N, N-DMT (N,N-диметилтриптамин) е един от най-силните природни халюциногени, индолов алкалоид от групата на триптамините. Най-често е наричан просто DMT, съдържа се в над сто вида растения, в организмите на животни, но също и в тялото на човека (в много малки количества), където ролята му засега не е точно установена. Създава се от човешкото тяло чрез метаболизма.
Ефектите на DMT – видения, зрителни и слухови халюцинации, изкривяване или загуба на представата за време и пространство, промяна в усещането за идентичност.
Най-често се описват преживявания за потапяне под вода, интензивни визуални халюцинации на странни разноцветни форми и модели, мощно нахлуване на усещания, драстична промяна на перспективата, дълбоки духовни преживявания.
"Виждам тунел и в края му бяла светлина!", "Ето ги извънземните, те ме изнасилват!" - това са голямата част от предизвиканите реакции у 60-те доброволци на проф. Страсман. Инжектираното вещество ДМТ е предизвикало у тях известните предсмъртни видения, описвани от хора, изпаднали в клинична смърт. У други доброволци са осъществени срещи с извънземни форми на интелект.
Възможно ли е, или ДМТ е халюциноген като много други? Или е вход към паралелна реалност... Шокиращите резултати от експеримента на проф. Страсман биват потулени от официалната наука. Психиатрията със замах ги определя като фантасмагории, породени от наркотик. Защо? Изненадата е, че ДМТ не е наркотик, а се произвежда от човешкия организъм!
ЕПИФИЗНАТА ЖЛЕЗА
Молекулите ДМТ чакат в една мъничка жлеза на мозъка - епифизата. Именно нея индусите сочат като седмата чакра, а западните мистици наричат "седалище на душата". Съвременната медицина с нежелание признава, че функциите на епифизата не са достатъчно проучени. Знае се, че тази жлеза в мозъка на земноводните има много близка структура до тази на окото. И затова я наричат "трето око". При човека тя е дълбоко скрита в мозъка и е в областта на фонтанелата. Именно тя редактира сведенията от петте сетива. Изследванията на проф. Страсман дават сензационни резултати. Молекулата ДМТ не се появява в човешкия ембрион още със зачеването. Тя сякаш "се спуска свише" точно в 49-ия ден след зачатието. 49 дни трае периодът между смъртта и новото раждане - обясняват тибетските мистици. Тогава духът прониква в зародиша и започва да се оформя човешко същество. В този миг започват и разликите с останалите биологични видове на Земята.
В това видео ще разберете повече за функциите на епифизата
Проф. Д-р Връбка Обрецова, патобиохимик: "ДМТ е братовчед на известния ни серотонин. А ние, лекарите, знаем, че сератониновите лекарства са най-модерните в психо-фармакологията. За мен проф. Страсман е извършил подвиг с клиничните си изследвания с психеделично /гранично на наркотиците/ вещество върху 60 доброволци. Питам се защо нашият организъм произвежда веществото ДМТ? Вероятно то помага на съзнанието ни да преодолява болката в критични моменти като раждане, предсмъртни състояния... И така духът да побеждава тялото. ДМТ е скрит в епифизата, която е в мозъка, но не е мозъчна жлеза, а ендокринна. Посредничи между нормалната сетивност и екстрасензорната - тази на екстрасенсите. И спомага за получаване на директна космическа информация.
Лесноразбираемо обяснение за ДМТ и от БАШАР
С времето епифизита се калцира и отделя все по-малки количества ДМТ и мелатонин. Това личи при възрастните хора, които често страдат от безсъние. Има данни за газираните напитки, солта и консервантите спомагат за бързото калциране, но като цяло информациите, а и изследвата по въпроса са твърде малко и незначителни.
Реален ли е светът, който виждаме?
Доколко е реален Светът, който виждаме…доколко нашите възприятия ни дават представа за действителността? Tъй като ние сме ограничени и зависими от от възприятията ни и от тълкуването на мозъка ни, дали Светът, който си мислим, че виждаме не е просто в главите ни? Но както се казва в една дзен притча – „ако камъкът е просто в главата ми, защо ме боли, когато се ударя в него? ”Възможно ли Светът да е илюзия и в същото време да е относителна реалност за нас?
