Първото нещо, което трябва да бъде разбрано, е какво представлява егото. Ражда се дете. Детето е родено без никакви познания, никакво съзнание за себе си. И първото нещо, което осъзнава, е не себе си, първото нещо, което осъзнава са другите. Това е естествено, защото отваря очи, ръцете докосват другите, ушите слушат другите, езикът вкусва храните и носа подушва средата. Всички сетива се отварят навън.Това е начинът, по който детето расте. Първо той става наясно с вас, другите, а след това и за разлика от вас, то става наясно със себе си.
Това осъзнаване е отразено осъзнаване. То не е наясно кой е той. То е просто знае майката и това, което тя мисли за него. Ако тя се усмихва, ако оценява на детето, ако казва, "Ти си красив", ако тя го прегръща и целува, детето се чувства добре за себе си. Тук се ражда егото.
Чрез признателност, любов, грижа, детето чувства, че е добро, чувства, че е ценено, че има някакво значение.
Ражда се центърът.
Но този център е отразен център. Той не е истинското му същество. Той не знае кой е той, той просто знае, какво мислят другите за него. И това е егото: размисъл, какво мислят другите. Ако никой не мисли, че е от някаква полза, никой не го оценява, никой не се усмихва, тогава пак се ражда его: болно его, тъжен, отхвърлен, като рана, чувство за малоценност, безполезно. Това също е егото. Това също е отражение.
Първо е майката — тя образува света в началото. След това и други се присъединяват към майката и светът продължава да расте. И колкото повече расте, толкова по-сложно става егото, защото мнението на много други отразяват света.
Егото е натрупващо явление, продукт от живота с другите. Ако детето живее напълно само, в него никога няма да порасте его. Но това няма да помогне. То ще остане като животно. Това не означава, че то ще опознае реално себе си.
Истината може да бъде позната само чрез лъжата, така че егото е необходимо. Човек трябва да мине през него. Това е дисциплина. Реалното може да бъде познатo само чрез илюзията. Вие не можете да познаете истината директно. Първо трябва да знаете това, което не е вярно. Първо, трябва да срещнете измамното. Чрез тази среща вие сте в състояние да познаете истината. Ако разпознаете фалшивото като фалшиво, истината ще изгрее във вас.
Егото е необходимо, то е една обществена потребност, то е социален продукт. Общество означава всичко, което е около вас — не вие, а всичко, което е около вас. Всичко минус вас — това е обществото. И всеки ви влияе. Вие ще отидете на училище и учителят ще се повлияе на това кой сте. Вие ще бъдете в приятелство с други деца и те ще повлияят кой сте. Малко по малко, всичко се добавя към егото, и всеки се опитва да го променя по такъв начин, че да не се превърнете в проблем за обществото.
Те не са свързани с вас.
Те са свързани с обществото.
Обществото се отнася към себе си, и така трябва да бъде.
Те не са загрижени, че трябва да осъзнаете себе си. Те са загрижени, вие да бъдете в ефективна част в механизма на обществото. Вие следва да се впишете в модела. Така те се опитват да ви дадат едно его, което се вписва с обществото. Те ви учат на морал. Моралът означава, да ви дадат его, което ще се впише в обществото. Ако сте неморални, винаги ще сте несретник по един или друг начин. Ето защо ние поставяме престъпници в затворите — не защото те са направили нещо нередно, не защото пускането им в затвора, ще се подобрят, не. Те просто не се вписват. Те са размирника. Те имат някои видове его, на които обществото не одобрява. Ако обществото одобрява, всичко е добро.
Един човек убива някого — той е убиец.
И същия човек по време на война убива хиляди — той се превръща в голям герой. Обществото не е притеснявано от убийство, но убийството трябва да е дадено за обществото — тогава то е добро. Обществото не се интересува за морала.
Моралът означава само, че вие трябва да се вписвате с обществото.
Ако обществото е във война, тогава морала се променя.
Ако обществото е в мир, тогава има различен морал.
