Астрален свят




* Астрален свят, или астрално ниво, астрална светлина; озн. област между духовната и физическата сфера, която в теософията и антропософията се нарича камалока (свят на страстите). Ако в мига на смъртта сребърната нишка между физическото тяло и астралното тяло бъде прекъсната, астралното тяло броди в Астралния свят, където според теософите то се влива в космическата астралност (Астрален). Астралният свят е и мястото, където пребивават нисшите ангели, елементалите (природни духове на четирите елемента: томи, силфи, ундини и саламандри) и елементарите (духове, които приемат форма на хора и се явяват на спиритичните сеанси). Астралните светове с техните странни пейзажи и неестествени геометрични отношения и напълно различният им строеж са описани и изобразени преди всичко в съчиненията на Сведенборг, Блейк, Макгрегър Матърс, Кроули, Остин Спеър и Кастанеда, които са успели да схванат опита на собствените си астрални пътувания.

Как можем да си представим един астрален свят?
Кой би могъл да създаде астрален свят и защо. Най-лесно бихме си представили подобно нещо, обръщайки се към сънища си. Будизмът учи, че света, в който живеем, е илюзия, сън. Това, в което живеем не е истински свят, казват те, и няма Бог, който да го е създал, щом не е истински. Бог е съзнанието, което създава тази илюзия, т.е. ние сме Бог. В същност като се замислим, едва ли бихме могли да намерим разумни аргументи за доказване неверността на това твърдение. Но нека не се стягаме с подобно отклонение в размислите си за астралния свят.
Та казахме — сънищата ни… Нашият ум (нарочно не използвам думата "мозък") през деня възприема реалността и обстоятелствата в поредицата случки, обработвайки ги и складирайки ги като събития случващи се и оставащи в миналото на нашия живот. През нощта, казват учените, нашият ум си почива и сънищата са разтоварващо — развлекателната програма, служеща ни за отпускане и подготовка за следващия ден от нашия живот. В това време, казват същите учени, нашият ум създава обстановка, характери, събития и настроения необходими ни за разтоварване на натрупали се напрежения или помагащи ни за по-доброто възприемане на определени ситуации в реалния живот. На сутринта се събуждаме и казваме: "Сънувах старец. Той седеше на една пейка и…" Не се усещаме как говорим за някого в сънищата си, като за характер и лице вън от нас, а не за създание на съня ни, създания на нашия ум. Е, това е подобие на астралния свят, в който вие сте Бог и всички характери в съня ви са ваши рожби, но в същото време са личности със свое его и отношение към нещата. В съня си създавате места, където не сте били никога. Времето, ако го има тече по свой си начин и никак не прилича на времето, в което сте свикнали да пътувате от А до Б за 4 часа, а в съня ви А и Б са на една мисъл разстояние. Ако вие бихте били истинския Бог, тогава лесно бихте направили всичко това да може да се пипне, и вашият астрален свят би станал една друга вселена.
Понякога се опитвате да обясните сън, който ви е изглеждал толкова логичен докато сте живели в него. Но вече буден, вие се хващате, че не само логиката ви се изплъзва, но и думите са безпомощни да обяснят понятия, чувства и действия. Това е така, защото ние се опитваме да дадем смисъл на нещата в думата, а не се опитваме да обясним смисъла чрез думата. Думите сковават мисълта и отнемат голяма част от чистия смисъл на нещата. Думите са направили да забравим неща, които сме знаели в миналото.
В Библията има един стих, в който Христос казва: Иоан 3:12 "Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?". Използвайки най — ясен език, Христос се е опитвал да обясни учението на Бог за Царството Небесно и все пак са го вземали за луд и болен от бяс. Как ли биха го гледали, ако се опиташе да им обясни свят, в който законите и действителността са подобни на тези от нашите сънища?
Казахме, че астралния свят, прилича на света в нашите сънища. Нека потърсим подобни модели на астрални светове в религиите.
