Книгите могат да бъдат опасни.

Най-добрите трябва да носят етикет

"Това може да промени живота ви"

Хелън Ексли

Кой знае - кое е добро и кое лошо?






Добро и зло – това е един вид становище, съглашение, общоприето мнение. Съгласяваме се по определени въпроси: това считаме за добро, а онова за лошо. От окончателна гледна точка, от онтологична и философска гледна точка не съществуват добро и лошо. Защото всяко нещо има съответното си място и роля, която да изиграе в цялото това вселенско битие. Бихме могли да кажем, че нещо е благоприятно за духовния напредък, а друго не е благоприятно. Но дори нещо да не е благоприятно, то не е лошо. Така че ако анализираме достатъчно дълбоко, трябва да достигнем до заключението, че не съществуват добро и зло. Ала това не означава, че няма светлина и тъмнина. Защото този свят е свят на двойствености. А това значи, че някои неща са „добри”, пък други са „лоши”. Всъщност, това е много голям теологичен въпрос: щом Бог е изначалният творец, изначалният извор, откъде са се появили лошите неща, откъде се е взел дяволът, например? Бог е добър. При все това, Неговите енергии функционират по такъв начин, че проектират образа на злото върху екрана на човешкия ум. Например, да се убива не е добре. Не е хубаво, нали така? Въпреки това понякога човек получава военен медал за това, че е избил повече хора. Така че на материално ниво дори тези окончателни въпроси понякога са много трудни за отсъждане – дали нещо е добро или лошо. Златното правило е: не прави на другите онова, което не искаш за себе си. Или казано по позитивен начин: прави на другите същото, каквото би искал за себе си. И дори божествената енергия да действа по необичаен начин, това не е лошо, тъй като служи на добра цел.

Има една история за това. В едно село живеел дърводелец. Имал си добро семейство, хубаво домашно огнище, всичко било наред. Затова хората казвали: “Ах, какъв щастливец си! Всичко ти е уредено, имаш отраснал син, всичко е толкова добре.” Той казал: “Е, кой знае кое е добро и кое лошо.” На следващата сутрин конят му се изгубил. Измъкнал се някак от обора и изчезнал. Тогава всички съселяни казали: “О, каква беда! Ти остана без коня си; как ще работиш, как ще оцеляваш?!” Той отвърнал:
“Кой може да отсъди кое е добро, кое лошо?!” На другата сутрин конят се върнал – с десет други диви коне. Понеже им бил обяснил: “Тук моят господар ще ви дава храна.” Затова всички други коне надошли. Хората в селото рекли: “Леле! Какво щастие те сполетя! Вчера имаше само един кон, сега имаш единадесет – прекрасно!” Той отвърнал: “Ех, кой знае кое е добро, кое лошо, кой може да прецени?!” И така, дивите коне трябва да бъдат опитомени, нали? На идната сутрин синът – двадесетгодишният му красив, снажен син – започнал да обяздва един от дивите коне. Всички казали:
“Какъв си късметлия да имаш такъв син, той така добре ще се грижи за конете.” Ала какво станало? Дивият кон взел че хвърлил снажния син. И той си счупил ръката.
Тогава всички казали: “О, какво нещастие! Синът ти си счупи ръката.” Бащата отвърнал: “Кой знае, кой ли може да отсъди кое е добро и кое лошо…” На следващата сутрин в селото дошъл офицер от армията и казал: “Обявихме война на съседната държава, затова трябва да взема всички млади мъже на двадесетгодишна възраст.
Хайде, всички в армията!” Нашият приятел дошъл: ръката му счупена, кракът му счупен, главата – и тя бинтована. Казали му: “О, тебе не можем да те вземем. Ти си стой тук.” Отново селяните рекли: “Ах, какво щастие те сполетя! Ти не загуби сина си.”

Така че кой може да съди кое е добро и кое лошо? Трябва да достигнем до такова ниво, до такова разбиране, та да можем наистина да виждаме как нещата, случващи се в живота ни, подпомагат духовния ни напредък. Достигнете ли до такова ниво, “лошото” престава да съществува. Прозрете ли скритата същина, вашият свят ще бъде много скучен – само добър.
Из лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 30.12.2007,София.


Няма коментари:

Публикуване на коментар