзац в каталога на „Изълън”. Никога не съм вземала психеделици, нито пък съм се напивала. Една от основните теми в живота ми е силната потребност да контролирам нещата: себе си, другите, ситуациите, всичко! Идеята да оставя този контрол да си иде беше много страшна за мен. Дойдох на семинара гневна, напрегната и объркана за това, как да водя живота си. Просто мислех, че тази
„техника” може да е начин да освободя известна част от напрежението на безопасно място. Първото ми преживяване с холотропното дишане на Гроф беше като подпомагащо лице за Питър. Той имаше много тих сеанс, така че прекарах по-голямата част от времето в наблюдение на ставащото в стаята около мен. По-конкретно Рут ме впечатли. Тя много се гърчеше, стенеше и се бореше. Няколко души я държаха, за да я предпазят да не се удари в стената. Наблюдаването на това беше много страшно и същевременно освежаващо
преживяване. Изглеждаше така, сякаш тя никога няма да успее да се върне към нормата, но накрая тя седна, изглеждайки десет години по-млада: просто светеше някъде от вътре. След като я видях, сякаш получих разрешение да се отпусна на следващия ден.

 Първи сеанс по холотропно дишане
Когато беше мой ред, първо преминахме през процес на отпускане на тялото и след това започнахме да дишаме по-дълбоко и по-бързо. Музиката се изливаше около нас. В рамките на може би десет минути ръцете и краката ми се гърчеха. През следващите десет
или петнайсет минути разумът ми се бореше, за да задържи контрола. Погълнаха ме чувства на паника, загуба, самота, „потъване”. Появи се един образ. Предния ден бях видяла малка черна водна птица, търсеща храна по брега под горещите извори на „Изълън”. С всяка голяма вълна птицата спокойно се потапяше дълбоко под водовъртежа. След отминаването на вълната, тя отново изскачаше на повърхността.
Хванах се за образа, че съм като водната птица, че единствената безопасност за мен се крие в гмуркането по-надълбоко.
Продължавах напред, постепенно отпусках хватката си върху обикновената идентичност, оставях мислите, страховете, идеите, членовете на семейството ми, другите подкрепящи механизми да си идат. Към края на тази начална фаза извиках наум: „Идвам, мамо!”, но имах предвид не биологичната ми майка, а огромния океан, разбиващ се долу. След около 20 до 25 минути (както прецених по-късно) бях напълно навлязла в процеса. Просто оставих тялото ми да прави всичко, каквото поиска.
Главата ми започна да се обръща ритмично наляво и на дясно върху матрака. Краката ми се свиха, докато петите докоснаха задната част на бедрата ми. Едната ръка започна да се вдига и да пада, а юмрукът удряше матрака. Нямах образи, емоции или психеделични цветове, а просто дълбоко чувствана потребност от това ритмично движение. Скоро и двата ми крака се повдигаха и след това удряха пода - един след друг в някакъв марш или в племенен танц. Появи се образ на танцьор в африканска племенна церемония.
Ръцете и юмруците се присъединиха към движението на краката ми. Прииска ми се да извикам. Извих глава назад и почти завих.
Звукът все повече се издигаше по-пронизителен, отколкото си спомням гласът ми въобще да е звучал преди това. Почувствах се като оперна певица, „заседнала” в дълга, висока нота. След това гласът ми с най-голяма височина започна да влиза в ритъма на тялото.
Почувствах, че съм индианка, пееща племенна песен. Многократно ми идваха на ум образи от полята на Изълън - Биг Сър, които гледат на юг към океана. (Изълън е името на група индианци, които са населявали земя та около института „Изълън”. Сегашната площ на
института е била тяхно свещено гробище, а горещите извори - място за изцеление.)
Това пеене/танцуване продължи с пълна сила около час с няколко паузи за почивка и подновено холотропно дишане между тях.
Накрая почивах в продължение на около 20 минути, когато Стан дойде и ме попита дали имам някакво остатъчно напрежение в тялото.
Отговорих, че вратът ми все още е напрегнат. Той го натисна и ме помоли да изразя това, което чувствам. Макар че от известно време не бях хипервентилирала и се чувствах „отново нормална”, успях незабавно да запея и да затанцувам в продължение на няколко минути.
По-късно се почувствах изцедена от прекомерната енергия и за пръв път от години наистина се отпуснах.