Според Зороастризма, Бог(Ахура Мазда) първо е създал човешките същества в духовен вид(Бундахишн 1:8). Това е било направено в подготовката му за борба с дявола, наречен Ахриман. Тези духовни същества са били в този си вид за 3000 години, според тази книга, и едва след това те са били създадени в материални тела, които от своя страна са останали неподвижни за още 3000 години, докато Ахура Мазда не е пуснал времето да се движи.
С право бихме си задали въпроса, как са отмерени тия общо 6 хиляди години, ако времето е започнало да тече едва след като те са изминали. Нека не забравяме, че все пак Бог е можел да отмерва времето, въпреки че на нас ни се струва невъзможно. За него като творец всичко е възможно от мястото Му в Зурване Акарне (вечното Време). Освен това ние можем да измерваме времето само когато се намираме в частта от него наречена Тваше Кхадат — от раждането до смъртта си, но Бог е извън това време.
В шумерската теология е имало богове, които са живели като нас хората и макар и невидими, са се хранили и не са им били чужди никакви човешки слабости. Тези богове не са участвали в създаването на света, защото не са били "главни" богове. Били са очевидно само подобия на боговете, както духовните същества в Зороастризма. Тези богове бихме могли да приемем за духовните (астрални) предшественици на човека.

Можем да определим, че астралът също е материя, но носеща по-духовен характер. По този начин се добиват много видове материя. След астралната,следва материя още по-духовна и тъй нататък — до безкрайност, според степента на одухотворяване на материята, или приближаването й към чисто духовен принцип.И тъй ние виждаме два основни полюса — духът и материята, между които съществуват много междинни степени проникващи едни в други, което може да се оприличи със съд напълнен с камъни, между камъните ние можем да насипем пясък, в пясъка да налеем вода, а между частиците на водата все пак ще се намира въздух. Астралът заобикаля целия свят и свързва помежду им слънчевите и звездни системи, чрез лъчи на светлината, чрез сили на привличане, а сигурно и на други неизвестни на нас фактори. Астралът, бидейки етерна материя, споделя свойството на материята, за това и неговите атоми, както и атомите на всяка материя се намират във вибрация. Резултатът от вибрацията или движението са различни явления и сили. Астралът също като електрическия ток се поляризира в положителна и отрицателна насока. При това той се намира в постоянно кръгово движение, като в затворена електрическа верига. Нека забележим, че скоростта на астралната вихрушка не може да бъде схваната от нашето въображение.
Основното, което трябва да бъде разбрано, е, че астралните обекти са комбинация на астралната материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралният свят прилича твърде много на земния /защото до голяма степен е изграден от физически предмети/. Каквото е горе, такова е и долу, каквото е долу, такова е горе. Но има още една особеност, която стъписва и обърква обикновения наблюдател - това се дължи на прозрачността на астралните обекти. Там всичко е прозрачно и се вижда еднакво добре и отпред, и отзад, и отвън, и отвътре. Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта — по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, отколкото призрачните си събратя, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела /а чрез тях на умовете/ на онези, които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг, без да имат земен израз. Нещо повече - онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото си пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. При обикновените хора астроидеите, създадени от чувствата или желанията са много по-жизнени и определени, отколкото астроидеите породени от мисълта. Много молитви на любяща майка кръжат около сина й като форми ангели и отблъскват злите влияния, които мислите му случайно привличат. Особеното при тези астроидеи е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Астроидеята-защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто — не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътят на най-слабото съпротивление. По същия начин оживената от зла помисъл астроидея ще кръжи над жертвата си и ще търси сгода да я нарани. Но единия и другия остават безсилни, освен, ако в астралното тяло на обекта не съществува нещо сродно с тях — нещо, което може да отговори съзвучно на техните трептения и да им даде възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли — по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени. Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта, към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното. Ако индивидът би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия /астроидея/ върху една-единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача от едно на друго и не спира дори и през нощта, когато спим. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и да не си създаваме сами трудна и отрицателна съдба, защото всички мисли се материализират. Един от най-вредните навици е да се отпуснем в креслото и да мечтаем. Като постъпваме така ние отваряме врата на разума си към цял океан от ментални вибрации, което понякога носи състояния на депресия или гняв. Мисловните вълни в околоземното пространство също като радиовълните вибрират заедно с всички жители на планетата. Човек никога не може да бъде сигурен дали каквото си мисли е породено от собствения му мозък или е почерпено отвън.