Така че вие имате два центъра. Един център, с който идвате, който е вашата същност. Това е самият себе си. А другият център, който се създава от обществото, е егото. То е нещо фалшиво — и това е много голяма заблуда. Чрез егото обществото ви контролира. Вие трябва да се държите по определен начин, защото само тогава обществото ви цени. Трябва да ходите по определен начин, вие трябва да се смеете по определен начин, трябва да спазвате определени обноски, морал, код. Само тогава обществото ще ви цени, и ако това не стане, егото ви ще се разклати. А когато егото се клати, вие не знаете къде се намирате, кои сте.
Другите са ви дали тази идея.
Тази идея е егото.
Опитайте се да го разберете, толкова дълбоко, колкото е възможно, защото това трябва да бъде изхвърлено. Ако не го изхвърлите, никога няма да може да достигнете до себе си. Защото вие сте пристрастени към его центъра, не можете да мърдате, и не можете да погледнете в себе си.
И помнете, ще има преходен период, когато егото ще бъде разбито, когато вие няма да знаете кой сте, няма да знаете къде отивате и всички граници ще се стопят.
Вие просто ще бъдат объркани, в хаос.
Заради този хаос, се страхувате да загубите егото. Но така трябва да бъде. Човек трябва да мине през хаоса, преди да достигне до себе си.
И ако сте дръзки, този период ще бъде кратък.
Ако се страхувате, и отново паднете в егото, и отново започнете да го изграждате, тогава това може да продължи, много дълго, много животи могат да бъдат пропилени.
Едно малко дете е на посещение в неговите баба и дядо. То е само на четири години. През нощта, когато бабата го слага да спи, то изведнъж започва да плаче и казва: "Искам да се прибера вкъщи, страх ме е тъмнината." Но бабата каза: "Много добре знам, че у вас също така спиш в тъмното, никога не сам виждала пусната светлина. Така че, защо се страхуваш тук?" Момчето казва: "Да, така е, но това вкъщи е моята тъмнина." Тази тъмнина е напълно непозната.
Дори и с тъмнината се чувствате "Това е мое."
Отвън — неизвестна тъмнина.
С егото чувствате "Това е моята тъмнина."
Тя може да бъде неприятна, може да създава много мъка, но все пак е моя. Нещо, за което да се държим, в което вкопчим, нещо под краката ни, ние не сме във вакуум, не сме в празнотата. Вие може да бъдете нещастни, но най-малкото СТЕ. Дори и нещастни, имате усещане за "Аз съм". При отделянето от него, страха надделява, започнете да чувствате страх от неизвестността тъмнина и хаос — защото обществото е успяло да изчистите една малка част от вашата същност.
Това е просто като да отидеш в една гора. Вие правите малко почистване, изчиствате малко земя, правите ограда, правите малка колиба, правите малка градина, тревна площ, и сте добре. Отвъд оградата е гората, дивата природа. Тук всичко е наред, вие сте планирали всичко. Точно така се е случило.
Общество прави малко почистване на вашето съзнание. То почиства само една малка част напълно и я окопава. Всичко е добре там. Това е, което правят всички университети. Цялата култура и положение е просто за да изчисти една част, така че да се чувствате като у дома си там.
И тогава започвате да се страхувате.
Отвъд оградата е опасно.
Отвъд оградата, в която сте, както и в рамките на оградата, в която сте — и вашият съзнателен ум е само една малка част, от цялото ви същество. Останалото чака в тъмнината. И там някъде се крие истинската ви същност.
Човек трябва да бъде смел, храбър.
Човек трябва да направи крачка в неизвестното.
За известно време всички граници ще бъдат загубени.
За известно време ще се чувствате замаяни.
За известно време ще се чувствате много изплашени и ще треперите, все едно, че току-що сте преживели например земетресение. Ако сте достатъчно смели да не се върнете назад и да не попаднете отново в капана на егото си и продължите напред ще откриете, че има скрит център вътре във вас, който сте носили в продължение на много животи.
Това е вашата душа, която носите в себе си.
Веднъж, след като откриете това всичко се променя и се подрежда по нов начин. Но сега това не се прави от обществото. Сега всичко се превръща в космос, а не в хаос, настъпва новият ред.
