ДНК на желанията
В нашия триизмерен свят има една голяма тайна. Тя се състои в това, че структурата на нашата мисъл, реч и биологичното ДНК са идентични. Те, както и цялата Вселена, са изградени от вълни, yсветлина и безкрайно море от възможности. Каквото кажем или си помислим се записва първо в генетичния код на тялото ни. После то започва да привлича от Вселената същите събития и обстоятелства, така че каквото сме си помислили или изрекли, много скоро се материализира в живота ни. Така съдбата на човека поема в такава посока, която сме й задали като команда в нашия ДНК компютър. "Ако само ругаем, завиждаме на другия, после нека не се чудим защо живеем зле", казва езотеричният физик, писател - автор на "Теория на когиталността" Ивомир Димчев (когиталност от лат. cogito - мисля).
Днес дума, която присъства най-често по протести и предизборни лозунги, е "отричане": на системата, на политиците, на лошия живот. Димчев обаче изтъква, че на невидимо енергийно ниво думите и емоциите често ни играят лоша шега. Защото, когато отричаме яростно нещо, ние всъщност го приемаме също толкова силно. "Да вземем самата дума "отричам". Нейната по-дълбока етимология идва "от реченото" т.е. от потока на речта. Значи ние уж отхвърляме нещо на пръв поглед, но всъщност го взимаме от цялото, поставяме го на пиедестал и изричайки го кодираме в самите себе си", разяснява метафизикът. Той разшифрова и други думи и изрази. Така например в "Съединението прави силата", което стои над Народното събрание, се крие формулата "един-е-ние". Тя изразявала, че разликата между "един" и "ние" е нашето Его, което ни пречи да се обединим. На енергийно ниво словосъчетанието показвало още, че между един човек и множеството стои нивото на енергията, която също се обозначава с Е (електрон).
В думата "о-бич", пък се криел символът на омагьосания кръг (О) и на бича. Което подсказвало, че човешката любов, основана на страстта и притежанието е несъвършена и много често ни носи страдание.
Казвайки Сбогом (с-бог-ом), човек, пък без да осъзнава пожелавал някому с нЕго да е Бог и вселенската хармония, изразявана на Изток със звука "Ом". Според Ивомир именно заради това трябва да внимаваме какво казваме и как мислим, и чувстваме, защото всичко има значение.
Магистралите в нас
Метафизикът разкрива, че у нас има две магистрали - едната за позитивни мисли и чувства, а другата за негативни. В ранно детство невроните ни предавали обективно информацията, като се превключвали ту към едната, ту към другата. Поради честото повтаряне на едни и същи негативни модели ("светът е лош", "нищо не зависи от мен", "нямам време" т.н.) някои нервни връзки се "заварявали" към магистрала "Негативни мисли". "И отивате на ресторант, готвачът ви приготвил най-хубавото ястие. Искате да направите комплимент, но енергията обикаля и не може да намери път към позитивната магистрала. Накрая казвате само - "еми става...", смее се Ивомир.
По думите от омагьосания кръг на негативизма може да се излезе само чрез утвърждения. Успоредно с това трябва да осмислим към какво се стремим, и то наистина ще се случи в живота ни. "Всички негативни убеждения, които сме изградили от сорта "Нямам пари", "нямам приятели", "Не мога да си го позволя" променяме в позитивни. Те ще се сраснат в нашата система и по естествен път ще ни отведат до целта. Самата пренастройка обаче е изцяло в наша власт", казва посветеният мъж.
Положителни емоции
Друга тънкост за привличане на благоденствие и по-хармоничен живот е по-честото изпитване на положителни емоции, дори на пръв поглед да нямаме основание за това. Ивомир разказва за експерименти, в които е установено, че при любов и състрадание молекулата на ДНК се отпуска и преминава в състояние на покой. При гняв омраза, ревност, се стяга. Според обяснението лошите думи и емоциите изграждат невидим филтър около нас, който пропуска към нас само негативното. "И както принципа на Мечо Пух се получава колко повече (омраза и гняв), толкова повече. Така ние сами творим себе си и света около себе си, блокирайки собствената информация до полето на безкрайните възможности", убеден е родният гуру.
Изходът бил в осъзнаването, че в нашата Вселена всички възможности съществуват в един и същи момент, необходимо е само да се настроим на честотата на своите желания.