Човек, който е способен да задържи определена ментална картина във въображението си като не позволява да бъде изтрита от други мисли, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум — с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме, че световете са разграничени и се преливат, то астралът е посредник между духа и материята.
Духовен свят.
Както видяхме астралът се състои от:
1. Крайно тънка материя
2. Енергия, трептене или движение с две полярности.
Духът е този, който определя полярностите на астрала и от там следват отражения в материята. В духовния свят съществуват само идеи или принципи на предметите, тия принципи до физическото си реализиране се намират в състояние на възможно невидимо, а не действително, реално битие. За да стане реализиране духът или принципът на предмета си създава астрално тяло или астросом от астрала, а астросомът си създава физическо тяло от материя и от този миг се явява физическото същество. И духът, и астросома притежават пластическа способност и благодарение на това, събирайки около себе си астралните или физически молекули, те им придават форма, отговаряща на принципа. Взаимодействията между трите свята, като че ли най-добре е описано в древен документ от Египет: Истинско, достоверно и действително е: онова, което се намира долу е аналогично с онова, което се намира горе, и онова, което се намира горе е аналогично с онова, което се намира долу и по този начин се произвеждат чудесата на едно и също нещо. Както всички неща са произлезли от един, с посредничеството на един, тъй и всичко, което се ражда, е произлязло от едно и също нещо чрез приспособяване… И това нещо е причината на цялото земно съвършенство. Неговата сила е непокътната, когато то се е появило на земята. Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от плътното, предпазливо и съзнателно. Това нещо се издига от земята към небето и отново слиза на земята и приема силата на горния и на долния. По този начин ти ще спечелиш славата на света и тъмнината ще се отдалечи от теб. Тук се намира същността на силата, защото тя ще победи всяко въздушно нещо и ще проникне във всяко твърдо нещо. Така е бил създаден светът. От тук ще се породят удивителни приспособления образът, на които е гореизложеният. И тъй аз бидох наречен Хермес Трисветист, защото познавам трите части на целия свят”.
Обитатели на астрала
Астралът е напълнен с разни тела, някои съзнателни, други безсъзнателни.
Астралните тела се образуват, като се сгъстяват частиците на астрала, както в
пропития с електричество въздух се образува мълния. Астралната атмосфера е
напълнена с астрални тела породени както от движението на астрала, така и от
въздействието върху него на силата на духа и волята.
В астрала се намират:
1. Елементали — духове на природата и стихиите.
2. Астроидеи — човешки мисли, а също тъй желания и образи.
3. Астрални клишета — отпечатъци от действия и явления върху земята.
4. Егрегори — духове на човешките общества.
5. Ларви — астрални същества породени от страстите и лошите чувства на хората.
6. Хора излезли от физическото си тяло, но временно.
7. Елементарии — духовете на умрелите, които окончателно са напуснали
физическите си тела и се състоят от дух, душа и фино тяло, наречено — астросом.
Елементали
Елементалите са духовете на стихиите на природата. Така кислорода има свой елементал. Водородът — също, а при съединяването им се получава водата, която също притежава свой елементал. Между елементалите могат да се отличат духовете на стихиите, които били наричани гноми, ундини, зилфи и саламандри, според предназначението им към: земята, водата, въздуха и огъня. Смята се, че по отношение на човека елементалите са враждебни. Елементалите произвеждат избухвания в рудниците, срутвания, урагани, циклони и др. Елементалите биват с различна сила и големина, като се почне от духа на тревицата и се стигне до духа на торнадото, което обединява у себе си милиарди елементали на въздуха. Въздействайки върху елементалите, човек може да управлява стихиите, но трябва да отбележа, че за това се изискват много знания, умения, и че опасността от такива опити е голяма.
