За свободата на словото, Авторското право и цената на безплатните електронни книги в духовната литература







Автор: Багрина – Росица Василева Кларк 
...Както зарзаватчията има правото да каже, че е произвел доматите и те са негови, така и музиката е на композитора, защото той е бил в състояние да я произведе в нашето измерение и да нахрани душите ни. Любимото ни безплатно – то не съществува. Ние като човечество сме получили огромни подаръци, но това не значи, че по принцип нещата са безплатни. Във всичко има вложена енергия, мисъл, труд – на Земята в човешките ни взаимоотношения това се оценява в пари. За да получим подарък, някой друг е платил. Дори ако си наберем от една безстопанствена джанка някъде в полето, и смятаме, че е безплатно, аванта, пак ще сбъркаме. За да има джанки на Земята, са работили висши същества, работило е и самото дърво, за да произведе плода, участие е взело и слънцето, материали от Вселената са включени в създаването на джанката. Няма как да съществува нещо безплатно. Колко „безплатно“ е Словото, въплътено в книгите?...

В нашия типичен сайт разпространяващ свободата на Словото в духовността, публикуваме позицията на писателката Багрина Кларк. До колко тя би съответствала с възгледите на всеки един от нас, е въпрос на лично отношение и избор. Нашето кътче в глобалната мрежа не подкрепя по никакъв начин нарушаването на Авторско право, а именно строго се придържаме към правото на Личен избор.
Интернет, телевизия, радио..., всичко това за нас е действителност, която обаче наричаме виртуална. Защо е така? Защото всички вълни в тази действителност вибрират по строго определени честоти, различни от нашите, в нашия материален свят който определяме като реален. От друга гледна точка пък, нашият свят също е виртуален. Всичко във вселената вибрира по определена честота. И науката ни вече го знае. 
В различните честоти можеш да имаш достъп до информация, достъп до познание, но не можеш да притежаваш. Нищо от там не може да е твое. Нищо и всичко не е на никого. 
Когато даден автор (писател, композитор, художник) се сдобие с определен вид информация, негово право и избор е как да ги предаде на хората. Може само да възпроизведе честотата и да ги разпространи във виртуален свят, достъпен до множество хора, може и да я материализира позволявайки на други хора да притежават този род информация и от която би си покривал неизбежните физически нужди. А може и само да я материализира от което ще може да покрива още повече физически нужди. Въпрос на Личен избор. 
Нашият разум обикновено има нужда от потвърждения, доверие, изпитаност..., за да пожелае да притежава нещо. Просто логиката ни бута на там – логическата мисъл. От лични, както и от чужди наблюдения а вече и в много проучвания излизат резултати за повишено желание за притежание на препотвърден, изпитан и достъпен род информация. Това своего рода е най-ефективната реклама за логическият разум. А сърцето неизменно ще подкрепи разума не що се отнася до притежаването, а за своята вяра, принос и подкрепа към автора, твореца. 
Библиотека Отвъдни светове. 



Приятели, наложи се допълнително да прибавя тази тема към книгата, защото бях провокирана от въпрос зададен в един сайт. Няма случайни неща! Вече ви казах, че духовните сайтове са едно съкровище. Цялата езотерика е там – всички добри книги. Но зад това съкровище стои голям труд и желание да бъдеш полезен на Цялото. И създаването на такива сайтове съвсем не е безплатно за хората, които ни ги предоставят. Това е апостолска работа. Прочетох вашите възторжени отзиви и благодарности и се изпълних с радост, че сте благодарни и сте оценили усилията на тези хора, както и желанието им да дадат нещо на обществото. Те са ни подарили знанията, енергиите си, времето си, уменията си, труда си и средствата си. Нашата благодарност е единствената награда за тези анонимни безкористни труженици. 
Въпросът беше: „Какво мислите за авторското право?“ Повечето хора (а те бяха доста), с изключение на двама, са на мнение, че щом е за духовното, за какво авторско право може да става дума. Духовното е безплатно. Моите духовни водачи се съгласиха, че по тази тема трябва да се поговори по-нашироко. Аспектите, от които може да бъде разгледана, са много. Не знам от кой край да започна да я разплитам. Реших да започна с добрите новини. 