Тази тема я поставих преди време и във форума на www.self-help.bg и поумувахме заедно с някои приятели. Ето част от моите размисли :
Много често хората казват- „не вярвам докато не видя с очите си“. Но реално ли е това, което виждаме и защо сме сигурни, че то е абсолютната реалност? Някои далтонисти например виждат света черно-бял, а в повечето случаи на далтонизъм те не различават зеления и червения цвят(в последните изследвания учените са доказали, че за сметка на зеления и червения цвят далтонистите могат да различават оттенъци на цветове, които за „нормално-виждащите“ са еднакви). Защо си мислим, че това, което ние виждаме е реалността, а това, което те виждат – не?
А какво ще кажете за „лудите“, който виждат други светове, за халюцинациите, за нещата, който хората виждат при вземане на наркотици и психоделични вещества. Защо тези светове, които те виждат да са по-нереални от това, което ние виждаме?
Интерес предизвика у мен книгата „ДМТ – молекулата на духа“ от Рик Страстман. В нея той описва своите изследвания с 60 доброволци, на който се инжектира ДМТ (диметилтриптамин) – едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия организъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт – „седалището на душата“.
Дали това, което преживяват доброволците е също толкова „реално” както това, което виждаме ние?
Не се ли променят просто възприятията?
Казват, че всичко е в главата им…но не е ли целият Свят в главите ни?
Ние възприемаме света чрез нашите възприятия, ограничени сме от сетивата си. Нека се опитаме да си представим как ще „изглежда“света, ако ги нямаше сетивата ни – веднага си мислим – ще е студен, тъмен… Но пак се опиваме да го опишем от гледна точка на нашите възприятия – та той може да има и съвсем други показатели – различни от цвят, топлина и т. н., но ние не можем да си го представим. Без нашите сетива Светът ще е нищо за нас…
Сещам се за притчата за слепците, които трябвало да изследват различни части от тялото на слона и после да разкажат какво е слон. Един изследвал опашката, друг хобота, трети ушите и т. н. Накрая всеки от тях разказал съвсем различни неща за слона и всички те били верни…
Така и ние, когато се опитваме да опишем света, го описваме от гледна точка на нашите възприятия и частта, която виждаме, но сме слепи да видим Цялото…
Може би Светът е като бялата Светлина, която отразява всички цветове. Той е нищо, което отразява всичко, субстанция, която съдържа в себе си потенциала на всичко и отразява това, което се „осветява“ с възприятията. Когато възприятията се променят, променя се и светът за нас. Ако в хода на еволюцията човек придобие и други сетива, ще види света по различен начин. Но не света се променя, той си е същия и сега, променят се само възприятията…
Тук искам да цитирам мнението по този въпрос на философа Д. Бъркли
„Ние вярваме в съществуването на предметите само защото ги виждаме и докосваме и те ни се показват чрез възприятията ни. Нашите възприятия обаче са само представи в мозъка ни. Ето така, предметите, които възприемаме посредством възприятията си, не са нищо друго освен едни представи, които не са никъде другаде, а в мозъка ни… Тъй като всичко това съществува единствено в мозъка, то това означава, че ние се заблуждаваме, като си мислим, че Вселената и предметите имат съществувание извън мозъка ни. Следователно, нито едно от заобикалящите ни неща не съществува извън нашия мозък.”
и мнението на Харун Яхя:
„Някои хора приемат, че образите се формират в мозъка, но твърдят, че първоизточниците им са отвън. Те обаче никога не могат да докажат това, защото никой не е в състояние да излезе извън съществуващите в мозъка възприятия. Всеки живее в една разположена в мозъка клетка и никой не може да изпита нещо друго освен това, което му се показва от възприятията му. Следователно, човек никога не може да разбере какво става извън неговите възприятия. Така че да кажем „навън съществува първоизточник“, всъщност би било неоснователно предположение, защото няма нищо, което да бъде представено като доказателство. Нещо повече, дори и отвън да има първоизточници, то тези „първоизточници“ отново ще бъдат видени в мозъка, което означава, че наблюдаващият ще се отнася към формираните в мозъка му образи. Следователно такива твърдения са недопустими, защото хората не са способни да достигнат до „материалните еквиваленти“, които предполагат, че съществуват.