Астроидеи
Астроидеите са човешки мисли в астрала. Под понятието “астроидеи” в широк смисъл могат да се включат както желанието на човека /защото желанието взема формата на мисъл, колкото и да е неясна/, тъй и образите предизвикани от въображението на човека в астрала. Нека забележа обаче, че желанията на човека живеят в астрала по-интензивен живот, отколкото простите мисли, и че всяко желание представя от себе си астрално същество, което е негов принцип, и което го е извикало към живот. При това с помощта на нашия нервен ток, астралът се сгъстява и астралният образ се материализира така, че ние го виждаме и физически. Когато неколцина души са обединени в една воля, техните мисли, желания и образи се отпечатват и живеят в астрала с особена сила. И тъй всяка колективна астроидея /създадена от неколцина души/ е по-силна от астроидеята на отделния човек. На този принцип е възможно чрез верига или като се съединят няколко човека свързани с една идея и обединени от волята на един. Всички членове трябва да бъдат отрицателни, с изключение на техния водач, който трябва да бъде положителен и да насочва събраната енергия според своите намерения. Не препоръчвам такива опити, защото са опасни както за околните, така и за самите изпълнители.
Астрални клишета
Така се наричат отпечатъците в астрала от действията на човека и от другите явления върху земята. Тъй като всяка наша мисъл и всяко действие се отпечатва в астрала, там се спазват всички земни събития и техните клишета се носят в астралната вихрушка, подчинявайки се на теченията й. Нека отбележа обаче, че в зависимост от волята на човека и различни произходящи събития, клишетата на бъдещето, преди да се проявят на земята могат много пъти да се изменят.
Егрегори
Егрегори се наричат астралните същества, пораждани от обществото на хора, обединени от една мисъл и воля и представящи духа на казаното общество. Създаването на егрегори е основано върху закона за веригата. Както видяхме веригата създава в астрала групови астроидеи, сиреч — мисли, желания и образи. Когато веригата настойчиво действа в течение на известно време и представя от себе си голямо общество, всички членове, на което се придържат в известни начала и насочват волята си към известна цел, в астрала се създава самостоятелно същество, представящо сбор от убеждения и целите на обществото. Този сбор е нещо като принцип на новото същество наречено - егрегор.
Като добие от членовете на обществото достатъчен запас от сили, егрегорът започва да живее самостоятелен живот. Той обаче не се ползва напълно със свободна воля, тъй като целият му живот е насочен към постигането на цели, съставящи неговия принцип. Но от друга страна и самият той влияе членовете на обществото и ги заставя да служат на целите на този принцип. По този начин между егрегора и създалото го общество се установява взаимно действие. При борбата на земните общества помежду им, техните егрегори — тия астрални великани, също почват ожесточена борба помежду си, а понякога егрегорите първи започват борбата, като увличат в нея и хората. Между вселенските егрегори трябва преди всичко да отбележа два главни, които оказват върху ни огромно влияние, а именно егрегорите на доброто и злото. Когато човек произнася с вяра думи или употребява знаци служещи за девиз на някакво общество, той привлича към себе си и разполага в своя полза егрегора на това общество.
Ларви
Както казах в отдела за астроидеите, всяко желание на човека живее в астрала. Астралното същество се нарича ларва. Щом бъде повикана /мисъл, желание/ към живот, ларвата живее полусъзнателно като се стреми да удовлетвори породилото я желание. Така ларвата на омраза към някого са стреми да му причини по всякакъв начин вреда.