Първата добра новина е, че в някой момент от Вечността всички ще сме отворили Божествените си възможности и ще можем да четем във Вселенската библиотека каквото си поискаме, без да са ни необходими компютри, сайтове и каквито и да било технически средства и книги. Няма да е необходим и гигантският труд на хората, които създават духовния пласт в нашето измерение. Освен да си четем, ще можем и да слушаме космическа музика или каквато музика си изберем. И сега има такива хора, които могат да чуват музиката на сферите. Било невероятно! Хармонията и красотата на тази музика не съществува в музиката на нашата цивилизация, а знаете какви музикални шедьоври са сътворени. Ще можем да виждаме и прелестни картини, без да ходим на изложби и да включваме телевизор, видео и т.н. Не се шегувам, макар че обичам да го правя. Истина е. И преди много времена сме го можели. Ще го можем пак, ако съзнателно и постъпателно работим за отварянето на духовната си същност. Като първи инструменти за постигне на това, пак са Безусловната Любов и желанието да включим и нашите усилията за успеха на човечеството. Това не става само като получаваме. Получаването и даването са две страни на един и същи процес. Тези две страни, получаването и даването, трябва да бъдат в равновесие. Това е вселенски закон. Ако основно се стремим само да получаваме, в един момент ще развием краен егоизъм, а това води до пълна деградация – нищо, че четем духовна литература, слушаме добра музика, въобще уважаваме изкуството, медитираме, захващаме се с всякакви духовни практики, които ни се изпречат на пътя. Ако това е продиктувано единствено и само за да се чувстваме нещо повече от другите, резултатът е негативен. За да дойде Любовта, която ще оправи света, човекът трябва да научи закона на даването. Желанието за знание и за развиване на интелекта е похвално, ако то не ни отдалечава от Божествените принципи и не ни пречи да развиваме добродетелите, които са същността на духовността. Вече имаме примера на атлантите, които заради прекомерното си желание да постигнат знанията и моженията на по-развити извънземни цивилизации, с които са били в пряк контакт, постепенно необратимо са се отдалечили от духовността и са загубили възможностите си (например телепатичния контакт помежду си). Като развили егоизма, те нарушили енергийния баланс между човечеството и планетата. Това е предизвикало фаталните катаклизми. Има голяма разлика между развит интелект и духовност. Добродетелите са, които ни приближават към Източника в нашия обратен път към Него. Има много учени хора, които са зли и са готови да съсипят планетата и човечеството, навлизайки в зони на знанието, за които не са готови. Използването на високи знания без етика и морал, без добродетелите да стоят на първо място, е гибелно. Другата добра новина е, че както във всички времена, така и сега има хора, които са осъзнали, че са необходими усилия и действия за подкрепа на духовния пласт от структурата на човечеството, на цивилизацията и на отделния народ и етнос. Поддържането на духовността е основна причина българската нация до този момент да съществува. Българинът първо е събирал пари да строи училище. Не е чакал държавата да го построи. Чрез собствените си пари е строил храма, където да осъществява духовното си единение. Колкото и да е бил беден, се е притичвал на помощ на бедстващия си съсед или роднина. Той е градил и пазил добродетелите, като е осъзнавал, че на първо място са духовните нужди и после материалните. 

Говорих вече за създателите на езотеричните сайтове, но трябва да поговорим за издателите, за писателите, композиторите, за изпълнителите и художниците – за всички онези хора, които със своя талант и труд поддържат и обогатяват духовния живот на един народ. Безспорно трябва да си изясним какво се разбира под духовност и какво значи авторско право. Духовността е развиване и прилагане на добродетелите и създаването на духовни ценности, които са храна за душата. Без храна за душата човек става биологичен робот, който само поддържа физическото си тяло живо. Духовната храна идва в нашето измерение от по-високите нива, от духовните нива, но за да се появи на физическия план, някой трябва да е в състояние да я доведе до него. Да започнем от Духовните Учители, които системно са слизали на Земята, за да дадат подтик на земните хора в тяхната еволюция. Това са високо развити същности, които са от висши духовни йерархии, преминали са през различни вселени и са станали носители на Светлината, Любовта и Божественото знание. Дошли са от безкрайните измерения в нашето начално измерение, за да ни помогнат и ние да направим крачка натам. Въплъщаването на висок дух в земното измерение е много сложен процес. Прочетете, моля ви, „Анна, бабата на Иисус“. Всяка отделна душа, преминавайки през различни животи, осъществява определена програма и дава своята дан в различни житейски области. Всеки труд и всяка опитност в живота са ценни. Работейки в дадена област, отделният човек се развива и в същото време чрез труда си съществува. Законът е всеки труд да бъде заплатен и всеки да може да живее чрез труда си. Има дейности, които са достъпни за повечето хора. Ако желае, всеки човек може да научи занаят, да се научи да сее и да отглежда растения и животни, да усвои и по-сложни професии. За да работи в някаква област, човек първо инвестира в учение и след това чрез труда си се усъвършенства все повече в професията си. Това е съвсем естествено. Никога не оспорваме, че всяка услуга трябва да се заплати. Идва телевизионният техник и само за да свали капака на телевизора и да погледне, без да прави нищо друго, му давате от 16 до 30 лв. Отделна е сумата за самата поправка. Първо му плащате за това, че той е усвоил знанието и след това за труда. Всяко умение, което изисква повече знания и повече практика, струва по-скъпо. Когато отидете на пазара, никога не оспорвате правото на производителя да получи съответното заплащане. Трудът и на техника, и на зарзаватчията е неговото авторско право. Не го слагам в кавички, защото когато си изработил нещо, ти си авторът му, т. е. имаш авторски права над труда си и няма спор, че той трябва да се заплати. Тъй като този вид труд не може да бъде използван чрез преснимане и презапис, никой не го оспорва. Необяснимо е защо интелектуалният, творческият труд се оспорва – той изисква много повече качества и усилия. Сетете се за невръстното детенце, което го държат затворено, за да свири. Колко много труд и сълзи са необходими, за да стане примерно добър цигулар! И след много усилия, да речем, че стане виртуоз, вие отричате авторските му права над записа. Отделно са разходите за издаване на диск. Попитайте колко струва това. Никое звукозаписно студио не прави подаръци. И ако издаването на албум може да се оцени в пари, умението и труда на един добър изпълнител – не може. Колко кила домати струва този труд?! Ако вие сами си отгледате домати и някой просто дойде и ги обере, защото смята, че нямате права над доматите си, възмущението ви няма да има граници. Да допуснем, че един инструмент чрез много труд може да се усвои за един живот, макар че не е така, че може да се стане актьор за един живот, то гениите в науката, в композирането, в рисуването и в писането не се изграждат за един живот. Дадена монада живот след живот развива определени заложби, за да може след много прераждания да даде на обществото качествено творчество. И именно тези хора изграждат духовният план на земния живот, който ни е необходим, за да не сме биологични роботи. И някой казва на гениите и на качествените творци, че нямат право да живеят от изработените си качества и от труда си, че нямат права над изобретенията си, над музиката си, над картините си, над книгите си?!! Невероятно! Всички тези хора са отворили канали, чрез които могат да контактуват с духовните нива, за да внесат в нашето измерение духовността. Това не става като щракнем с пръсти. Ако ставаше така, всички щяхме да сме гениални. Интересно е, като се оспорват авторските им права, които де факто са заплащане на труда им (да не говорим, че този труд не може нито да се измери, нито да се оцени като един изкоп), от какво им се предлага да живеят и как да издържат семействата си. Може би като бъдат нощни пазачи, а през деня просто, ей тъй, да си потворят. Всички шедьоври, познати на нашата цивилизация, съществуват, защото обществото е ценило тези хора и техните възможности. 

