Из "Езикът на симптомите"
Курт Тепервайн
Основното правило за живот в добро здраве е известно от хилядолетия: живейте естествено. Въпреки това повечето хора са болни, и то не само физически. Те са ментално и емоционално слаби и са духовно-душевно обеднели, още не са осъзнали и встъпили във владение на великолепното си духовно наследство. Дори да познават това основно правило за здравето, те не го следват. Затова може да се каже, че човек не умира от болестите си, а от своя характер.
Когато някой осмисли някакво неблагоприятно обстоятелство или неприятно преживяване, то вече не може да го нарани. Ако обаче само го потисне, отрицателната енергия търси да намери изход през тялото -разболяваме се. Ето защо всяка болест винаги е физическата реакция на нерешен проблем, а всеки проблем е житейска задача, подкана за по-дълбоко прозрение и възможност за бъдещо усъвършенстване. Тук намираме тясната взаимовръзка между здраве и убеждения. Защото енергията, която чрез неправилното ни мислене и поведение се проявява като болест или неприятно житейско обстоятелство, е същата, която при положително мислене и действие се проявява в здраве и щастие. Следователно разликата не е в енергията, а в начина, по който боравим с нея.
Тялото ми е само видимият израз на моето съзнание. В тялото не възниква проблем, то служи единствено като проекционна повърхност. Тялото само по себе си изобщо не може да се разболее, защото няма свободата да избира, то само отразява състоянието на съзнанието на собственика си. Всеки симптом е послание, информация и чрез болката предизвиква при необходимост нашето внимание. Естествено няма смисъл да се потиска информацията. Следвайки я, ние я правим излишна. И от една машина ще имаме най-голяма полза, ако правилно я експлоатираме. Не бива да смесваме и понятията причина и причинител. Ако контролната лампичка за маслото в колата ви светне, това не означава, че тя е повредена. Напротив! Светейки, тя изпълнява своята функция и сочи, че някъде на друго място в автомобила нещо не е наред. Освен това тя точно показва къде трябва да се търси дефектът. Щом отстраним причината, лампичката престава да свети.
Следователно ние също не би трябвало да приемаме симптома на физическо ниво за самата болест, защото той е само формата на посланието, а не неговото съдържание. Симптомът е знак за липса. Видът на симптома ни помага да осъзнаем какво ни липсва. Така всяка болест се превръща в послание от нашия приятел - тялото, а симптомът - в учител, който иска да ни помогне да станем по-здрави и по този начин по-съвършени. Изцелението означава все по-съвършено съзнание.
Както болното битуване идва от съзнанието, така и изцелението може да дойде само от съзнанието. Съзнанието нито зависи от тялото, нито е негов продукт. Съдържанието на съзнанието е информацията, която тялото превежда на видим език. Без съзнание тялото не може да живее, но и не може да се разболее. Пример за това е фактът, че тялото, въпреки моментното наличие на алергия, под наркоза не реагира алергично. Алергичното съзнание спи.
Нито ламарината, нито боята или гумите правят една кола. По-скоро човек използва тези материали, за да реализира представата си за кола. По същия начин нито бактериите, нито вирусите или земните лъчения предизвикват болест. Ние само ги използваме като помощно средство, за да дадем израз на болното си Битие. Така както контролните лампички в леката кола са сигнали за дефект, така чувства като яд, омраза, завист или агресия сигнализираш за липса на психическо ниво, която трябва да се запълни. С други думи, болестта е не само физически, а и духовно-душевен процес на пречистване и следователно представлява една активна и положителна стъпка по пътя към здравето и съвършенството.
Ако например зад проблемите ми с жлъчката съм прозрял като причина агресивните си чувства, би трябвало не само да се запитам как по най-бързия начин ще се освободя агресията, а да поразсъждавам върху следното: кой аспект от себе си отхвърлям, не го допускам, защото гледам на него като на лош, несъвършен или първичен? Ако мога да приема с любов всичко в себе си и себе си, тогава вече няма да отхвърлям нищо и по отношение на другите, мога да ги приемам такива, каквито са. Аз осъзнах и пуснах енергията-източник на агресивните ми чувства, защото действителността не изчезва, когато се правя, че не я виждам, а когато целенасочено се занимая с нея.