 Втори сеанс по холотропно дишане
Във втория ми сеанс по холотропно дишане навлязох на пълно в преживяването за около 10 минути. Започнах да мятам глава насам-натам и се потопих в същите ритмични движения като предишния ден. Те бързо ескалираха в напълно развихрила се „сцена”
Мятах се по матрака, много гневно го удрях и крещях високо Джеймс, Пол и Тара здраво държаха ръцете, краката и раменете ми. Бях обзета от паника. Заляха ме образи бях дете, което е впримчено на твърде високо място. Чувствах, че трябва да им кажа да спрат: ужасът беше прекалено силен, за да го понеса.
Внезапно си спомних смелостта на Пая по време на сеанса, когато аз бях подпомагаща. Четирима души я държаха, до като тя се мяташе насам-натам в продължение на почти два часа. Останах със страха и с „гневната си сцена”, докато нуждата да се боря ме напусна
и аз се отпуснах напълно спокойна. След малко възстанових дълбокото дишане. Този път лежах по корем и с все сили се притисках към възглавницата и стената. Тара държеше краката ми, така че да мога да бутам срещу ръцете й. Бутах, опъвах се и крещях. Обзеха ме
образи на борба: да изляза от утробата, от хранилката, от пещерата, от ограничаващата ме житейска ситуация. След може би 20 минути отново се успокоих.
Възобнових дълбокото дишане и краката ми се вдигнаха в поза за „мисионерски полов акт”. Чувствах, че едновременно съм изнасилвана от баща ми, съпруга ми и от камбанарията на Църквата на християнската наука в Бостън! Крещях и протестирах в
продължение на няколко минути, докато това продължаваше. Тогава се появи един образ: устата ми е натъпкана със страници от книги за Християнската наука. Принуждаваха ме да преглътна целия светоглед, който отричаше моето тяло, сексуалността ми, мен самата.
Чужда вселена ме изпълни и ме учеше, че не ставам за нищо. Започнах ритуалистично да „връщам”, използвайки ръцете си, за да подпомогна изваждането на жлъчката от цялото ми цяло: нагоре през гърлото и навън - с всички гърлени звуци на повръщането.
Ставах все по-безумна, полагах огромни усилия, задъхвах се, исках да повърна. Това продължи близо час. Почувствах, че ако не повърна, ще изнеса тази жлъчка, тази чужда вселена от стаята и ще я нося с мен до края на живота си! Помислих за дъщеря си. Ако не се отърва от това нещо, и тя ще бъде заклещена в същата вселена, която отрови баба ми, баща ми, съпруга ми и мен. „Греховете на бащите” ще се прехвърлят върху нея. Продължавах да й повтарям, че го правя заради нея и че ако е необходимо, ще остана с това завинаги. И тогава силната нужда да контролирам преживяването чрез повръщане ме напусна. Отпуснах се спокойно и оставих дъщеря ми на грижите на вселената.
Докато лежах, ме изпълни един образ. Танцувах и радостно тичах из празната Църква Майка в Бостън с Мери Бейкър Еди. Догоних я в Майчината стая. Тогава игриво правихме секс, след това изтичахме на втория балкон в лявата страна на църквата. Там всички важни хора в живота ми един по един се при съединиха към нас. Разпознах моя учител по Християнска наука, родителите ми, съпруга и дъщеря ми, най-близката ми приятелка, сестра ми, терапевта, Рам Дас, Муктананда, Иисус .. Всички те ме гледаха блажено и казаха:
„Всичко е наред; ние просто се шегувахме, просто играехме роли. Всичко е наред.” Когато дойдох на себе си, държах ръката на Пол отдясно и тази на Тара вляво. Джеймс нежно милваше лицето ми. Разказах им каква шега беше всичко и им благодарих, че ми помогнаха отново да намеря Бога. Казах, че никога не съм се чувствала така свързана, след като цял живот съм била толкова самотна