Трябва да отбележим също така, че научното и технологичното развитие не могат да променят нищо, тъй като всяко научно откритие или технологично изобретение става в мозъка на хората и поради тази причина не им помага в достигането на външния свят.“
Тази теза се поддържа от много учени и духовни лица и е много интересна, макар че ми се струва малко крайна. Аз смятам, че светът, който виждаме и съществува и не съществува едновременно. За нас той си е реален, защото е нашия свят и не познаваме друг…Той е като нашият филм, който си гледаме…
Но когато се променят възприятията, човек вижда друго и то също за него си е напълно реално…
А за да се опознае Цялото мисля, че научните изследвания трудно могат да помогнат за това. Защото тайната е в отвъд физичното…
Интересна е идеята за Холографската Вселена, която обяснява много неща. Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа Цялото. Съвременните идеи от най-новите изследвания в квантовата физика и неврофизиологията са, че Вселената е Гигантска Холограма и във всяка нейна част(както и в човека)се съдържа информация за цялото. Тази идея я има и най-древните учения и в будизма – че всеки от нас е Бог, във всеки от нас има частица от Божественото и ние можем да открием истината за света като опознаем себе си. Тази Божествена част от нас може би е скрита в подсъзнанието.В книгата „Холографската Вселена” на Майкъл Толбот се казва:
„Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него – от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони – са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.”
„Не че светът на явленията е повреден, не в ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на някакво равнище на реалността. Но ако проникнете и се взрете във вселената с една холографска система, ще достигнете до различен възглед, до различна реалност. И тази друга реалност може да обясни неща, които досега оставаха научно необясними: паранормални феномени, синхроничности, очевидното многозначително съвпадение на събития.“
Карл Прибрам
„Прибрам например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света извън нас“. По същия начин, когато си ударим пръст на крака, усещаме болката в него. Но реално тя не е там. В действителност болката е неврофизиологически процес, който протича някъде в мозъка ни. Как тогава нашият мозък е в състояние да предаде множеството неврофизиологични процеси, проявяващи се като наше преживяване, които са все вътрешни, и да ни подлъже да мислим, че едни са вътрешни, а други са разположени извън границите на нашето сиво вещество?“
Тази тема я поставих преди време и във форума на www.self-help.bg и поумувахме заедно с някои приятели. Ето част от моите размисли :
Много често хората казват- „не вярвам докато не видя с очите си“. Но реално ли е това, което виждаме и защо сме сигурни, че то е абсолютната реалност? Някои далтонисти например виждат света черно-бял, а в повечето случаи на далтонизъм те не различават зеления и червения цвят(в последните изследвания учените са доказали, че за сметка на зеления и червения цвят далтонистите могат да различават оттенъци на цветове, които за „нормално-виждащите“ са еднакви). Защо си мислим, че това, което ние виждаме е реалността, а това, което те виждат – не?
А какво ще кажете за „лудите“, който виждат други светове, за халюцинациите, за нещата, който хората виждат при вземане на наркотици и психоделични вещества. Защо тези светове, които те виждат да са по-нереални от това, което ние виждаме?
Интерес предизвика у мен книгата „ДМТ – молекулата на духа“ от Рик Страстман. В нея той описва своите изследвания с 60 доброволци, на който се инжектира ДМТ (диметилтриптамин) – едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия организъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт – „седалището на душата“.
Дали това, което преживяват доброволците е също толкова „реално” както това, което виждаме ние?
Не се ли променят просто възприятията?
Казват, че всичко е в главата им…но не е ли целият Свят в главите ни?