Затова широко разпространената борба срещу болестите и симптомите не само няма особен смисъл, но евентуално дори е вредна, защото болестта може да се превърне в учител и водач на личността по пътя към изцелението й, към съвършенството. Всеки трябва да запомни старата мъдрост: По-добре да се предпазим, отколкото да лекуваме и наистина да я следва, преди болестта да го е принудила да го направи. Трябва да действаме по този начин не само докато симптомът изчезне, за да продължим след това по стария неправилен начин. Би трябвало да запазим това поведение през целия си живот, в противен случай животът ще ни принуди да повторим ненаучения урок. Още Хипократ преди около 2 500 години е установил, че болестите възникват от неправилен начин на живот и могат да бъдат изцелени чрез правилен начин на живот. Но всеки живот, всеки човек имат собствена истина, която трябва да се открие и изживее.
Естествено не бива да пренебрегваме външните медицински мерки чрез съдържателното задълбочаване. Интроспекцията няма нито да ги предотврати, нито да ги направи излишни. В случай на спукване на апендикса не сме изправени пред дилемата операция или конфронтация с проблема, а е необходимо да се направят и двете, за да имаме възможността да извлечем полза от прозрението си, като го изживеем. Във всеки случай не бива да правим грешката да си мислим, че след като сме били оперирани, на първо време няма какво да се тревожим за душевните причини. Иначе може животът да повтори урока, преди да сме предприели нещо. Следователно не става дума да се направи ИЛИ едното, ИЛИ другото, а НЕ само едното, А и другото!
Повечето симптоми не са живото-застрашаващи, така че имаме възможност да осъзнаем и отстраним причината и същевременно да помислим кои външни действия могат да са от полза. В повечето случаи става ясно, че тялото от само себе си ликвидира симптома, щом причината е отстранена.
А сега някой би попитал: Как да оздравея с всичките тези нови знания? Какво да направя? Отговорът винаги е един и същ - гледайте и бъдете бдителни! Защото действителността се променя, когато променим гледищата си - когато стигаме до прозрение. На сложно устроения ни разум обаче често му се струва твърде просто да прозре действителността зад илюзията. Мога да се променя само ако разпозная себе си, ако прозра кой съм всъщност. Трябва да осъзнаем, че Азът, който живее в илюзията на делението, ни разболява. Себето обаче е цяло. Така истинското изцеление може да дойде чрез разбулване илюзията на делението, чрез прекратяване на пленничеството в дуализма и завръщане в единството на истинското Битие. По този път всеки симптом е приятел и учител, който иска да ни помогне да направим следващата стъпка, за да се приближим до целта - Себето.
Животът ни е неповторима мелодия, която свирим на инструмента на Творението. Околните често ни внушават, че не сме можели да свирим, и дават съвети коя мелодия щяла да ни подхожда. Но в крайна сметка става дума за Вашия живот, за който Вие съвсем сами носите пълната отговорност. Все едно коя песен свирите или поръчвате да свирят, Вие понасяте последствията! Започнете да композирате сами Вашата песен. Ако сгрешите някой звук, знайте, че никой от оркестъра не свири безпогрешно. Имаме шанса да се учим от грешките си, така че мелодията на живота прозвучава все по-чисто, все по-съвършено. Мелодия, която ви дарява здраве, любов и хармония, преди всичко обаче радост, защото играта на живота е създадена за ваше забавление. Здравето е израз на съвършен божествен ред и означава цялостност в най-висш смисъл. Когато човек живее в съвършена хармония с природата, с ближните си и с Бог, може да каже за себе си, че наистина е здрав!
Най-важните симптоми от А до Я и техните съответствия на духовно ниво
Най-Важните органи и части на човешкото тяло от А до Я и техните духовни съответствия
ВИЖ
Ключ към езика на симптомите
1. Първата стъпка към изцелението е готовността да се изправим срещу болестта и да прозрем истинската причина за нея. Всяко предварително лечение може да доведе до освобождаване от симптомите, но не и до излекуване. Така че трябва съвсем откровено да си отговорим на следните въпроси.