В миналите времена винаги е имало меценати, които са давали възможност на гениите да творят. Шедьоврите, на които се възхищаваме, са факт, защото създателите им са били живи и са имали възможност да творят – не се е налагало да бъдат нощни пазачи. Естествено, че много от тях са имали своите човешки трагедии, но едва ли им се е случвало някой да им каже, че трудът им не струва нищо, безплатен е и нямат право да претендират да се издържат от него. Битува мнение, че тъй наречените „дарби“, са дадени даром – даром ти се дава, даром го дай. Разбира се, то произхожда от егоистични натури, на които най-любимото им нещо е да получават даром. В началото на началата на всички ни е дадено даром всичко – възможностите, заложбите, дарбите. Кой какво е направил с тях е друга работа. Ние, хората, приличаме на онези трима синове от притчата, на които бащата дал по един талант (стара парична единица) и ги пуснал по света, за да види какво ще направят с таланта си. Единият син го пропилял, вторият го заровил в земята, за да не го загуби, а третият го умножил. Така и хората – един си затрива дарбите, друг ги оставя в латентно състояние, а трети полага труд живот след живот и ги развива. Благодарение на тия, които полагат усилия да развият дарбите си, в нашия живот присъства духовният пласт, който съдържа научните открития и произведенията на изкуството. Тези полезни за хората неща се съдържат в духовните нива и си седят там, докато някой човек не развие възможностите си, за да стигне до тях и да ги пренесе в нашето измерение. И някои хора казват на лечителя или на ясновидеца (става дума за тези, които са истински), че трябва да ги лекува даром, да ги напътства даром, защото Бог ги бил надарил. Отваряме третото си око и не ходим при никакви ясновидци! Върволицата от хора при лечителите и ясновидците обаче не секва по цял ден. И кога те да си изкарат прехраната с друга дейност? Бог и нас ни беше надарил, но нито сме творци, нито сме изобретатели, нито лечители, нито ясновидци. Защо не сме? И защо сме болни? Болестите са израз на нашите грешки. Ние грешим, отиваме при лечителя да ни лекува, т.е. да поправи грешките ни, но това ни се полагало даром! Когато развием дарбите си, тогава ще имаме право на мнение. Щом не можем сами да се излекуваме, сами да вземем правилното решение, сами да си създадем музика, картина, литература, тогава ще си платим. И Учителят е казал, че за здравето трябва да се плаща. Как ще те излекува този човек или ще те посъветва правилно, ако той няма с какво да съществува? Сетихме ли се за това? Не става дума за алчните хора, които искат да ни одерат кожите. Ако те наистина имат развити възможности, но са развили и алчността, ще загубят с времето възможностите си. Има разсъждения от рода: „Те са канали, диктуват им. Нищо не е тяхно.“ Поначало няма нищо, което е собственост на човека. Като започнем от планетата, въздуха, водата, растенията, животните, телата ни – в този ред и изкуството, и науката. Всичко е било създадено от висшите йерархии за нас. Безброй времена са работили безброй висши светли същества, за да създадат всичко, което е необходимо за нашия земен живот. Сега можем да посеем цвете, зеленчук или плодно дърво, но не сме създали ние семената, от които те израстват. Самото растение ги възпроизвежда и отново ни ги подарява. От нас се искат малко усилия да ги посеем и да отгледаме растенията. Дали сме се замисляли как е внедрена програмата във всяко семенце, че то знае какво и как, и кога да го произведе? Каква велика разумност е вложена при създаването на планетата и всичко на нея! Тъй като не сме свидетели на творческия труд на светлите йерархии, ние си мислим, че всичко си е просто даденост, не струва нищо, полага ни се. А ние можем ли да създадем тази даденост? Ако по някаква причина тези дадености изчезнат, можем ли да ги създадем отново – да създадем въздуха и водата, да направим почвата, семената, животните? Можем ли да създадем елементите в Космоса и да ги обединим в необходимите пропорции, да внушим програмата на семенцето и то да стане могъщ кедър, да внесем необходимите енергии във всичко, за да може то да съществува и чрез това всичко и ние да съществуваме? Можем ли да създадем и самата планета? Не можем! Това, в което се оказахме майстори, беше да ги развалим! В този смисъл всяко нещо носи духовен произход, защото е създадено в Духовните светове от Духовни същности. И там, в Духовните светове, за нас са приготвени „сайтове“ с музика, със Слово, с картини, със знания. Както трябва да положим усилия да посеем и отгледаме семенцето, за да получим плода, който то произвежда, по същия начин трябва да положим усилия да вземем от Духовните измерения музиката, Словото, картините и знанията и да ги реализираме в нашето измерение, защото те са храната на душите ни. Това става като живот след живот полагаме усилия да развием заложбите си, докато в някой момент се окаже, че имаме достъп до Духовните сайтове. Тогава музиката започва да звучи в земната ни глава, Словото да се излива в мисъл, в ума ни да се ражда картина, да се ражда нов принцип за усвояване на съществуващите в пространството енергии и т.н. Нищо не е наше – наши са само усилията да реализираме земните и духовните плодове в третото измерение, в което се намираме. Реализирането на духовната храна е станало чрез каналите на великите композитори, писатели, художници и учени, защото първоначалния капитал, който Бог е дал на всички ни, те са го умножили. Както зарзаватчията има правото да каже, че е произвел доматите и те са негови, така и музиката е на композитора, защото той е бил в състояние да я произведе в нашето измерение и да нахрани душите ни. Любимото ни безплатно – то не съществува. Ние като човечество сме получили огромни подаръци, но това не значи, че по принцип нещата са безплатни. Във всичко има вложена енергия, мисъл, труд – на Земята в човешките ни взаимоотношения това се оценява в пари. За да получим подарък, някой друг е платил. Дори ако си наберем от една безстопанствена джанка някъде в полето, и смятаме, че е безплатно, аванта, пак ще сбъркаме. За да има джанки на Земята, са работили висши същества, работило е и самото дърво, за да произведе плода, участие е взело и слънцето, материали от Вселената са включени в създаването на джанката. Няма как да съществува нещо безплатно. 