Но това вече не е нов ред на обществото — това е самата цел на съществуването ни.
Това е, което Буда нарича „Dhamma", Лао Дзъ го нарича „Тао", а Хераклит „Логос". То не е направено от човека. То е самата цел на съществуването. Когато го осъзнаете внезапно всичко ще стане красиво, за първи път наистина красиво, защото нещата направени от човека не могат да бъдат красиви. Най-много може да се скрие грозотата в тях, това е всичко. Можете да ги украсявате и моделирате, но те никога няма да бъдат красиви.
Разликата е същата като например разликата между истинско цвете и пластмасово или хартиено такова. Егото е пластмасовото цвете, то е мъртво. То просто изглежда като цвете, но не е цвете. То дори не може да се нарече цвете. Дори лингвистично погледнато наричането му като цвете е грешно, защото цветето е нещо, което цъфти, разцъфва. А това пластмасово нещо е мъртво. В него няма никакъв живот.
Вие имате център на цъфтежа във вас самите. Ето защо на изток го наричат Лотос, за да символизират цъфтежа. Наричат го хилядоцветният Лотос. Хиляда означава безкрайно много венчелистчета. Той продължава да цъфти, никога не спира, никога не умира.
Но вие сте доволни от пластмасовото си его.
Има няколко причини, поради които сте доволни. При мъртвите неща има много удобства. Едното е, че мъртвото нещо никога не умира. Не може — защото никога не е било живо. За това за някои пластмасовите цветя са добър вариант. Те са постоянни, не са вечни, но са постоянни.
Истинското цвете навън в градината е вечно, но не е постоянно. Вечното има свой собствен начин да бъде вечно. Начинът на вечното е да се роди отново и отново и да умре. Чрез смъртта то се освежава и се подмладява.
За нас изглежда, че цветето е умряло, но то никога не умира.
То просто сменя тялото си, за да е винаги свежо.
Напуска старото тяло и влиза в ново тяло. Цъфти някъде другаде.
Но ние не можем да видим приемствеността, защото тя е невидима. Ние виждаме само едно цвете, след това друго цвете. Никога няма да видим приемствеността между тях.
Това е същото цвете, което е разцъфтяло вчера.
Същото слънце, но в различно облекло.
Егото има определено качество — то е мъртво, то е пластмаса. Освен това е много лесно да го получиш, защото другите ти го дават. Вие се нуждаете от него, но не го търсите, търсенето не участва тук. Именно заради това докато не станете изследовател на непознатото, вие няма да се изградите като личност. Ще си останете просто част от тълпата. Вие сте просто една тълпа.
Когато не разполагате с истинска същност, как можете да имате своята индивидуалност.
Егото не е индивидуалност. Егото е социален феномен. То е обществото, това не сте вие. Но то ви дава функция в обществото, йерархия в обществото. И ако останете доволни от егото ще пропуснете възможността за намиране на себе си.
Това е причината, поради която сте толкова нещастни.
С пластмасов живот как можете да бъдете щастливи?
С фалшив живот как можете да бъдете във възторг и щастливи? И тогава това его създава много нещастия, милиони нещастия.
Не можете да виждате, защото сте в собствената си тъмнина. Вие сте настроени към егото си.
Забелязали ли сте, че всички видове нещастие са свързани с егото? То не може да ви направи блажени, то може да ви направи нещастни.
Егото е ад!
Всеки път, когато страдате се постарайте да анализирате източникът на проблемите си и ще разберете, че егото стои в дъното на проблемите ви.
Вие сте егоист, тъй като всеки е. Някои са много леки, само на повърхността на егото и не са толкова трудни. Някои са много дълбоко вкоренени, и точно те са истинските проблеми.
Егото ви постоянно влиза в конфликт с другите, защото всяко его е много несигурно за себе си. Така и трябва да бъде, защото е нещо фалшиво. Когато нямате нещо, но си мислите, че то е там несъмнено ще възникне проблем.
Ако някой каже: "Няма нищо" веднага ще започне борбата, защото вие също ще се чувствате сякаш няма нищо. Другият ви кара да се осъзнаете с факта.