Ние възприемаме света чрез нашите възприятия, ограничени сме от сетивата си. Нека се опитаме да си представим как ще „изглежда“света, ако ги нямаше сетивата ни – веднага си мислим – ще е студен, тъмен… Но пак се опиваме да го опишем от гледна точка на нашите възприятия – та той може да има и съвсем други показатели – различни от цвят, топлина и т. н., но ние не можем да си го представим. Без нашите сетива Светът ще е нищо за нас…
Сещам се за притчата за слепците, които трябвало да изследват различни части от тялото на слона и после да разкажат какво е слон. Един изследвал опашката, друг хобота, трети ушите и т. н. Накрая всеки от тях разказал съвсем различни неща за слона и всички те били верни…
Така и ние, когато се опитваме да опишем света, го описваме от гледна точка на нашите възприятия и частта, която виждаме, но сме слепи да видим Цялото…
Може би Светът е като бялата Светлина, която отразява всички цветове. Той е нищо, което отразява всичко, субстанция, която съдържа в себе си потенциала на всичко и отразява това, което се „осветява“ с възприятията. Когато възприятията се променят, променя се и светът за нас. Ако в хода на еволюцията човек придобие и други сетива, ще види света по различен начин. Но не света се променя, той си е същия и сега, променят се само възприятията…
Тук искам да цитирам мнението по този въпрос на философа Д. Бъркли
„Ние вярваме в съществуването на предметите само защото ги виждаме и докосваме и те ни се показват чрез възприятията ни. Нашите възприятия обаче са само представи в мозъка ни. Ето така, предметите, които възприемаме посредством възприятията си, не са нищо друго освен едни представи, които не са никъде другаде, а в мозъка ни… Тъй като всичко това съществува единствено в мозъка, то това означава, че ние се заблуждаваме, като си мислим, че Вселената и предметите имат съществувание извън мозъка ни. Следователно, нито едно от заобикалящите ни неща не съществува извън нашия мозък.”
и мнението на Харун Яхя:
„Някои хора приемат, че образите се формират в мозъка, но твърдят, че първоизточниците им са отвън. Те обаче никога не могат да докажат това, защото никой не е в състояние да излезе извън съществуващите в мозъка възприятия. Всеки живее в една разположена в мозъка клетка и никой не може да изпита нещо друго освен това, което му се показва от възприятията му. Следователно, човек никога не може да разбере какво става извън неговите възприятия. Така че да кажем „навън съществува първоизточник“, всъщност би било неоснователно предположение, защото няма нищо, което да бъде представено като доказателство. Нещо повече, дори и отвън да има първоизточници, то тези „първоизточници“ отново ще бъдат видени в мозъка, което означава, че наблюдаващият ще се отнася към формираните в мозъка му образи. Следователно такива твърдения са недопустими, защото хората не са способни да достигнат до „материалните еквиваленти“, които предполагат, че съществуват.
Трябва да отбележим също така, че научното и технологичното развитие не могат да променят нищо, тъй като всяко научно откритие или технологично изобретение става в мозъка на хората и поради тази причина не им помага в достигането на външния свят.“
Тази теза се поддържа от много учени и духовни лица и е много интересна, макар че ми се струва малко крайна. Аз смятам, че светът, който виждаме и съществува и не съществува едновременно. За нас той си е реален, защото е нашия свят и не познаваме друг…Той е като нашият филм, който си гледаме…
Но когато се променят възприятията, човек вижда друго и то също за него си е напълно реално…
А за да се опознае Цялото мисля, че научните изследвания трудно могат да помогнат за това. Защото тайната е в отвъд физичното…
Интересна е идеята за Холографската Вселена, която обяснява много неща. Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа Цялото. Съвременните идеи от най-новите изследвания в квантовата физика и неврофизиологията са, че Вселената е Гигантска Холограма и във всяка нейна част(както и в човека)се съдържа информация за цялото. Тази идея я има и най-древните учения и в будизма – че всеки от нас е Бог, във всеки от нас има частица от Божественото и ние можем да открием истината за света като опознаем себе си. Тази Божествена част от нас може би е скрита в подсъзнанието.В книгата „Холографската Вселена” на Майкъл Толбот се казва:
„Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в него – от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се електрони – са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността, което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството.”