Колко „безплатно“ е Словото, въплътено в книгите, мога да ви разкажа в детайли, защото се въртя в тази кухня почти цял живот, а в последните 20 години по-конкретно в издателската кухня. Моля ви за прошка за това, което ще напиша оттук нататък. Много съжалявам, но трябва да приема образа на Мара Подробната (надявам се, че във всекидневния живот не съм такава), за да внеса яснота колко „безплатно“ е духовното, което получаваме чрез книгите. И нямам предвид себе си, защото аз издавам по една книга на година – мъка не мъка, все някак си ще се справя. Думата ми е за издателите. Последните 15 години книжният пазар е залят с духовна литература. Тя главно е преводна. Получихме много ценни книги благодарение на усилията на издателите. Тези книги са духовен университет. Прогледнахме чрез тях. Чрез тях научихме каква съвременна информация идва чрез днешните медиуми. Дължим им огромна БЛАГОДАРНОСТ за невероятните усилия, които положиха, за да стигнат до българския пазар безброй вече любими ни книги. Какво им струва това? Ще бъда конкретна. Авторските права на книгите са от 500 до 15000 долара! „Нищо работа“, особено за български издател! Законите за авторското право в чужбина са много строги. Не съществува сериозен издател, който би си позволил да издаде чужда книга, без да плати правата. (Чрез заплащането на тези права се плаща трудът на автора и на издателя.) В противен случай би рискувал да попадне под ударите на наказателния закон за кражба на интелектуален труд. В чужбина съществуват специални органи, които следят за спазването на авторските права. Интелектуалният труд там се уважава много и съответно се защитава, тъй като съществуващата техника дава възможност той да се присвоява с лекота. Надявам се, че никой няма да спори, че този вид труд е от по-висока октава. Цените за предпечатната подготовка се изчисляват по константна страница от 1800 знака и са следните (посочвам най-ниските): превод – 2лв., редактиране – 1, набор – 0,60, коригиране – 0,50 (с едно четене никоя книга не може да бъде изчистена окончателно от грешки, но оставям 0,50), страниране – 0,60, илюстрация и оформяне на книга – 150 – 200 лв. Ако вземем за пример една малка книга от 250 стр., сметката само за предпечата е около 1350 лв. Прибавяме 1000 долара за правата (1600 лв.), и печатница – за тираж 1000 – около 1400 лв. (с най-простата хартия и с най-евтиния картон). Дотук станаха 4,350 лв. Отделно е хонорарът на счетоводителя, ДДС 20%, данъци, поддържане на офис, закупуване на техника, материалите (като ти се свърши мастилото за лазерния принтер, веднага трябва да имаш свободни поне 120 лв., за да можеш да работиш). Необходими са склад и реклама. И върхът е цената на разпространението – 25 –30% от цената на всяка бройка!!! Ако прибавим транспорта и телефоните, които за организиране на такава сложна дейност, каквато е издателската, са неизбежни… Който е по-кадърен в сметките, нека сметне всичко докрай. Какво знаят любители на безплатното за гърчовете на издателите, за постоянното търсене на заеми? А сетиха ли се, че се стреля в тъмното, защото никога не може да се предвиди дали дадена книга ще се изкупи? Дори да се изкупи, при най-добра продажба това става за една година. Парите ги даваш накуп в началото и след това ги събираш на месец по лъжичка. Смятам, че книгата „Повярвай – ти си Светлина“ е с по-висока информация от „Земята – щастлива отново“ и от „Човекът – Божествен отново“, защото информацията е градирана, но тя продължава да ми задръства гарсониерата повече от две години. Дадеш на консигнация книги за 15 лв. и после чакаш за парите по една година. Говоря от собствен опит. Никой не е забогатял от издаване на книги, а колко издатели фалираха и колко книги бяха претопени! Това е реалността. При добра продажба, след възвръщане на разходите, остават минимални печалби. Издателят трябва да работи на свръхобороти, да прави всевъзможни комбинации, за да успее да върже краищата. Но той го прави, защото да си издател на добри книги е мисия. В желанието си да намалят цените на книгите много издатели станаха пенкилер (хора, които се захващат с всичко). И превеждат, и редактират, и работят целия предпечат сами. И колко книги могат да издадат по този начин? За времето, което ми е необходимо за техническата част, бих могла да „изтегля“ от някой горен сайт друга книга, например. Някой път попитайте колко струва само рамката на една картина – входът на изложбите е безплатен за нас, но не за галеристите. А колко струва трудът на един добър художник?! А важното откритие на някой учен? Може би сте обърнали внимание на предговорите в книгите от западните медиуми – на какъв безброен екип се изказват благодарности! И хората, които пишат книги, и хората, който издават книги, имат нуждите и проблемите на всички останали хора – нуждаят се от храна, от топло, от паста за зъби и от зъболекар, от дом и т.