Егото е фалшиво, то е нищо.
Вие също го знаете.
Как може да пропуснете да не знаете това? Невъзможно е! Съзнателно същество как може да не знае, че това его е нещо измамно. И тогава другите казват, че няма нищо и всеки път, когато го чуете, сякаш ви бъркат в раната, защото те казват истината, а нищо не удря по-здраво от истината.
Трябва да се защитавате, защото ако не заемете отбранителна позиция къде ще бъдете след това?
Ще бъдете изгубен.
Идентичността ви ще бъде разбита.
Затова трябва да се защитавате и да се борите, това е сблъсъкът.
Един човек, който е достигнал до себе си, до своята същност, никога не е в сблъсък. Други могат да се опитат да влязат в конфликт с него, но той никога не е в конфликт с никого.
Случило се, че един Дзен учител си пресичал улицата. Друг човек бягайки минал покрай него и го ударил силно. Учителят паднал на земята. После се изправил и продължил да върви в същата посока без дори да се обърне назад.
Тогава ученикът, който придружавал своя учител шокиран от случилото се казал: "Кой е този човек? Какво е това? Ако човек живее по такъв начин, тогава всеки може да дойде и да ви убие. А вие дори не се обърнахте да видите кой и защо направи това."
Учителят му отвърнал: "Това е негов проблем, не мой."
Ако се сблъскате с просветен човек това е ваш проблем, а не негов. Ако сте наранен след този сблъсък това отново си е ваш проблем. Той не може да ви нарани. Това е като да се блъскате в стена, вие ще бъдете наранен, но стената не ви е наранила.
Егото винаги е гладно за проблеми. Защо ли? Ами защото ако никой не ви обръща внимание егото се чувства гладно.
То живее благодарение на вниманието.
Дори когато някой се бори или разгневи на вас това също е добре за егото ви, защото най-малкото ви се отделя внимание. Ако някой ви обича това е добре. Ако някой не ви обича гневът му също е от полза за егото. Поне ви се обръща внимание. Но ако никой не ви обръща внимание и не мисли, че сте някой важен и изключителен, тогава как ще храните егото си?
Вниманието на другите е необходимо.
По много начини вие привличате вниманието на другите: обличате се по определен начин, опитвате се да изглеждате красиви, начина ви на поведение, ставате много учтиви, променяте се. Когато почувствате какъв тип ситуация е на лице, можете веднага да се променяте, така че хората да обръщат внимание на вас.
Това си е чиста просия.
Истинският просяк иска и изисква внимание. Истинският човек е този, който живее в себе си, открил е себе си и не зависи от никой друг.
Ако жена ви избяга, разведе се с вас и отиде при някой друг вие сте напълно разбит, защото до сега тя ви е обръщала внимание, грижа, любов, помагайки ви да си мислите, че сте били някой. Изведнъж цялата ваша империя се губи, просто се разбива. Започвате да си мислите за самоубийство. Защо? Защо ако жена ви напусне трябва да се самоубивате? Защо ако мъжа ви напусне трябва да се самоубивате. Защото такива хора нямат свой собствен център. Съпругата ви дава центъра, съпруга ви дава центъра.
Това е начинът, по който хората съществуват. По този начин хората стават зависими от други хора. Това е много дълбоко робство. Егото трябва да бъде роб. То зависи от другите. И само хората, които са преборили егото за първи път се превръщат в учители. Те повече не са роби. Опитайте се да разберете това.
Почнете да се оглеждате за егото не в другите, защото това не е ваша работа, а във вас самите. Когато се почувствате нещастни веднага затворете очи и се опитайте да разберете от къде идва това нещастие и винаги ще установявате, че това идва от фалшивия център на егото, който се блъска с някой.
Очаквали сте нещо, но то не се е случило.
Очаквали сте нещо, а точно обратното се е случило, егото ви се клати и вие се чувствате нещастен. Запомнете, когато сте нещастни, опитайте се да разберете защо се чувствате така.
Причините не са извън вас. Основната причина е в нас самите, но ние винаги се оглеждаме навън и си задаваме въпроси като:
Кой ме прави нещастен?