Колкото по-силно и по-продължително е желанието, което е породило ларвата, толкова тя е по-жизнено способна, тъй като живота й се поддържа от нервната сила на човека. Тя се прилепва към оногова, който я е създал като пиявица. Ако породилото ларвата желание изчезне и тя наскоро трябва да умре, то ларвата се хваща за живота и усилено се старае да продължи своето съществуване, което е често пъти късо временно. Поради това тя се старае да разпалва у човека желанието, което я е породило и по този начин спомага да се образуват у човека привички. Така алкохоликът или наркоманът се намират във властта на отвратителната ларва, която не му дава ни минута спокойствие. Човекът, който се е предал на омразата също е попаднал в ръцете на подобна ларва и тя усилено подхранва тази омраза и сама се храни с нея.
Елементарии
Когато човек умира, духът и душата му, облечени в астросом /ефирно тяло/, окончателно напускат физическото тяло и влизат в астралния свят.Докато прекарва в този свят човек се нарича елементарий. Ако смъртта произхожда от разрушение на физическото тяло или от повреда на органите му, душата заедно с астросома излизат от тялото по причина на това, че то не е удобно за по-нататъшното им пребиваване, в този случай няма възможност да се спаси човека, както няма възможност да се задържи вода в пукнат съд. Но понякога смъртта настъпва въпреки жизнеспособността на физическото тяло, защото астросома е отслабнал и не може да накара органите да функционират, при случай на изтощаване, анемия, или защото душата на човека се стреми да напусне тялото, под влияние на известно душевно сътресение. Тогава има още надежда да се съживи човека, особено като се вземе предвид, че в първите часове след смъртта тялото се намира още в летаргия и връзката му с астросома не е още скъсана. За да съживим човека, необходимо е със своята воля да накараш душата му отново да влезе в напуснатото от нея тяло: в същото време да подкрепиш нейния астросом със своя астрален ток. Мисълта е сила! Трябва да я впрегнем да работи за нас?


ЛИТЕРАТУРА:

Откъс от книгата Душата в Астрала от Орис, Цикъл: “Живот между животите”:
Астралните Светове, които обкръжават Земята, са съвсем “реални” Светове — илюзии, които обгръщат и хипнотизират с чар, безкрайно вълшебство и напълно изкривена представа за нашата т.нар. “непоклатима реалност”. Като причина за това служи онова, което всеки човек в течение на целия си съзнателен живот на работа с материята на този план и могъществото на човешкото и световно желание, създава това постоянно “пораждане на форми” и всевъзможни картини, които създават постоянно КОНКРЕТНО изменение на материята на Астрала.
Всяко човешко конкретно индивидуално, национално или расово, или инстинктивно, или каквото и да е друго желание, мигновено предизвиква постоянно преместване и изменение на субстанцията на Астралната Материя. Благодарение на тези желания се построяват всички временни форми — както наистина божествените, така и чудовищно уродливите, които се оживяват от астралната енергия на своите създатели.
“Хроника Акаша” отразява цялата емоционално ментална история на миналото човечество, многобройните земни цивилизации и разнообразната творческа дейност на развъплътените животи и сили, които преминават през Астралния План или от въплъщение на въплъщение. Добавете към това и мощният и очистен от вибрации интелектуален стремеж на множеството свръхчовешки същества и Космически Йерарси от различни нива и полярности. и ще видите, че сумата от астрални сили, които въздействат на всеки човек, е наистина изключително могъща и грандиозна.
Ефирните Светове не са определени страни в географския смисъл на думата и не са различни нива, като да речем етажите на небостъргач, през които свободно може да преминаваш като по стълба, да се спускаш или издигаш като с асансьор, или да комуникираш по някакъв друг начин. Тези Светове не се “намират под прав ъгъл” спрямо нашия Физически Свят, а принадлежат към опит от съвсем друг порядък, енергетика и направление, отколкото нашия физически свят.
Но макар, че различните Ефирни Планове все пак съществуват “някъде”, те едновременно и постоянно са и “тук” и всичките им измерения присъстват в нас самите и пронизват всичките ни тела — обвивки, които се явяват енерго информационни проводници за енергиите на тези Планове. Те повсеместно и много активно се пресичат с нашия Физически План и макар, че ние не ги виждаме, не ги чуваме и не ги усещаме, при все това ние сме отделени от тях с такава условна граница, която е много по-тънка от острието и на най-острия бръснач. Понастоящем дори най-консервативните учени вече не отричат съществуването на други, “нематериални” Сфери, смесени с нашия свят, но функциониращи на други честоти, за които знаем малко.