н. И те имат деца! Много хора си мислят, че след като монадата е успяла да развие възможности за връзка с други измерения и е тъй нареченият „канал“, личността, която изразява монадата в този живот, няма никакви проблеми. Пълна заблуда. Преминавайки през земните животи, всеки прави грешки, трупа кармични разплащания има еволюционна програма, пълна с изпитания. Няма привилегии, обратно, има поета програма за служене. Който желае и се стреми да стане „канал“, нека се приготви за служене. За да транслира „Анна, бабата на Иисус“ в нашето измерение, на Клер Хартсонг (медиумът, който ни даде тази книга) са и били необходими 4 години! За да преминат тези енергии през тялото на даден медиум, то трябва да е в състояние да ги понесе. Енергийното натоварване създава физически дискомфорт. Много често хората, които са енергийни канали, напълняват – необходима е маса, която да издържи енергията. Толстой е преписвал „Война и мир“ на ръка много пъти – тогава не е съществувала днешната техника, – за да я имаме в сегашния и съвършен вариант. Отделно са безпокойството, съмненията, постоянното чувство, че трябва да работиш, че си длъжен да изпълняваш поетата програма, защото затова си дошъл на Земята в този живот. Да предлагаш нещо в духовния пласт на земния живот е огромна отговорност! И трябва да си напишеш името, защото си длъжен да понесеш отговорността за това, което си внесъл в измерението. 

Много пъти се налага да се откажеш от нормални човешки радости и придобивки заради работата. Има информация, която не търпи отлагане и трябва да бъде предадена на хората. Преди промяната, преди настъпването на тъй наречената „демокрация“, издателствата бяха държавни и се брояха на пръсти. Беше забранено да се издават частно книги. Авторът трябваше да предложи на някое издателство книгата си и издателски съвет решаваше дали да се издаде. Хората, които решаваха съдбата на книгите, имаха инструкции от властта какво може да се издава и какво – не. Строго се контролираше всичко, което се предлага за издаване. Тогава имаше едни хора, които трябваше да научават всичко за всеки – какво мисли, какво чете, какво сънува, към какво се стреми в живота и как би го постигнал. Би ли се съгласил да е послушен, за да го постигне? Много книги бяха инкриминирани и Бог да ти е на помощ, ако ги намерят в къщата ти. Направих по това време опит да издам сборник с разкази. Занесох го в издателство „Народна младеж“. Младата редакторка, която явно е била послушна, за да заеме тази длъжност, без да попита за името ми и какво предлагам, побутна към мен папката, която бях оставила на бюрото и, и ми каза: „Какъв смисъл има да издава човек нещо, когато може утре да умре?“ Подаде ми папката с лъчезарна усмивка и с явно задоволство, че е парирала поредния желаещ да издаде книга. Ще помня това изречение и в другия си живот. Ние с нея бяхме на една възраст. Те бяха обучени как да отблъскват авторите, особено пък новите. Кой знае колко много е загубила нашата литература заради такива редактори? Не говоря за моите разкази, а по принцип. Давам този пример заради младите хора, които сега имат пълна свобода за всичко. Кой какво ще направи със свободата си зависи от него самия. 

Във времето на „демокрацията“ (слагам я в кавички, защото демокрация значи управление на народа) махалото се люшна с могъщ замах в обратната посока. Видяхме безобразия, които, ако не бяха се случили, не можехме дори да си ги въобразим. Говоря за цялостния ни живот. В частност, в издаването, също видяхме неща, които по-рано не можехме да си въобразим. Много хора решиха, че няма по-просто нещо от това да се пише и да се издава. Нагледахме се на самиздати, които знаеха правописа по-малко и от третокласниците. Начетохме се, и продължаваме, на жаргон, на цинизми и на чуждици. Този род вестникари заложиха на мръсотийките и на измислиците за личния живот на публичните личности. Те принизиха народа ни, защото решиха, че той е на това равнище и такова четиво е удоволствието на българите. За съжаление има такива българи, които са щастливи от такова четиво! СЛОВОТО е свещено! То не заслужава това. Не го заслужават и читателите. Всяка дума е носител на специфична енергия и не е без значение как боравим със Словото! Всяка добра книга заслужава професионален преводач, професионален редактор, професионален коректор, професионален художник, добър компютърен специалист и професионален печатар. Знаем с каква хартия са българските книги поради нашата бедност. Плаче ми се, когато видя чужда книга със скъпа хартия и добро оформление. Надявам се, да дойде това време, когато и българските книги ще изглеждат така. Може би трябва да заслужим това чрез отношението си към книгите и чрез отношението си към писателите и издателите! Техният труд струва много! Да се върнем отново на сайтовете и на „безплатното“ духовно. Отворих сайта на Йосиф – задават му се всевъзможни въпроси и той им отговаря безплатно. За да може да отговори на тези въпроси, той е чел години наред и е осмислял прочетеното. За да отговаря на толкова много въпроси, му трябват време, енергии и средства. Безплатно е за питащите, но не и за Йосиф. Много се надявам светли същества да му помагат, като виждат огромните му усилия да допринесе за просветлението на Цялото. Има една стара приказка за циганина, който гледал един селянин да оре нивата си, за да я засее с жито. Циганинът казал на селянина: „Твоята работа е лесна – ори, мели, яж. А пък ние трябва да пресеем брашното, да го омесим, да чакаме тестото да втаса, да го опечем и чак тогава да ядем.