Удоволствие е да споделя новият проект на Издателство "Паралелна Реалност" , озаглавен "От predictive programming към синхромистицизъм", който всъщност е вече факт. Преминаваме направо към техния анонс, след което ще се включа отново за кратко пояснение за ползване на копието предоставено от Библиотека "Отвъдни светове"
Easy now! Предстои изцяло ново сечение!
Както казва един мой любим творец: „I could feel that the silence that had followed was nothing more than my muse holding its breath, ready to unleash a new storm.“ Или с други думи – време е мълчанието ми да спре :D Like right fuckin now!!!
За онези, които са дочели „Писане и алхимия“ и знаят какво да очакват, това е статията-анонс за предстоящата ми електронна книга, която ще бъде публикувана безплатно на сайта след най-много – две седмици (това ще варира в зависимост от техническите трудности които срещна при качването на огромния обем). Както е видно и от заглавието, книгата се казва „От predictive programming до синхромистицизъм“ и ще използва киното като свързващо звено за преминаването от линейно към нелинейно мислене, което е истинския лайтмотив зад иначе сложнозвучащото заглавие. Евентуално това ще отвори коридор за по-мултиконтекстуалния narrative на личната ми работа оттук нататък.
Ще използвам пространството в настоящата техническа тема, за да кажа някои принципни и важни неща относно предстоящия текст, защото той и без това ще бъде достатъчно дълъг, че да го товаря с излишни встъпления относно структурата му.
На първо място това е текст, чиято носеща колона е този материал, който де факто ще бъде разгънат с конкретни примери. Те ще демонстрират как едно нещо е носител на компресирани слоеве от смисли, които съществуват взаимообвързано и в същото време – независимо, без да са в конфликт със себе си. Това е книга, която ще играе ролята на свързващо звено между старото и новото мислене. Старото си остава екзотично в сравнение със социалния модел, но все още разчита на някаква линейна логика (окултизмът, генерално погледнато – също има линейна логика). „Новото“ представя визията ми за мултиконтекстуалните основи на които света лежи и функционира. (Техническата структура на това ще бъде описана в тема номер 3 за която вече споменах в „Писане и алхимия“.) Ето защо този материал бива публикуван в края на старата година, разрушавайки старите модели и захапвайки новите, които ще бъдат разгърнати догодина (в лицето на тема номер 3).
Както казах „От predictive programming до синхромистицизъм“ е втора част от трилогия, която да ни отведе в другото. Книгата обаче, сама по себе си, също е разделена на 3 части. Първоначално те бяха 2, но в процеса си дадох сметка, че трябва да има свързващо звено между двата поляритета, точно както самата книга има същата роля що се отнася до моята собствена работа и бъдещото ѝ развитие. Впоследствие се оказа, че тази средна част се превърна не само в най-дълга по обем, но и се оказа най-силната чисто смислово (макар 3-та част да има най-силно въздигащ потенциал, окончателно отваряйки съзнанието за това „какво е нелинейност“).
В първа част ще разгледам стара концепция като predictive programming като съществуващо явление. Досега сме споменавали за него на няколко пъти в наши книги, но никога не е бил разнищван самостоятелно, а и в интернет има твърде малко информация по въпроса, така че ще бъде полезно anyway. Обобщени, разширени и обединени са всички неща, за които съм говорил досега (разбира се – по нов начин) и ще бъде показано как те биват ползвани в определена посока от определени хора. Основната идея на тази част е да покаже определен тип мисловност, а не да се разглежда темата „predictive programming“ като самоцел. Първата част ще покаже конспирацията сама по себе си като идея представителна за старото, от което няма излизане само по себе си, бивайки ментален loop. Това има своята роля, но оставането завинаги в тези вибрации – носи своите последици. Ето защо, както ще прочетете и в книгата, първа част е написана само и единствено, за да бъде разрушена в следващите две части. Тя служи като контраст и тласък на онова, което следва след нея.
