Бях преди години на морето, лежах си и слушах една песен. Изведнъж се усетих, че живота ми се движи по едни установени рамки, във взаимосвързани повтарящи се ситуации. Консултирах се с по-умни хора и се оказа, че това е факт за всеки човек. Всеки човек живее в нещо като тунел на реалността.
Тунелът на реалността може да се промени или чрез нашето активно желание или от събитията на съдбата или иначе казано кармата. Понякога идват събития, които ни карат коренно да променим живота си, да променим тунела на реалността. На тези събития ние не можем да се противопоставим и влизаме в новия тунел. Тези събития може да са развод, смърт на любим човек, уволнение от работа и т.н.
Едни от причините съвременния човек да стои в тунела на реалността са митът за еднаквостта и сраха от непознаваемото, непознатото. Митът за еднаквостта създава в съзнанието ни фалшива илюзия, че всички хора са еднакви, събитията са подобни, животът е един и същ навсякъде. Така човек си мисли, че целия свят е еднакъв и не съзнава, че има други тунели на реалността, където животът е коренно различен.
Страха от непознаваемото сковава човек в модел, който го предпазва от опознаване на различните, новите неща. Така той сам се държи в наложените граници.
Изискват се известни усилия да се промени тунела на реалността. Тука важи абсолютният принцип, че можем да променим света около себе си единствено, ако променим себе си. Не можем да живеем в чужда страна, ако не знаем езика й и това се оказва условие да променим живота си. Възможен е и варианта, колкото и да се подготвяме за нов живот, това да не може да се получи. Това е така, защото промените, които са необходими, трябва да са наистина дълбочинни. Нашето желание не просто да го има, но и цялото ни несъзнавано да го желае страстно.
Смяната на тунела на реалността не може да е просто хрумване, а изисква мобилизация на всички ресурси на човека. Мисълта не трябва да е просто мисъл, а да е обоснована от прагматична гледна точка и от гледна точка на личния морал на човека. След това той трябва да поработи, за да подкрепи тази мисъл с чувства. Визуализацията на желаните промени е не просто мечтаене, а интуитивна нагласа за тях и подбуждане на чувствата, които трябва да подкрепят човека в промяната. Освобождаване на ресурси и енергия е жизнено необходимо за предприемане на действията за промяна. Човек трябва да смени дневния режим, да се откаже от някои задължения, да спести енергията, която ще бъде използвана за промяната. Някои казват, че може да промениш живота си единствено, ако напуснеш работа, която в съвременното Западно общество гълта повечето ни ресурси.
След това идва промяната в мисленето, мирогледа, настройката, отношенията с хората и околния свят. Идва и разбирането на новия тунел на реалността. Тук човек се сблъсква с много непознаваемо, което е непознаваемо до момента, защото принадлежи все още на чужд тунел. Човек трябва да се отвори, за да приеме в себе си новото и различното без страх. Трябва да се преодолеят задръжките на несъзнаваното и все едно да се направи психотерапия, която освобождава човека от оковите на старите разбирания.
Събитията по промяна на тунела могат да дойдат естествено, а могат и да се ускорят, ако се използва транзитен стимулатор. Това е начин да заинтригуваш човек, който принадлежи на новия тунел, така че той да ти помогне да осъществиш прехода. Това заинтригуване може да стане или чрез показване на потенциала за развитие, който имаш, или чрез показване на помощта, която може да се окаже на съответния човек или група.
Има един проблем, че може да не знаем към какъв тунел да се ориентираме. Тогава ни стига стимула на вътрешното усещане, че трябва да има промяна. Това усещане е най-важното в нас и трябва да му обърнем внимание. При липса на точна ориентировка какво точно трябва да се направи човек може да си помогне като внимава какви решения взема. В статиите за вземането на решения, гъвкавостта и задачите, които човек има в текущото прераждане съм говорил по този въпрос. Вземането на правилното решение продиктувано от вътрешния глас посочва точно тунела, към който трябва да преминем.
Един от най-лесните, бързи и кардинални начини за промяна на тунела е любовта. Тя може бързо и абсолютно из основи да промени живота на човек. Тя не идва случайно, а е продиктувана от обстоятелствата и кармичните задачи. Затова човек не бива да потиска любовта, когато и където и да дойде. Хубаво е да й се отдаде с цялото си същество.
Важно за разширяването на съзнанието е да не се забравя стария тунел. Човек да не се отказва с пренебрежение от досегашния си живот. Да не съжалява за него, да не се срамува от него, да цени получения досега опит. Тунелът не просто ще се смени, а ще се разшири с новия и ще има двойно повече възможности.