Всички тези Планове, взети заедно, образуват единно продължение на обширния свят, като представят богатите и многообразни “ландшафти”, населени с обитатели, които по родството на своите ментално чувствени вибрации и идентичност на духовно културните стремежи, са обединени в многобройни духовни съобщества. Ако вземем поотделно обитатели от различни съобщества, то те значително повече се отличават един от друг по своя характер, свойства и видове дейност, отколкото жителите на Физическия План на Земята.
Освен това, Астралните Планове включват също така и жилища (имаме предвид и места за повече или по-малко постоянно обитаване) на свръхестествени същности, места за дейност на т.нар. богове, ангели и демони; някои пространства представляват “активен” и “пасивен” вакуум, където обитават главно всевъзможни чувствени идеи и мисъл форми, има и области, изцяло населени от духовете на въздуха, водата, огъня, земята и други полусъзнателни елементали на различни стихии; има също така и различни типове “небеса” и “Рай”, “Ад” и “Преизподня” с населяващите ги войнства от ангели, демони и други.
Всеки План представлява постоянно променящо се и непрекъснато усъвършенстващо се подобие на някакъв частен свят и всяко жизнено състояние на съзнанието с неговата особена форма на възприятие отваря — посредством честотата на своите вибрации, вратата към различните видове и типове астрална реалност. От тази гледна точка ние винаги живеем в различните Планове и “реалност” на нашия Физически Свят — това е само тънък слой в поредиците безкрайни напластявания или в най-добрия случай — много ограничена степен на Единната Реалност.
Ние с вас се намираме в постоянно съприкосновение с другите измерения и най-простото изменение на техните структури изменя и нашето собствено възприятие. Не само опитните сензитивни, но даже и най-обикновените хора понякога, при определени психодинамични обстоятелства, възприемат влиянието на тези сфери. Тогава плътните предмети около тях започват да проблясват и чезнат, да изглеждат полупрозрачни и тези Планове влизат във фокуса на възприятието на човека, или започват да се проявяват по някакъв друг начин. Тогава именно човек започва да ги забелязва, или да чувства тяхното незримо присъствие.
Подсъзнанието на човека винаги знае за съществуването на друг свят отвъд хоризонтите на видимата реалност. Съзнателното преживяване на астралните сфери и под планове може да бъде обяснено различно; като внезапен изблик на космическо съзнание в ежедневния живот; като отделни отзвуци от колективната и генетична памет — като не се поддават на никакво логическо тълкуване, като символично осъществяване на желания и страхове.
Това може да бъде предизвикано и от психологическата реакция на неврони или нервни клетки под въздействие на напрежение, умора или токсини, от глад, прекомерни претоварвания, самота, болест, лишаване от сън, наркотици и други подобни причини. Съществуват Планове на божествени видения на ангели и екстазен опит. Именно “там” се намира зоната на измерението, към което дълбокото медитативно съзерцание привежда мистиците и духовно устремените.
Астралният План е вместилище на неизброимо множество неповторими жизнени зони, които имат само свои сфери на проявление и особености за самореализация. Всяка от тях притежава свое и само свое неповторимо разнообразие от свойства и специфика на тяхното проявление. В тези Планове практически повсеместно и много активно присъстват всевъзможни парадоксални ситуации от гледна точка на човешката логика изобщо лишени от каквато и да било рационалност, съгласуваност и изобщо здрав смисъл, както и от наличие на причинни връзки, материалности, време и пространство в този смисъл, в който сме свикнали да разбираме това. И за тези, които изпитат ТОВА непосредствено на себе си, това не е някаква мъглява "кукувича земя", а действителност значително по-“реална”, отколкото даже най-“реалният” Свят около нас….