В междинната част ще разгледам какво са митовете, архетипите, киното, актьорите и всички останали теми застъпени в първа част, но от неутрална гледна точка. Разглеждайте я като опит за инструктаж на невъоръженото око, което не може да види и преживее киното като митология. За разбирането на тази най-дълга от книгата тема, препоръчвам опресняване на „Мит-съзнание-емоция-климат-смърт-обновление“ и „Богинята не е Великото Ин“. Всичко това ще подготви почвата за онова, което следва...
... в трета част, където ще бъде представена мисловността стояща зад течението „синхромистицизъм“ като медиатор на нелинейни смисли, които коренно могат да изменят перцепцията за света. Синхромистицизмът бяга от конкретиката и се опитва да покаже, че вратата може да бъде както вход, така и изход и зависи от Наблюдателя как ще я използва. Залага се на мултиконтекста, а не на едноизмерните тълкувания. Това е най-неинтелектуалната тема, която съм писал досега, което не значи, че в нея няма дълбочина. Означава, че трябва да пуснете интелекта си, за да усетите дълбочината ѝ. Някои с радост ще поемат предизвикателството. Други ще намерят синхромистицизма за абсурден и мога отсега да кажа, че тази позиция би била разбираема. Ще има и такива обаче, които ще си дадат сметка, че винаги са имали „синхромистичен“ възглед над света, но чак сега разбират, че това сетиво си има име и интернет общност гравитираща около тези идеи :)
Неминуемо из дължината на цялата книга някои неща са маркирани само като смисъл, защото тяхното разгръщане би вдигнало обема неколкократно. Което ми напомня да кажа няколко думи и за обема и защо точно този текст няма да бъде издаден на хартия.
Макар, че книгата ще бъде публикувана в „Подробни анализи“, нямайте съмнения, че става дума именно за книга, а не просто за „малко по-дълго изследване“. Обемът е този, който е, защото това е книга, а не статия. Затова моля да няма претенции за дългия обем. Отново – това е книга, а не просто „поредния материал в сайта“. Така че гледайте на нея като на нормална книга издадена от Издателството. Просто няма да я откриете в книжарниците :) Още първоначалното усещане и структура зад тази идея бяха като за книга. По изключение това се запази до края и така и бе написана (първоначалната ми концепция за каквото и да е рядко се запазва до края). Просто в даден момент си дадох сметка, че няма да мога да финансирам и издам този проект. След това се появиха и по-основателни причини тя да не бъде публикувана и в края на краищата формàта остана електронен, колкото и натоварващо да е това за окото. Положението е такова каквото е. Който реши да прочете книгата, не е лоша идея текстовата ѝ част да се принтира (служебният ви принтер е идеален кандидат за това :Р). За сравнение обемът е по-голям от втората тема за ОИ, а картинките са буквално петнадесет – т.е. говорим за обем почти изцяло съставен от текст. Този път няма да става дума за детска книжка с картинки, а за сериозно четиво :Р Това е своего рода моята лична дисертация, с която бележа завършека на един цикъл.
Апропо, книгата е достатъчно дълга, за да няма нищо ново качвано на сайта поне 2 месеца след нейното публикуване. Имайте това предвид, за да не очаквате нови материали в тази периодика. Следващото мое включване ще бъде техническо (както е хроникирано в края на „Писане и алхимия“), а скоро след това ще публикувам и последната статия от тази трилогия, която се базира изцяло на лични преживявания и стъпва с двата крака в новото.
Тъй като засега имам проблеми (от чисто компютърно естество) с цялостното качване на текста, възможно е книгата да бъде вдигната на 3 отделни части, а не в една обща. В рамките на максимум десет дни ще направя всичко по силите си да не се стига дотам, но ако все пак се случи, това ще бъдат 3 отделни теми в секция „Подробни анализи“ с една и съща начална картинка (за да се разпознава, че става дума за една и съща книга :Р). Когато бъдат качени и трите – чисто визуално на сайта – на челно място ще стои част номер 3. И макар че ако се стигне дотам това ще бъде ясно посочено в самото заглавие, подразбира се, че ще трябва да scroll-нете надолу за част 2 и 1. Всичко това е хипотетично на този етап, но е реална възможност за която исках да предупредя. Без значение на колко части бъде качена книгата обаче, имайте предвид, че когато я отворите – браузъра ви леко ще забие поради големия обем. Старите читатели знаят, че това е характерно за всяка една тема в тази секция. Изчакайте 30-ина секунди и ще можете да препускате спокойно и без сеч из самия материал.