"Истината е, че няма нещо предопределено. Нашите мисли и думи са вълни или енергия, която привлича подобна енергия и обстоятелства в живота ни. Ако контролираме мислите, нагласата и емоциите си, ще успеем да привличаме положителни обстоятелства, които в крайна сметка ще ни донесат по-добър живот", заявява езотеричният философ.
Назад до Сътворението
"Както казва Пиер Дако "Ние не мечтаем за нещо, защото то евентуално ще се осъществи някой ден, а защото то вече съществува. За да се научим да караме колело, разбира се, е нужно най-напред да тренираме. В един момент карането става удоволствие. Същото е и с материализацията на мечтите - нужно е да тренираме мозъка си да влизаме в полето на когиталността - останалото е удоволствие и забава", убеден е езотеричният философ. Споделя, че в началото преди Сътворението е имало само ментални частици с пълното познание, наречени когитални. Те съдържали в себе си пълната енергия (информация), цялото познание на Бога. При големия взрив тези частици тръгнали да губят част от енергията си и да произвеждат светлината. От нея са били замесени и световете.
"Така се е появила светлината, която всъщност е сгъстена материя. Всичко в нашето тяло е било съградено именно от тази светлина. Енергията, информация, светлина всъщност са едно и също. Правени са опити по нервите на един човек да се пусне точния електрически импулс, с който да се вдигне ръката му. Обаче са били необходими за това минути", дава нов пример физикът. Обяснява неуспеха с факта, че нервните импулси, които дирижират крайниците ни, всъщност са биофотонни емисии светлина.
"Една от големите тайни, за които човечеството ще проглежда, е, че нашата ДНК също е светлина. И човек, докато говори, прави запис в нея. Така ако си повтаряме, че сме болни, наистина ще се случи. Като онзи случай със стареца, на когото докторите дали 3 месеца живот, но не му казали, че е болен от рак. Без диагноза той си живял 8 години. Накрая се появил при сестрата, а тя, като го видяла, казала - "А, вие с левкемията ли сте - влизайте". След точно три месеца човекът се споминал", описва връзката между мисъл и съдба физикът.
Отвъд кванта
Ивомир Димчев е убеден, че отговорът на тези и други чудеса се крие в свръхмалките частици, от които е съградено битието и небитието. И способността ни да ги управляваме чрез своя разум.
"Най-малките от тях достигат константата на Планк 10 на степен минус 34. Отвъд тях обаче все още не се знае какво има и по кои закони действа. Точно затова в момента се търси и т. нар. частица на Бог - бозона на Хигс. Това е нещо, което уж го има във вакуум и в същото време го няма. Учените казват, че там някъде се получава изкривяване на пространството, а според мен просто пространство и време там няма. В крайна сметка хората сме точно тези невидими частици, които представляват проявена индивидуализирана мисловност", убеден е Ивомир.
Споделя, че тайната за по-добър живот се криела именно в способността на човека да черпи информация от когиталното поле и да работи със свръхмалките частици. Там в мозъка ни се намирала уникална квантова машина, която можела да повлияе на настоящето, на здравето, емоционалното ни състояние или на живота и бъдещето ни, като цяло да се развива в по-добра посока. За да си материализираш желанието обаче, означава със силата на мисълта да се управляват свръх малки "когитални частици", неуловими дори от колайдера в ЦЕРН. А за това трябва непоколебима вяра в себе си, във възможността на мечтите ни да се сбъднат.
Най-дефицитната стока
По повод тежкия живот на българите заявява, че произтича от безверието. "Проблемът е, че толкова силно вярваме, че не вярваме, че сме повярвали сами на себе си, че не вярваме. Затова и резултатите са такива. Ако повярваме, че вярваме, няма да има друга такава нация, като нашата. Всъщност ние виждаме, чуваме и усещаме само онова, което желаем. Тоест, казано иначе, ако се вглеждаме в света, търсейки негативното, това и ще виждаме. Каквото търсим, това намираме. Каквато рамка си поставим, такава картина на "действителността" ще си създаваме. Оценката и сравнението са в главите ни. Не търсим какво можем и как най-добре да го осъществим, а все гледаме в паничките на другите - дали пък не са им сипали повече. В момента в Алтай пожелават на младоженците да са "болъгар". Което означава да пребъдеш. Българите сме обречени да пребъдем, нужно е само да повярваме, че можем да вярваме", заключава писателят Ивомир Димчев.