“ А пък ние трябва да отворим компютъра, сайта, да си сложим очилата и чак тогава да четем. Някой, пристрастен към виртуалното, сигурно ще каже, че книги не ни трябват. А дали всички българи имат компютри и могат да си позволят да поддържат кабеларка? Книгата никога няма да бъде заменена. Друго е да имаш любима книга и винаги да можеш да си я отвориш. Добрата книга съдържа и добра енергия, която се излъчва в нашия дом. Няма да има нужда от издаването на книги, когато стигнем до възможностите на Сай Баба и започнем да материализираме нещата, които ни трябват. Но за да материализираме книга, първо трябва да можем да стигнем до горните сайтове, където тя е записана чрез символи и да я преведем на съответен човешки език. Качествата на медиумите са различни и съответно това, което идва чрез тях в нашето измерение, е с различно качество. Колкото повече интелигентност, знания и богат речник притежава даден медиум, толкова по-качествено е транслираното знание. Измеренията, от които идват каквито и да било неща, също са различни. По-нависоко има по-високи знания. Баналният пример с Менделеев, който видял насън таблицата, ясно показва, че за да приемеш специфична информация, трябва да имаш и съответната подготовка. Транслирането не е механичен процес. За да се отвори канал, е необходимо време, работа по отваряне на центрове през други животи и освен това програма на въплътената душата, в която тя е подписала преди слизането си договор да служи чрез този канал. Опазването на канала също е от голямо значение. Тъмните фланелки не дремят – те дебнат момента, когато ще сбъркаш, ще имаш негативни мисли или чувства и каналът ти ще стане уязвим, за да внесат повреди по трасето. Необходима е непрестанна будност, кой иска връзка по канала. Не беше случайно, че книгата започна с пример за дълбоката същност на библейските текстове. Всяко нещо в живота има дълбока същност. Когато не сме запознати с нея, не се изказваме. Ако искаме да имаме мнение, първо трябва да проучим нещата. Постулат е, че интелигентността се разбира по това, дали изказваш мнение за неща, които не познаваш. Абсолютно съм съгласна с мотото на „Спиралата“, че не е достатъчно да четем, а трябва и да мислим. Мисленето също е процес на свързване с висши същества – мозъкът е само приемател. 

Обещавам да си остане само между нас (да се опитаме да бъдем честни пред себе си) – изтеглянето на книга от някой сайт със собствени средства (техника и материали) излиза по-скъпо от книгата на пазара. На много хора са на разположение служебната техника и материалите. Служебните принтери и ксерокси за лични нужди работят на пълни обороти по стар социалистически обичай. Нашите придобивки се плащат или от държавата, или от собственика. Ако някой автор прецени, че ще бъде ощетен, ако книгата му е поместена в сайт и я изтегли, бива окачествен като „недуховен“ или като „печалбар“. В интерес на истината никога не се знае дали чрез сайта ще има повече полза или загуба. И книгите си имат съдба. Например, ако има да връща заеми за издаването на книгата, решава, че по-лесно ще ги върне, ако тя не е в сайта. Но това никога не се знае. Във всеки от нас има един подсъзнателен егоизъм и страх да ни би някой да ни измъкне килимчето под краката, в случая безплатното духовно. И все пак, първосигналната реакция не е нито най-добрата, нито най-правилната за хора, които проявяват интерес към духовното. В България съществува Закон за авторските права от далечната 1993 г. Публикуван е в „Държавен вестник“, бр. 56, от 29.06. В следващи години има добавени клаузи. Който ползва интернет и се интересува какво повелява Негово Величество Законът, може да отвори от Netinfo.bg, Печат, Държавен вестник, Закони. Там се казва, че когато с некомерсиална цел се ползват авторски произведения и се предоставят за ползване на неограничен брой хора, е задължително да се вземе съгласието на автора, както и да не се правят никакви промени без неговото съгласие! Фазата, в която се намира нашето общество, явно, за да има някакъв обществен ред, са необходими закони. Имало е времена, когато те не са били необходими. Да даде Бог, пак да настъпят такива благодатни времена! Голяма част от българите все още са на мнението на шопа: „Законът е като врата у широко поле.“ Когато обаче им се наложи да потърсят защита от закона, пищят до Бога, че в тая страна няма закони и няма кой да им защити правата. С токова мислене много трудно ще мръднем напред. Всички безобразия, които се случиха след 1989 г., се случиха именно защото не бяха зачетени законите на страната ни. Ако не беше така, български пенсионери, които са работили по 40 г., нямаше да се самоубиват, защото не могат да посрещнат елементарните си човешки нужди. Ако бяха зачитани законите, престъпниците нямаше да контролират живота ни. Народът ни е безкрайно обезверен и унизен, защото е пренебрегната законността! Винаги ми е много горчиво, когато се казва, че всеки народ си заслужава и управниците, и съдбата. За съжаление има известна истина в това. Кой кой е, най-ясно се разбира, когато му се даде власт и свобода. Какво направихме с нашата свобода? Оставихме я в ръцете на бандитите! Когато повечето хора са на ръба на биологичното оцеляване, за каква свобода може да става дума! И все пак, остана една свобода – свободата на Словото. Нямахме я близо 50 години! Сега я имаме. Замислям се, дали това е по-добро. 