 Трети сеанс по холотропно дишане
В началото на третия ми сеанс по холотропно дишане все още бях нервна, докато чаках процесът да започне, макар че вече го бях правила два пъти. Шегувах се, че се чувствам като космонавт, който чака изстрелването и се чуди дали ракетата ще се възпламени и
какво ще е направлението. След няколко минути бях „потопена” .Появи се много ясен образ. Беше лицето на дъщеря ми, минути след раждането й. Тя ме погледна през стъклената преграда, която бяха сложили до* мен, докато лежах на масата за раждане. Бях
преизпълнена с любов към нея. Всички заключени емоции се изляха от мен и започнах силно да плача. За пръв път в живота си осъзнах колко силно обичам детето си.
И тогава образът се промени. Видях скелета й да лежи в кошарката и веднага след това отново беше нейното тяло, но този път ме гледаше лицето на майка ми. Заплаках още по-силно. Цялата любов, която никога не си бях позволявала да изпитвам към майка ми, се
изля през мен. Обхванах се с ръце, свих се в ембрионална поза и се разридах. Изпълни ме дълбока тъга. Плачех за цялата любов, която не бях успяла да изпитам към нея. Лицето й избледня и видях лицето на нейната майка. Плачех за баба ми, за тъгата на нейния живот. След това и трите бяхме дълбоко в подземна пещера. Скелетът на баба ми беше на дъното, люлееше скелета на майка ми, който пък на свой ред люлееше моя, докато аз държах скелета на дъщеря ми. Οтново се разридах.
През следващия час продължих да скърбя и да люлея всички важни жени в живота ми, плачейки за загубите, за пропуснатите шансове да обичам, заминаването, объркването, разделите. Най-накрая взех съпруга ми (на 3 години) в ръце и плаках за него - за загубата
на неговата майка, на детството му, на липсата на нежност в живота му. И тогава сцената се промени и започнах да наблюдавам как деца са откъсвани от майките си в концлагер. Хлипах, ридаех и ги люлеех. След това държах слабото, подпухнало тяло на умиращо от глад етиопско дете и ридаех за скръбта на майката. После бях на юг и държах черно кожа майка, чийто син беше застрелян от полицията и умираше в мръсотията, докато полицията й пречеше да го прегърне. Чувствах се така, сякаш плача за целия свят.
След известен спокоен период отново се върнах „долу” и установих, че успокоявам и галя всички измъчени хора - мъжа в Атланта, който беше обвинен в 11 сексуални убийства на малки момчета, другите изнасилвачи и убийци, всеки, за който можех да си спомня, че е наранил мен или други хора. Монотонно и тихо тананиках детската песничка: „Пастирю, покажи ми как да вървя”. Другите в моята група крещяха и се мятаха по стаята, докато аз отново и отново тананиках моята приспивна песничка. Още малко дълбоко
дишане и имах преживяване, че съм горе във вселената и гледам света отвисоко. Чух звуците на маймунската песен от о. Бали:
изглеждаше шумна и агресивна като противовъздушен огън! Бум! Бум! Видях Гражданската война, испанската армада, хората от Южна Америка и Африка да се бият, Първата световна война, Втората световна война, Виетнам, всичко едновременно. Битките бяха по целия глобус, тъй като времето бе засенчено. И във всичко това тънка и спокойна нишка от успокояваща музика - моята приспивна песен за света.
Докато лежах там след това, осъзнах присъствието на останалите в стаята, които все още се мятаха и стенеха. Почувствах такова състрадание към тях, сякаш най-буйните потоци от енергия на универсалната Майка течаха през мен. За пръв път женствеността ми беше разблокирана и освободена, бях до коснала силата на женската природа! Сълзите се лееха по лицето ми. Останах в състояние на медитация и имах още няколко силни зрителни образи, включително един много внушителен за ярки облаци, плуващи в небето и
разкриващи нажежен до бяло гигантски орел. Перата му бяха заслепяващо бели. меки и силни Той ме беше хванал и нежно ме държеше до гърдите си.
Два часа след сеанса групата ни се събра отново, за да споделим преживяванията си. Когато се огледах, нежността и състраданието отново ме заляха и се почувствах дълбоко свързана с всеки от присъстващите. Имах силното чувство, че съм прелетяла хиляди мили, за да бъда със себе си! Че всички „аз”, с които бях готова да бъда, се бяха събрали, за да са с мен. Почувствах много убедително, че никога повече не мога да бъда самотна: бях заобиколена от „мен”.