Любомир Старидолски
Ivomir, "The Black Book"
Поредица Теория на Когиталността!
Автор: ivomirГодина на издаване: 2012
Тип корица: Мека, гланц
Брой страници: 232, черни страници с бели букви, бял офсет (90 гр./кв.м.)
кандидатствала за Нобелова награда
Допълнено и разширено издание.
Много често си мисля, че не обръщаме внимание на нещата, които ни заобикалят. Приемаме ги просто за даденост. В същото време живеем в свой собствен свят, изграден върху нашия опит, познанието, натрупано през годините, и възпитанието, моделът, който сме получили от родителите си. Рядко анализираме себе си, още по-рядко търсим грешките в себе си,не пропускаме възможността да „видим” грешките на другите и да ги обвиним или да им се обидим за това. С годините се „пристрастяваме” към подобен род поведение и то става наша същност. Приемаме го за даденост.Затова и не търсим анализ, не откриваме причините, които са ни довели до подобно състояние. Необходимо е да го направим именно за това – да осъзнаем колко много неща около нас сме приели за даденост и никога не сме си задавали въпроса: „Защо е така?”. Или ако сме го направили някога, то е било толкова отдавна… Защо небето е синьо? Защо има облаци и какво представляват те? Какво е вятърът? Какво е дъгата? Съществува ли пространство, време? Простички въпроси, но на някои от тях се затрудняваме да отговорим. Целта ми е да направя анализ и дам отговор на част от тях. И това е, защото имам желание всички, които четат тези редове, да се замислят на колко такива въпроси не са отговорили за самите себе си: Защо правя това или онова? Коя е причината? Кой съм всъщност? Не разглеждам ли света така, както само аз го разбирам? Съществува ли друга гледна точка? Мога ли да променя своята собствена? Мога ли да се „поставя” на мястото на човека до мен или срещу мен, и да преживея неговото състояние? Да го осмисля, анализирам и разбера?
Много от вас биха си помислили, че това го правят ежедневно. Че подобен анализ не им е нужен. Че имат „достатъчно други проблеми”, за да се занимават и с това. Потънали в собственото си злободневно ежедневие, приемаме дори себе си за даденост. Защото, дали ако се разровим в собственото си „Аз”, няма да започнем да виждаме неща, които не ни допадат?
Всъщност подобно „вглеждане” в себе си води само до едно – преосмисляне и преструктуриране на собствените ценности, цели и идеи, трансформиране на света около нас. Трансформиране по такъв начин, че да е в хармония с вътрешното ни „Аз”. Тогава човек се чувства щастлив. А има ли някой,който да не желае да бъде щастлив?
Да – живеем в илюзорен свят! И дори вече не са ни нужни доказателства за това. Отдавна сме свикнали да приемаме и реалността в нейната даденост, без да се замисляме. Може би защото така е по-лесно! Разтваряме се в рутината и тривиалността, осъществявайки важната си мисия „живот”, и… когато все пак решим да се замислим, се самозалъгваме, че вече е прекалено късно да променяме каквото и да е. Поне така е обикновено!
Как всъщност протича животът ни? В началото осъзнаваме действителността около себе си – ставаме съзнателни, приемаме на доверие всичко, представено ни за достоверно от хората около нас – наблюдаваме различни необясними явления, но обикновено ги отминаваме безразлично, те така или иначе са необясними! На моменти все пак успяваме да уловим парадоксите, които възникват от „срастването” ни с логиката. Точно тук по-любознателните от нас, тръгват по пътя на познанието и обикновено стигат до констатацията на Соломон – „трупаш мъдрост, трупаш тъга”! Най-упоритите, които успяват да продължат и да надскочат себе си и елиминират земното притегляне, отправят взор към вселената. И следва най-големият абсурд – точно от тази висока точка на наблюдение,започват да търсят истината. Успяват само тези, които не са се отказали по пътя. И само те я откриват, защото осъзнават най-важното – истината е вътре в нас. В собственото ни мислене, свето възприятие, емоционалност. Постигнали това, всъщност постигаме себе си! И истината! Истината, че сами творим събитията и света, в който живеем!
Истината, че смъртта не е пустота, а преход в цикличността на безвремието. Истината, че сме нужни, необходими за емоционалната съвършенство на познанието. Истината, че сме част от цялото – част от необятността…
четете е-книгата ТУК
=========================================================================
Ivomir, "The White Book"
Поредица Теория на Когиталността!