Възможно е книгата да има и други визуални „несъвършенства“. От няколко дни насам 4 човека работим по нея и все още не можем да разрешим някои проблеми. Досега минахме през колосален bullshit, но най-големите бъгове са изчистени и текста най-накрая се държи добре. Останаха някои козметични проблеми като автоматично слагани „паузи“ след определени линкове, слети думи на латиница и други подобни неща, които могат да се преживеят за сметка на съдържанието. Тук е мястото да благодаря на spellbinder, без който техническото осъществяване на тази книга щеше да бъде невъзможно!
(Всъщност докато пиша тези редове си давам сметка, че макар аз да написах тази книга, то тя нямаше да бъде реалност, ако не бяха още трима човека. Току-що споменах spellbinder, а с другите двама ще ви „срещна“ след малко.)
Друг особен момент в текста ще са бележките под линия, които са нововъведение за сайта (не техническо – просто по стечение на обстоятелствата досега не сме ползвали такива). Тези бележки са над 300 за цялата книга и ви препоръчвам да не ги прескачате – понякога в тях има безценна информация, както съм сигурен, че вече знаете от други наши книги. Казвам го, защото подобни референции в широката литература обикновено се отнасят до някаква библиографска справка или нещо подобно и поради това – хората ги пренебрегват като досадни. И с право. При мен обаче, бележките под линия никога не са от техническо естество. Те хващат някакъв страничен разклон, който не трябва да бъде изпускан, но в същото време би отклонил твърде много основния текст в посока, която би го разцентровала. Затова те не са част от flow-a на самата книга (като някакво изречение в скоби), а са придатъци към структурата, които са интересни. Визуално те изглеждат като номер затворен в квадратни скоби разпръснати из основния текст. Те са „закрепени“ с линкове-котви. Това ще рече, че когато цъкнете с ляв бутон на мишката върху този номер, екранът ви автоматично ще слезе в края на книгата до прилежащата към това изречение бележка. Когато я прочетете, отново цъкате на същия номер в самата бележка под линия и това ще ви върне обратно в основния текст – там докъдето сте били.
Друг „технически“ елемент. Клиповете в книгата.
Част 3 за синхромистицизма налага наличието на много видеоклипове, защото това течение съобщава своите нелинейни смисли изключително и почти изцяло по визуален път. Клиповете са с български субтитри и качени в YouTube. Ако някои от тях бъдат свалени – моля сигнализирайте на служебния mail и те ще бъдат качени във vbox, колкото и сложно да става гледането им от читателите в чужбина.
Всички тези видеоклипове са щателно редактирани от мен, но заслугата за превода е почти изцялона The Terra Filius, който отдели седмици от живота си, за да завършим този проект. Използвам тази трибуна, за да благодаря от сърце на този човек, който направи представянето на проекта в неговата цялост – възможен! Тъй като по стечение на обстоятелствата се наложи да направя сам от нулата time код и субтитри по слух за 4 клипа, мога да оценя още по-добре труда на всеки един преводач на субтитри и къртовския труд на The Terra Filius, който направи същото за (почти) цели 7 шибани часа времетраене! На мен 4 клипа с общо времетраене от 40 мин. ми отнеха точно цяла седмица! Смятайте каква работа свърши този човек на този фон! Просто трябва да бъде позлатен!
Подбраните клипове са най-ярките представители на това „какво е синхромистицизъм“ и основната част от тях са дело на човека, който измисля термина и дава начало на това ново сечение – канадецът Джейк Коци. Тези клипове са разхвърляни из цялата 3-та част, служейки като илюстрация на онова, което се опитвам да изведа чисто философски и метафизично в цялата книга.
Останалите клипове са дело на друг ярък представител на тази мисловност (Джо Алекзандър) и са пò към края на 3-та част. Те са като апотеоз на цялата тема, защото по мое лично мнение са просто уникални. Ролята им е нещо като „черешката на тортата“.