Астралният План е план, на който действат и взаимодействат помежду си двойки от активни противоположности и на който най-силно се чувства непреодолимото притегляне на всички велики двойствености. Преди всичко взаимодействие се осъществява между Душата и нейния астрален проводник, както и между тях и самата материя на Астрала. Тук взаимодействат тъмнината със светлината, Доброто със злото, Удоволствието — с болката, Бедността — с богатството, които постоянно безжалостно изясняват помежду си своите взаимоотношения и непрекъснато разчистват личните си сметки.
Астралният План е план, на който многопластовото съзнание на човека преминава през три основни фази. Първо, тук Душата придобива съзнание за света на пластичните Ментални Форми и развива своята способност мъдро и интелектуално да се отнася към различните проявления на тези форми. Второ, тук Душата придобива чувствителност и осъзнава чувствата, настроенията и емоциите, стремежите и желанията, които се зараждат в нея. И трето, тук се заражда нейното духовно осъзнаване или нейната възприемчивост към духовния план, тоест, чувстващият аспект на Висшето Съзнание.
Субстанцията на Астралния План, казано символично, се оживява от три типа Божествени Сили, които при своето непрекъснато взаимодействие, по пътя на енергийното присъединяване или разединяване, създават това, което ние разбираме под думата “Илюзия”. Една от тези сили е силата на егоистичното желание, инволюционната енергия, която играе голяма роля в човешката еволюция. Егоизмът е като “яслите” за младенческите човешки души, през който задължително трябва да се премине под внимателния надзор на опитни наставници и възпитатели.
Силата на страха, която се проявява основно като продукт на незнанието и невежеството, който на началния стадий на човешката еволюция изобщо не е плод от неправилно мислене, а е бил (и засега все още е) само следствие, анахронизъм, който се проявява инстинктивно и доминира в Животинското Царство на природата и преминава по “наследство” към Човешкото Царство. Благодарение на свойствата на човешкия ум, който скрупульозно пази паметта за минали болки и обиди, както и в резултат от постоянното очакване и боязън от повторението на тези болки и обиди, тази сила в Човешкото Царство колосално се е увеличила за сметка на мисъл формите, които ние сами построяваме от своите собствени индивидуални страхове, безпокойства, опасения и фобии.
Доколкото човек постоянно отъждествява себе си със своето астрално тяло, като реагира неадекватно ту на внезапните пориви на страст, ту на пълното им отсъствие, то естествено на него трябва да му бъдат присъщи моменти на отчаяние и депресия, тъмнина и неудовлетвореност, съмнения и жестоко страдание и т.н. и т.н. Всички тези наши емоционални състояния се определят от заблуждения и илюзии на Астралния План, които изкривяват, лъжат и изопачават истината. Третата Сила е силата на сексуалната привлекателност и половата притегателност. Това притегляне на Физическия План означава преход на определен тип инволюционна енергия на пътя на завръщането. Тази Сила се проявява като притегляне между духа и материята, като стремеж на въплътената душа да доведе своя низш “аз” към пълна реализация, както стремежът на мъжете и жените към съвкупление с цел създаване на потомство или получаване на сексуално наслаждение.
Да изброим накратко типовете енергии, които съставляват и функционират в Астралния План на Земята. Първо, това са енергии от астралното тяло на Планетарния Дух на Земята. Не следва да се отъждествява тази същност с Планетарния Логос, тъй като това огромно и могъщо същество, което стои на инволюционната дъга, има към Планетарния Логос такова отношение, каквото има съзнанието на астралното тяло към съзнанието на въплътената човешка личност. Неговият Живот представлява съвкупност от огромен брой животи и на тези Лунни Питри, които образуват астралния и чувствен живот на личностния аспект на Планетарния Логос — по-могъщата сила на доброто, а също и на злото в този ограничен и изкривен смисъл, в какъвто сме свикнали да употребяваме думата “зло”.

Орис — "Душата в астрала"pdf

Маха Чохан – "Учението на Шамбала"pdf

Маха Чохан — "В подножието на висшата мъдрост"pdf