Автор: ivomirГодина на издаване: 2012
Тип корица: Мека, гланц
Брой страници: 208, бял офсет
Казват, че най-великата тайна е любовта. И че любовта е най-могъщата енергия във Вселената! Любовта като пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало… Любовта, която разтваря границите на онова, което досега сме мислилеи за “невъзможно”…
Тази книга има желание да докосне тези, които имат необходимост от това… за да стъпят на пътя към себе си с ЛЮБОВ!
Любов, която ще ги отведе до откриването на безкрайните възможности, които всеки един от нас притежава… за да изградим света, който истински желаем. Практически упражнения, свързани с Акашовите записи, сънищата, интуицията, регресията и всевъзможни пътеки към творчеството и Любовта…
Изумявайте се от себе си! Намерете се!
Люботворете се!
Изживейте ЛЮБОВТА!
четете е-книгата ТУК
=========================================================================
Ивомир, "Обща Теория от Когиталността"
Поредица Теория на Когиталността!
Автор: ivomirГодина на издаване: 2013
Тип корица: Твърда
Брой страници: 304
Когиталност (сogito, лат. – мисля) – това е мисловност, менталност изобщо.
Всепроникваща субстанция. В необятността на Всичко, което Е!
Теория на когиталността е една вълнова симбиоза от черното и бялото в живота. Комбинация между честотите, които определят собствената ни индивидуалност, трептенията, които приемаме от околната среда и вибрациите на космоса. Едно звездно море, носещо лодките на индивидуалността в светлината на Любовта и Живота. Веднъж на гребена, а в следващия миг загледани във върховете, Животът и Любовта са винаги в играта. Игра на шах с осем основни принципа, редуващи се ту в черното, ту в бялото. 8 х 8. Безкрайност по безкрайност. Върху дъската на Когиталността… С танцуващите фигури на Любовта и Живота в ритъма на музиката на безкраен кръговрат. Игра, навлизаща в необятните измерения.
Тази вълнуваща светлинна феерия от звуци трансформира нас и всичко около нас.
Трансформира Живота в… Любов. Дъската за шах се променя в… куб. И намерението ни завърта този Рубикон, заедно с фигурите. Според принципите на миналото. В емоцията на настоящето. С убеденост в бъдещето. Събрани в Единението на безкраен кръговрат от възможности…
Миг, събрал време и пространство в нулева точка, отваряща необятния портал на перспективата…
Портал на възможностите… Върху шахматния куб на Когиталността…
Игра на вероятности, в която… всяка пешка вече е цар!
Теория от Когиталността (от лат. cogito - мисля) е наука за… откриване и развиване на собствените възможности. Това е Свободата да бъдеш себе си, обоснована и доказана чрез последните открития на вълновата генетика, квантовата физика, философията, биологията… Теорията е всъщност… практика на себепознанието - на това да разбираш кой си, какъв си… защо си… прекрачвайки рамките на стандартните схващания за материалността.
Всичко е мисловност и информация, енергия и вълнова честота. Достъпът на човека като индивид до тази информацията идва чрез епифизната жлеза („трето око”), която е и проглеждането ни, наречено просветление. Това е свързващата брънка между два свята – „материалния” и този на информационно-енергийната мисловност – Когиталността.
Ние сме вибрация и Светлина. Безграничната информация и безусловната Любов на Вселената се осъществяват чрез проявлението в „материален“ план. В тази уникална свързаност водата се явява междинна същност, чиято задача е да коригира и хармонизира материя и мисловност, а светлината е основа за творенето. Пренасянето на ДНК-информация със светлина е вече научен факт. Дори когато молекулата на ДНК не съществува, информацията за нея остава в когиталността. Кодът на съществуване и трансформация от един жив организъм в друг става по изцяло енергиен път. Тоест, всичко е холограма (илюзорно изображение) на една безгранична, пътуваща, вечна светлина, проявила се от движението на когиталността. Мисълта може да ускорява или забавя хода на времето, да управлява поведението на клетките в тялото, да описва обекти на далечни разстояния, а в алтернативни състояния… да достига творчески способности, които са безгранични. Защото… зад всяко събитие, състояние или природно явление всъщност стои мисловността – разумен свят с огромна сила и възможности. Изследването в този план е науката на новото хилядолетие – Теория от Когиталността…
четете е-книгата ТУК
Сайта на Ивомир: http://online.cogitalnost.com/