Разрешение за превода и представянето на работата на тези двама човека пред българска публика, бе поискано и дадено от тях още преди време. Те са щастливи, че изкуството на възприятието им е преведено и представено в цялост за първи път пред неанглоезична публика.
Клиповете на Джейк започват малко lame (най-вече защото са правени доста отдавна), но ако им дадете шанс ще видите, че качеството на презентация и мисъл се задълбочава и „скритата логика“ ще става все по-ясна и удивителна за тези, които са отворени към по-разчупени нелинейни идеи.
Като цяло вложеното време във видеовизуалната част на този проект е огромно. Има по-къси и по-дълги клипове, но средната продължителност на една презентация е 10 мин. Общото времетраене на всички клипове, както вече казах, е приблизително около 7 часа.
Сега... чисто от читателска гледна точка, текстовия и видео обем, който ви предстои очевидно не е малък, което предполага, че времето за влагане в него – също няма да е час или два... Осъзнавам това. Самата структура предполага, че текста и видеоклиповете не могат да бъдат минати за един ден. Това не е нещо, с което трябва да се бърза. Трябва да му дадете време, за да може да потъва постепенно. Само по този начин може да потъне качествено, ако решите, че искате да имате нещо общо с тази вибрация in the first place. Книгата така или иначе е експериментална и ще загуби голяма част от аудиторията си именно поради текстовия си и видео обем. Напълно нормално е – времето на съвременния човек е толкова малко, че той трябва да обмисли много добре за какво да го даде. Въпреки това и двамата с The Terra Filius ще се радваме, ако хората поне обърнат внимание и дадат шанс на нещо ново за България и опита ни то да бъде представено както трябва за първи път у нас.
Всъщност една от по-важните причини тази книга да не може да бъде издадена е именно защото тя разчита изключително много на своето визуално онагледяване чрез тези клипове. Макар почти всичко останало да е авторско мое, то без клиповете няма как да бъде същото, защото те са живителната част от тъканта на тази композиция by design. Те не могат да бъдат издадени на хартия или диск по сполучлив начин, нито пък е адекватно да издавам нещо, което се разпространява безплатно в интернет от самото си начало. Синхромистицизмът е възникнал в интернет и именно по тази причина единствената функционираща платформа за неговото разпространение и разбиране си остава интернет. Аз просто предавам щафетата нататък и го правя да работи за мен самия, защото бъдещата ми работа ще се ползва богато от синхромистичната методика.
Що се отнася до самата книга, различните ѝ сегменти са писани на периоди, на принципа който съм описал в „Писане и алхимия“. Ето защо някои идеи са изразени по-сложно (особено след 1-ва част нататък), на по-висок език и такива на по-разговорен. Просто те са били носители на различни настроения и потоци през годините. Препоръчвам засилено внимание на местата съставени от по-комплексни лингвистични конструкции. Не съм ги опростявал умишлено, за да не подбивам оригиналната вибрация на потока. Понякога ще ви се налага да четете един абзац по 3-4 пъти, за да го разберете, но ако внимавате – няма да имате проблем. Все пак езикът е български и непознати думи няма; просто текста ще ви послужи и като тренинг за вниманието, освен всичко друго. Този аспект бе грижливо култивиран с времето и държах изключително много да се превърне в естествен филтър. Ето защо в процеса имах нужда някой да прочете книгата ми преди тя да бъде публикувана. Исках да разбера дали успявам да артикулирам на линеен език мултиконтекстуалността на смисъла, който влагам в думите. Затова благодаря на MRRR, който прочете „От predictive programming до синхромистицизъм“ цели 2 пъти и бе ценен компас и съветник в процеса ми!
Имайте предвид, че книгата е доста дълбока. Макар на пръв поглед това изречение да е доста наивно и лековато и да бъде изтълкувано като поредното излишно и нарцистично изказване, няма как да не го направя, когато то е истина.
Смятам обаче, че да се гледа на работата ми като на „дълбока“ не е точната нейна дефиниция...