Кой е причината за моя гняв?
Кой е причината за моята мъка?
Ако гледате само навън вие ще го пропуснете.
Просто затворете очи и винаги гледайте навътре.
Източникът на цялото нещастие, гняв и мъка се крие във вас, във вашето его.
Не можете да се отървете от него.
Ако се опитате да го направите, ще стигнете до ситуация, в която егото ви казва: "Аз станах скромен."
Не се опитвайте да бъдете скромни. Това също е скрито его, но не е мъртво.
Не се опитвайте да бъдете скромни.
Никой не може да опита да бъде смирен и никой не може да създаде смирение, с каквото и да е собствено усилие. Когато се отървете от егото, смирението идва при вас. Това не е творение. Това е сянка на реалния център.
Скромният човек не е нито смирен, нито егоистичен.
Той е просто прост.
Той дори не е на ясно, че е смирен.
Ако сте наясно, че сте смирени, значи егото ви е там.
Погледнете скромните хора. Има милиони, които мислят, че са много скромни. Те се прекланят много ниско, но ако се вгледате внимателно в тях ще установите, че те са най-неуловимите егоисти. Смирението е източник на храна за егото им. Те си казват "Аз съм скромен" и след това те гледат и чакат да ги оцениш.
Те искат вие да им кажете: "Вие сте наистина смирени" "Всъщност вие сте най-скромният човек в света, никой не е толкова скромен, колкото вас." Тогава вижте усмивката, която идва по лицата им.
Какво е Егото? Егото казва: "Никой не е като мен" То се изхранва с вашето смирение "Никой не е като мен аз съм най-скромният човек.
Това се случи веднъж:
Един просяк се моли в джамия рано сутринта, когато е още тъмно. Това се случва на определен мюсюлмански празник и просяка си казва: "Аз съм никой. Аз съм най-беден от бедните, най-големият грешник от грешниците."
Имаше още един човек, който се молеше. Той беше господарят на тази страна и до момента не знаеше, че има още някой в джамията. И тогава господарят каза:
"Аз съм никой. Аз съм нищо. Аз съм празнота, един просяк пред вратата." Когато чул, че някой друг казвал същото нещо той казал: "Стой! Кой се опитва да ме изпревари? Как смееш да кажеш пред господаря си, че ти си нищо, когато той казва, че той е никой."
Ето така функционира егото. То е толкова сложно. Неговите пътища са коварни и хитри, че трябва да бъдете много бдителни и само тогава ще го видите. Не се опитвайте да бъдете смирени. Просто се опитайте да видите, че цялата мизерия и мъка идва чрез него.
Просто гледайте! Не е нужно да я изпуснете.
Не можете да се отървете от него. Кой би могъл да се отърве? Тогава "Отървалият се" ще се превърне в его. То винаги се връща.
Каквото и да правите стойте настрани от него и го наблюдавайте.
Каквото и да правим смирение, скромност, простота, нищо няма да помогне. Само едно нещо е възможно и то е просто да гледате и да видите кой е източникът на цялото нещастие. Не го казвайте. Не го повтаряйте. ГЛЕДАЙТЕ! Защото ако аз кажа, че това е източникът на цялото нещастие и вие го повторите, е безполезно. Трябва добре да разберете това. Когато сте нещастни просто затворете очи и не се опитвайте да търсите причините другаде. Опитайте се да разберете от къде идва нещастието.
Идва от вашето собствено его.
Ако постоянно чувствате и разбирате, че егото е причината за нещастието, това чувство става толкова дълбоко вкоренено във вас и един ден изведнъж ще видите, че то е изчезнало. Никой не може да го пусне, никой не може да го захвърли. Вие просто го виждате, то просто изчезва, защото самото разбиране, че егото причинява нещастието е достатъчно. САМОТО РАЗБИРАНЕ ВОДИ ДО ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ЕГОТО.
Много хора се правят на умни виждайки егото в другите. Всеки може да види егото в другия. Когато обаче стане въпрос за вашето собствено, тогава проблемите са на лице, защото не познавате територията, по която никога не сте пътували.