„Не че светът на явленията е повреден, не в ред, лъжлив; не че няма обекти извън нас, на някакво равнище на реалността. Но ако проникнете и се взрете във вселената с една холографска система, ще достигнете до различен възглед, до различна реалност. И тази друга реалност може да обясни неща, които досега оставаха научно необясними: паранормални феномени, синхроничности, очевидното многозначително съвпадение на събития.“
Карл Прибрам
„Прибрам например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света извън нас“. По същия начин, когато си ударим пръст на крака, усещаме болката в него. Но реално тя не е там. В действителност болката е неврофизиологически процес, който протича някъде в мозъка ни. Как тогава нашият мозък е в състояние да предаде множеството неврофизиологични процеси, проявяващи се като наше преживяване, които са все вътрешни, и да ни подлъже да мислим, че едни са вътрешни, а други са разположени извън границите на нашето сиво вещество?“
В статия по Дийпак Чопра в списанието SELF-HELP – „Каква е истинската природа на реалността? ” също се разглеждат тези въпроси:
„От векове хората са си задавали въпроси: Ограничен ли съм в рамките на физическото си тяло? Какво представлява природата на нещата?“. Съвременната наука започва да задава същите въпроси. Едно от интересните нейни открития е, че това, което наричаме възприятие, което виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме, представлява най-ненадеждното доказателство за природата на нещата. Ние не можем да се уповаваме на сетивата си ни най-малко! Те ни казват, че земята е плоска, че е в покой, че нещата имат определен вкус, мирис, размер и структура.
В реалния свят не съществуват цветове, текстури или миризми. Няма красота, няма грозно. В буквален смисъл. Ние възприемаме всичко това и някъде вътре в себе си създавамеедин свят. Всичко се случва някъде вътре в нас.”
И все пак, както мъдро ни учи Кибалион (едно от най-древните херметични учения):
„Въпреки че Всичко е в Цялото, също толкова вярно е, че Цялото е във Всичко.”
„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да не съществува, все пак той съществува. Винаги помнете двата полюса на ИСТИНАТА- Абсолютно и Относителното. Не забравяйте за ПОЛУИСТИНИТЕ. При все това, че Светът е в Безкрайния УМ на Цялото, законите на Света са „железни закони”. Ние живеем в Свят, който макар и относителен, е истински и реален, що се отнася до нашия живот и действия.”
„От векове хората са си задавали въпроси: Ограничен ли съм в рамките на физическото си тяло? Какво представлява природата на нещата?“. Съвременната наука започва да задава същите въпроси. Едно от интересните нейни открития е, че това, което наричаме възприятие, което виждаме, чуваме, докосваме, вкусваме и помирисваме, представлява най-ненадеждното доказателство за природата на нещата. Ние не можем да се уповаваме на сетивата си ни най-малко! Те ни казват, че земята е плоска, че е в покой, че нещата имат определен вкус, мирис, размер и структура.
В реалния свят не съществуват цветове, текстури или миризми. Няма красота, няма грозно. В буквален смисъл. Ние възприемаме всичко това и някъде вътре в себе си създавамеедин свят. Всичко се случва някъде вътре в нас.”
И все пак, както мъдро ни учи Кибалион (едно от най-древните херметични учения):
„Въпреки че Всичко е в Цялото, също толкова вярно е, че Цялото е във Всичко.”
„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар и Светът да не съществува, все пак той съществува. Винаги помнете двата полюса на ИСТИНАТА- Абсолютно и Относителното. Не забравяйте за ПОЛУИСТИНИТЕ. При все това, че Светът е в Безкрайния УМ на Цялото, законите на Света са „железни закони”. Ние живеем в Свят, който макар и относителен, е истински и реален, що се отнася до нашия живот и действия.”
Рик Страстман, "ДМТ –
молекулата на духа" – pdf