 Бих искал да завърша този разказ с пасаж от писмо, което получихме една година след семинара в „Изълън” в отговор на молбата ни за проследяваща оценка на последствията от описаните по-горе преживявания:

Питате ме за някакви дълготрайни ефекти от семинара по холотропно дишане. Вече мина почти година от тогава, така че, мисля, ставащото с мен сега е наистина дълготрайно. Може би най-удовлетворяващият и изумителният резултат е, че аз истински и напълно
приех мястото, в което живея, като свои дом - след близо 16 години борба със силното желание да на пусна! Споменах в по-ранните ми коментари на семинара, че внезапно осъзнах, че съм прелетяла хиляди мили, за да бъда със себе си. В онзи момент, високо на скалите на „Изълън”, започнах да живея вкъщи. Това осъзнаване на дома е с мен - без да избледнее дори за миг- през цялата изминала година.
Всички, които ме познават, са изумени.
Освен това имаше и някои други много съществени промени в живота ми, които според мен са пряк резултат от семинара. След много години говорене, мислене и четене за духовността най-накрая в семинара наистина изпитах това, което ми се струва много
духовно преживяване. То продължи да господства в живота ми. „Проблемите” продължават да се появяват -работа, семейство, брак, цел и т. н., - но съществува все по-засилващата се тенденция да навлизам дълбоко в себе си и да оставям тези проблеми да зараснат отвътре, а не да се опитвам да контролирам или да манипулирам външните обстоятелства.
От няколко месеца медитирам всеки ден. Струва ми се, че това е добра пътека. Не ползвам определен учител или духовна дисциплина. Това е просто време за фокусиране, за навлизане в настоящия момент. Резултатът е все по-силното усещане на спокойствие
и тиха радост. Забелязвам повече любов да струи от мен - нещо, което определено беше блокирано през целия ми живот. Винаги съм копняла да споделям, но въпреки това споделянето твърде често дегенерираше в доминация и контрол, като егото се изпречваше на пътя на Аза! Сега се чувствам по-свободна и любовта тече по-спокойно. Няколко души дойдоха при мен за помощ и подкрепа от различен вид – спонтанно признание „отвън” за прогреса вътре.



 ВИДЕО: 

Холотропное дыхание. Тайна рождения (2009)

Описание:
Холотропното дишане като метод за обръщане към себе си
Дишането е познато от древни времена и методите за прилагането му са се променяли многократно през годините.
„...нека дишането ви стане по-дълбоко и по-интензивно...” С тези думи обикновено започва холотропната сесия. В края на миналия век Станислав и Кристина Гроф разработват метод, който наричат „Холотропно дишане”™. Преведено това означава дишане, което води към постигане на цялостност в човешката личност и неговото обкръжение.
Прилагането на метода не изисква предварителна подготовка. По време на сесия е необходимо единствено да се диша по-дълбоко и по-интензивно от обичайното. Целта на метода е да почувстваме, че всеки от нас разполага с Вътрешен лечител, който независимо от степента на нашето осъзнаване води нашия живот към постигане на вътрешна цялостност и хармония. Този Вътрешен лечител е аспект от самите нас, който винаги ни помага и който може би отдавна сме забравили да разпознаваме. Промяна в биохимичната среда предизвиканата от дишането, води до промяна в осъзнаването като обичайния контрол върху вниманието се поема от сила в нас, която започва да ни води и да ни среща с нещо, едновременно силно привличащо ни или напротив може би малко плашещо ни – срещата със себе си.


 
Холотропное дыхание. Тайна рождения (2009) + BG sub from САМАДХИ on Vimeo.





ЛИТЕРАТУРА: 

Станислав Гроф, "Приключението да откриеш себе си"  – pdf 

Олдъс Хъксли, "Дверите на възприятието" – pdf 





Няма коментари:

Публикуване на коментар