Лично аз твърдя, че всичко съдържа дълбочина, дори най-простото и неугледно нещо. Знам, че това е клише, но то няма как да не бъде и тоталната истина, просто заради холографската природа на Съществуващото. Моят „талант“ е не да „създавам дълбоки творби“, а да хвърля светлина върху нещата, да направя разбираема дълбочината, която вече е там. Обективизирайки я, прекарвайки я през себе си и осъзнавайки я, аз я „изплювам“ смелена като кашичка, което освобождава читателя от нуждата да направи няколко нива на research и разбиране сам (доколкото това изобщо е възможно на някакво равнище различно от чисто козметичното). Наскоро MRRR нарече това „литературна холограма“ – текст с много врати. Това е мултиконтекст, нелинейно писане. Хвърляйки съзнанието на яснотата – дълбочината се саморазкрива от само себе си като всеприсъстваща.
И понеже книгата е дълбока, още веднъж – моля ви – не проваляйте потенциала, който тя може да ви разкрие, прочитайки я за един ден. Знам, че има hardcore-читатели, които обичат да четат както книгите ни, така и дългите ми материали на един дъх, буквално за 1 ден, но това ще е изключително противопоказно специално в конкретния случай. Макар да направих това упражнение абсолютно невъзможно в настоящата ситуация (просто заради самия текстови и видео обем) – недейте да опитвате. MRRR прочете цялата книга на сегменти общо 2 пъти в рамките на повече от 3 месеца. И двата пъти той откриваше коренно различни пластове в нея за себе си. Умишлено четете книгата бавно, ако искате тя да има impact над вас. Разпънете я поне до месец, или минимум 2 седмици. Не забравяйте, че четенето е преди всичко процес на наслаждение и свързване със самия себе си чрез медиума, който тази книга представлява.
И така. Преди няколко дни „сглобих“ всичко това и скоро ще ви го представя като естествения завършек на един цикъл :) Честно казано когато събрах 3-те части в общ документ и видях обема и структурата – бе малко изненадващо и за самия мен. Ако трябва да направя всичко това отначало в този момент – признавам си – не бих седнал да го повторя :) Така че колкото и приятно да бе – радвам се, че свърши и вече е готово :))
Практиката е показала, че българският читател рядко обръща задълбочено внимание на нещо за което не е дал пари, но съм сигурен, че тези които решат да се насладят на труда ми/ни ще усетят страстта и радостта ми/ни от създаването на този хубав мост към „бъдещето“ :)
Приятно нелинействане на онези, които ще се осмелят да останат неотегчени :D
Написано от H.
Понеделник, 14 Декември 2015 19:42
БЕЛЕЖКА:
Всичко дотук е ясно – влизате в САЙТА и четете.
Другият вариант, който предлагаме тук е html документ, който ще видите в края, достъпен за изтегляне. Препоръчително е отварянето му с Firefox или Chrome. Предимството тук е, че се наблюдава значително по-бързо зареждане на страницата и по-малко натоварване на процесора докато сте в страницата. Ще можете и да четете книгата дори и да сте офлайн (без интернет връзка), няма да може да пускате обаче аудио и видео клиповете. За Android почти всяка програма ще ви отвори файла, от браузерите мисля, че Opera се държи най-прилично... без да настоявам. Пробвайте индивидуално според устройството с което разполагате.
От този документ също така ще имате и един плеър долу вдясно на екрана и ще бъде винаги там, дори и когато скролирате. От този плеър може да слушате аудио дублаж на текста на цялата книга. Play, Pause, Volume са активни. Когато сте офлайн, той също няма да бъде достъпен, но има възможност аудио файлът да бъде изтеглен и запазен от самия плеър.
Когато сте влезли чрез файла, всичко върви безупречно - аудио, видео, външни връзки. Но имайте предвид, казвам външни връзки! Вътрешните връзки са бележките под линия. Ако кликнете върху тях, браузерът ви автоматично ще излезе от html документа и ще влезе в интернет страницата без дори вие да знаете, че се е случило това... ако изчезне плеъра за диктора, значи се е случило :) Дикторът чете бележките.