След 1989 година настана една словесна вакханалия. Вестниците се надпреварват в жаргона, в чуждиците, цинизмите, лъжите и клеветите. Това не подмина и сайтовете. Чувала съм със собствените си уши в предавания по радиата, които имат пряка връзка със слушателите, гадни псувни на майка. И не визирам политически предавания, а забавни. Водещият казва: „В ефир сте, говорете.“ И следва псувня с възторжена интонация. Радост! Мога да псувам по радиото! Чувала съм и радостно възклицание от водещ, в чието предаване се псува: „Ама ти си ми най-сладкият!“ Освен западните ни съседи не знам дали има друг народ, който да псува на майка! Всеки има майка! Майката е нещо свещено! Тези псувни ги слушат нашите баби, майки и момичета, на които им предстои да стават майки! Как искаме да ни сполети нещо добро, щом имаме такова отношение към майката?! Свободата на Словото беше схваната напълно погрешно и се превърна в словоблудство. Да се употребява Словото по извратен начин и то да се впримчва в лъжи, клевети и грозни квалификации е огромен грях! И хората, които предоставят такава възможност в медиите и в сайтовете, волно или неволно, стават съпричастни с този грях! Регламентът да не се употребяват нецензурни изрази и клевети не е цензура. Цензура е да не се разпространяват идеи и сведения, които според властващата класа противоречат на интересите и. Едно е да изказваш мнението си по дадена тема или книга, друго е да клеветиш и да употребяваш непристойни квалификации спрямо определена личност. Сайтовете позволяват да го направиш и анонимно. На фона на цялата невъобразима пошлост в днешния ни ден е още по-наложително да опазим от такива посегателства сайтовете, които са си поставили за цел да подпомагат духовното ни развитие. Защо да няма поне някои чисти духовни оазиси?! Ако не бъдат опазени, духовните цели пропадат. Нашите приятели, „тъмните фланелки“, се навъртат на такива места и провокират хора, които изпитват удоволствие да словоблудстват. Знаем, че една капка катран разваля една каца с мед. Трябва да разпознаваме хората, които са употребени от „тъмните фланелки“ като инструменти за разваляне на меда. Наш дълг и право е да защитим духовните територии от криво разбраната свобода на Словото. Когато искаме да сторим добро, трябва внимателно да огледаме начините, чрез които да го сторим. Ако оставим и най-малката вратичка, през която може да се промъкне злото, добрите ни намерения се провалят. Какво от това, че после изказваме съжаление – злото вече е свършило своята работа. След като създателите на жълтата преса станаха милионери чрез словоблудстване (горчиво е, че има кой да купува тези вестници) и оклеветяване на известни личности, най-сетне, след 15 години, в съда тръгнаха дела за оклеветяване. Но колко българи са в състояние да се защитят от бандитите и от оклеветяване чрез съда?! Знаем кой печели тези дела. И трябва ли Свещеното Слово да е причина за съдебни процеси?! Нали: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог и всичко чрез него стана…“ Темата пък за етичните закони е още по-пространна! Уважението и прилагането на етичните закони е най-точното мерило за равнището на отделния човек и на дадена нация! Мога да продължа, но всяко изречение оскъпява книгата. Има и още една добра новина – съществува и нещо безплатно. Сега някой си казва: „Ти ли… Всичко ще си признаеш!“ Безплатно е само доброто желание на някои хора да служат на Цялото. И другата добра новина е, че те стават все повече. Благодаря на всички хора, които ми помогнаха. Благодаря и на тези, които имаха желание да ми помогнат и изпратиха добра мисъл на тази книга, за да се реализира в гъстата материя. Когато отворим центъра си в мозъка, чрез който ще можем да храним физическото си тяло с универсалната енергия на Космоса (има такъв център, има и такива земни хора в плът), тогава по-голямата част от времето и усилията ни няма да отиват само за поддържане на физическото тяло и ще можем повече да се занимаваме с духовното. Дай Бог да е по-скоро! Целта ми беше само да внеса яснота по темата за „безплатното“ духовно и да подсиля „червената нишка“ на тази книга, че нищо не е на повърхността, а всичко има дълбока същност, която трябва да открием. Това е съществена част от участието на човека в земната игра, наречена „ЖИВОТ“.