Целият път към божественото трябва да премине през тази територия на егото. Лъжата трябва да бъде разбрана като лъжа. Източникът на нещастие трябва да се разбира като източник на нещастие, тогава то просто изчезва.
Когато знаеш, че е отровно то просто пада. Когато знаеш, че това е огън то ще падне. Когато знаеш, че това е адът то ще падне.
Тогава вие никога не бихте казали "Оттървах се от егото си." Тогава просто ще се изсмеете над всичко това, че вие сте били причината за цялото си нещастие.
В една от карикатурите на Чарли Браун той си играе с кубчета. Той стои в средата и изгражда стени около себе си. В един момент е затворен отвсякъде и започва да плаче: "Помощ, помощ."
Той сам си е направил всичко това. Сега той е в собствения си затвор. Това е детинско, но всички ние правим същото. Вие също сте изградили стени около себе си и сега плачеш: "Помощ, помощ." Нещастието расте, защото спасяваните и спасителите се намират в една и съща продупчена лодка.
Когато една много красива жена отишла на психиатър за първи път. Психиатърът и казал: "Ела по-близо моля". Когато тя се приближила той просто скочил прегърнал я и я целунал. Жената била шокирана. Тогава психиатъра и казал: "Сега седнете. Погрижих се за моя проблем, а сега какъв е вашият?"
Проблемът се мултиплицира, защото има много помощници, които са в същата лодка. А те искат да помагат, защото когато помогнеш на някой егото ти се чувства добре, много добре, защото си чудесен помощник, велик гуру, майстор, който помага на толкова много хора. Колкото по-голяма е тълпата от ваши последователи, толкова по-добре се чувствате.
Но вие сте в една и съща лодка, не можете помогнете.
Напротив ще си навредите.
Хората, които имат свои собствени проблеми не могат да бъдат от голяма полза. Само някой, който няма проблеми може да ви помогне. Само те имат яснотата да видят през вас. Съзнание, което няма проблеми със себе си може да ви види в детайли, вие ставате прозрачен.
Съзнание, което няма собствени проблеми може да оглежда отвътре, затова няма проблеми да вникне дълбоко и в другите.
На запад има много училища по психоанализа, много училища, но няма помощ, която да достига до хората, а по-скоро им вреди. Защото хората, които помагат на другите, или се опитват да помагат, или се представят за помощници са в една и съща лодка с хората търсещи помощ.
Трудно е да видите собственото си его.
Много е лесно да видите егото на другите, но това не означава, че можете да му помогнете.
Опитайте се да видите вашето собствено его.
Просто го гледайте.
Не бързайте да се отървете от него, просто го наблюдавайте. Колкото повече наблюдавате, толкова по-способни ще ставате. Така един ден вие просто ще усетите, че сте се отървали от егото си. И когато то падне от само себе си само тогава наистина ще се освободите от него. Преждевременно това няма как да стане.
То пада точно както едно мъртво листо.
Дървото не прави нищо. Вятърът е този, който събаря листото. Дървото дори не е наясно, че мъртвото листо се е отделило от него. То не издава шум или някакъв друг сигнал.
Мъртвото листо просто пада на земята, просто ей така.
Когато вие сте достатъчно зрели и разбирате и осъзнавате, че егото е причината за цялото ви нещастие, тогава то един ден просто се откъсва от вас, също като мъртво листо.
То се откъсва от вас и умира от само себе си. Вие не сте направили нищо, така че не можете да претендирате, че вие сте причината за това. Просто виждате и осъзнавате, че то изчезва и тогава възниква истинския център.
И този истински център е душата, себе си, Бог, истината или както искате да го наречете.
Той е безименен, така че всички имена са добри.
Можете да му дадете каквото име ви харесва.
Из "Отвъд границата на ума" от Ошо
Когато егото замлъкне
и нямаш повече въпроси,
ела при мен тогава -
душа с душа ще поговори,
а ние ще мълчим.
и нямаш повече въпроси,
ела при мен тогава -
душа с душа ще поговори,
а ние ще мълчим.
ЛИТЕРАТУРА:
Ошо, "Книга на тайните" том5 pdf