2. Кой орган, коя част на тялото е засегнат/а? Каква физическа функция изпълнява той/тя? Каква духовна функция му - й съответства?
3. Под каква форма се появява симптомът? Запишете си събитието на физическо ниво съвсем наивно, но подробно, и проверете старателно какви указания се съдържат в изразите, които сте използвали. В повечето случаи правилната формулировка вече съдържа и информацията за истинската причина: дали при злополука с колата съм изпаднал в паника, или нещо ми е дошло до гуша, или нещо ми ходи по нервите, тежи ми в стомаха или ми лежи на сърцето. Дали човек има запушен нос, не вижда добре, не може да чува, не може да се навежда - винаги словото ни описва и определено душевно състояние, ако човек съблюдава и мъдростта на словото.
4. Четвъртата стъпка е човек да попита кога точно е настъпила болестта, защото точният момент на заболяването позволява да се разбере взаимовръзката му с определени значителни промени в жизнената ситуация или с чувствата ни.
5. Какво помага при този симптом на физическо ниво? Какво му съответства на духовно ниво? Какво при този симптом помага на духовно ниво? Какво му съответства физическо или материално ниво?
6. Какво ни принуждава симптомът да направим? Какво трябва да се направи? Какво би трябвало да пуснем? Какви заключения следват? Не се отклонявайте от причинителя на болестта, т.е. бактерии, вируси, генетично наследство, произшествие или други подобни, а се опитайте да прозрете духовно-душевната причина, действителността зад илюзията.
7. Какви слабости на характера притежавам? Как се проявяват те на физическо ниво?
8. Какви физически недостатъци имам? Как се проявяват те в характера ми?
9. Кой е моят проблемен орган? Коя част на тялото е засегната? Коя страна на тялото е засегната? Какво е посланието на тази констатация?
10. Какви комбинации от симптоми се появяват? Какво означава това на духовно ниво? Какви изводи трябва да си направя?
11. Какви са пречките пред изцелението ми? Дали не трябва да спра да извършвам работа, която мразя? Получавам ли особено внимание и зачитане от страна на семейството? Как да премахна тези пречки пред изцелението?
12. Прозрял ли съм, разбрал ли съм посланието? Какво гласи то? Какво означава то за мен? Какво значи то в този момент? За разрешаване на настоящата ми задача? За да осъзная по-добре пътя си и да го следвам по-лесно? Какво много-измерно твърдение се съдържа в него? Какви са конкретните последствия за мен? Приемам ли го? Как се отразява то на живота ми? Откога се променя нещо в моя живот?
Ако подходим по този начин, отговорим си честно на въпросите и наистина разберем и последваме посланието на тялото, симптомът няма да се превърне в хронична болест!
Нека си припомним, че причината за един симптом се намира винаги в съзнанието, в мислите. Причинителите на болестта са бактерии, вируси, генетичното наследство, нещастен случай, друг човек или случайността.
Седемте степени на ескалация на симптома
1. Преди един проблем или някакво натоварване да се покаже като симптом, той се явява като идея, желание, мечта или фантазия.
2. Като второ предупреждение се появява ясно, на пръв поглед незначително и безобидно функционално смущение. Проблемът се усеща и вижда на физическо ниво.
3. При незачитане се стига до остро физическо смущение, до възпаление, нараняване или малко произшествие. Молбата за промяна се поднася по по-болезнен начин.
4. Когато острата форма на молба не бъде удовлетворена, острият възпалителен процес става хроничен. Организмът изпраща постоянно напомняне.
5. Ако и постоянното напомняне не доведе до нужните промени, се стига до необратими щети, до деформации на органите или рак.
6. Ако това последно напомняне не доведе до желателната промяна, развитието завършва рано или късно със смърт. Смъртта принуждава към пускане и предлага възможността да се погледне на ситуацията с други очи от друго ниво и по възможност да се промени.
7. Бъде ли пропуснат този шанс, може да се стигне до следващо въплъщение, този път може би при по-сложни обстоятелства. Тогава с вродено увреждане, деформация или нарушение започва нов жизнен цикъл (карма).