СЪЕДИНЕНИЕТО В ЛЮБОВТА ПРАВИ СИЛАТА

Вече е дошло време да не служите на разединението. Разединението донесе огромни беди на човечеството от вашата цивилизация. Толкова много гняв, раздори, войни, разрушения и смърт предизвика в света разединението! Сега е времето на обединението – не обединение във военни съюзи, а във взаимопомощта във всички области на живота, обединение в Доброто, обединение в Любовта. Че обединението прави силата е просто за разбиране, но е важна целта на обединението. Много е странно, че в 21 век продължава обединението на войски, създаването и разширяването на военни организации. Огромни средства се хвърлят за производство на все по-модерни оръжия, усилията на голям научен потенциал са впрегнати за изобретяване на още по-нови оръжия. Тези средства идват от вашия труд. Милиони деца гладуват и боледуват, а вашите средства служат за производство на оръжия. Вие знаете това. Не ви казваме нищо ново. Естествено, за да донесе печалби, произведеното оръжие трябва да се употреби. За да се употреби, трябва да има войни. И те биват разпалвани умишлено, като се използва човешкото разделение въз основа на религия, раса, пол, територия; разделението между бедни и богати, бели и черни, напреднали и изостанали страни и тъй нататък. Всяко разделение между хората е благодат за производителите на оръжие. Вие боледувате, гладувате, умирате, умират децата, а шепа хора печелят от това. Мислим, че тази истина е съвсем близка до ума и всеки психически здрав човек е наясно с това. Вие, които сте потърпевшите, сте милиарди, а печелившите едва ли са един милион! Странно е докога ще съществува това положение на Земята. Не ви вършат работа военни обединения. Те само ще удължат агонията. Трябват ви обединения, които ще носят добро на човечеството, които ще спрат детския глад и детската смъртност; обединения, които ще подпомогнат възстановяването на природата и изчистването на планетата; обединения, които ще възродят радостните традиции и ще подпомогнат науката да прогресира в името на добруването на човечеството; обединения, които ще работят за отварянето на творческия потенциал на хората. Има още много какво да научавате за какво се използват вашите средства. Има и правителства, които изискват все повече пари за военни цели, и ги получават. Вашето бездействие, вашата инертност подкрепят това. Правителствата ви гласуват отпускането на тези средства, а вие сте, които сте гласували за тези правителства. Конците се дърпат от едно и също място. Смяната на управляващите партии няма особено значение. Време е да разберете, че сте кукли на конци и че предизборните ви борби са само фарс. Участието ви в различни партии, които уж се конфронтират, ви прави лесно управляеми. В поругания период, наречен „езически“, не са съществували териториални граници и войни. Природата е била чиста, а хората са били здрави. Благата са принадлежали на всички. Общото благо е било обща грижа. Този благодатен човешки период е съществувал, защото тогавашните хора не са познавали разединението по никакъв признак. Възможно ли е някой да мисли, след като получи вярната информация за този период, че тези човешки общности са били по-ниско развити от днешните общества? Днешното човечество, независимо от изобретенията си, е на много по-ниско стъпало в развитието си, защото е разединено. Онези хора са били силни, защото са познавали единството. Те не са се сдружавали, за да надделеят над други хора – те са били обединени в Любовта, в разбирателството, в добротворството, в грижата за Цялото. По тази причина са живели в земния Рай. Той действително е съществувал през Ведическата епоха. Тези хора са били много дълбоко свързани с Първоизточника, защото са били в единение с природата и с ближния си. Помнели са, че са произлезли от едно общо Цяло и имат общ Създател, Който им е вменил като основен закон Любовта към Цялото. Любовта във всички нейни аспекти е била жива и действена. Тя е поддържала щастието в цялостния живот и е проявявала същността на Бога. Имате такъв исторически пример на мирен, щастлив и пълноценен живот за всички хора. Този живот не е непостижим и нереален. На субатомно ниво, както и по кръв, вие сте едно единно Цяло. Това, което ви разделя, са вашите умове и вашият егоизъм, страхът за оцеляването. Разединението не ви осигурява оцеляване, то е категоричен сигнал за предстояща гибел. Вие носите в себе си Любовта и генната памет за общност. Винаги се чувствате по-добре, когато сте в разбирателство, взаимопомощ, приятелство и Любов. Тогава бедствията са далеч от вас. Нямате гузна съвест заради егоистичните си действия спрямо другите. Имате сигурността и спокойствието, че ако се наложи, ще бъдете подпомогнати, ще получите грижа, внимание, средства. Безспорно, съединението в Любовта е Божественият модел. Дълго време този модел е бил пренебрегнат, забравен и неприложим заради егоистичната необходимост на хората да властват и да притежават материя. Това затвори истинската човешка и духовна същност на земните хора. Епохата на Водолея трябва да разруши егоистичния модел и да събуди отново Любовта в човека, т.е. да съживи неговата Божественост. Изглежда ви прекрасно. И е прекрасно! Това е напълно възможно в земното бъдеще, но то зависи от земните хора, а не от извънземните цивилизации, нито от Бог. Вие сами приехте разединението и сами трябва да постигнете единението. Звучи дидактично, но това е реалността. Вие сте действащите лица в земната драма. Всеки път, когато егоизмът ви дава съвети, сетете се, че и всеки друг е от Цялото, в което съществувате. Когато сте настроени срещу някого, това е все едно да сте настроени зле към някоя клетка от тялото си. Осъзнаването на целостта е бавен и труден процес, но не забравяйте какво ви донесе разединението – единствено страдания и горчивини. Ако осъзнаете целостта на човечеството, ще разберете, че другият си ти и ти си другият. Молете се за страната си, за планетата си – можете да сторите поне това добро. Не са необходими пари. Независимо къде се намирате и в кое време на деня, винаги можете да кажете мислено една молитва за цялото човечество. Като се помолите за човечеството, сте се помолили и за децата си, за близките си и за себе си. Идеята е проста за разбиране и лесна за реализиране. Иска се едно дребно усилие в полза на Цялото. Ще кажете: „Какво ли са сторили молитвите или какво биха могли да сторят, щом човекът е в такова окаяно състояние?“ Говорено е много за силата на положителната мисъл и на добрите чувства. Това са могъщи енергии, които, обединени, могат да сторят всичко. Не казвайте молитва, ако сте изпълнени със съмнения за ползата от молитвата – съмнението ще даде обратен резултат. Добрите неща не стават с принуда и със съмнения. Когато сърцето ви излъчва любов и вяра, молитвите дават добър резултат. За да се постигне човешкото единение, трябва да вярвате, че във всеки човек има добро, заради което заслужава да го обичате. Не забравяйте, че Божественият заряд е вечен във всеки човек. Независимо какви грешки е допуснал и продължава да допуска човекът, той е носител на Божествената същност и тя може да се прояви, особено ако човек получи любов от ближните си. Той винаги е получавал Божествената Любов и продължава да я получава, но е загубил любовта на ближните си. За да получите любов, трябва да излъчите любов. Излъчената от хората любов се съединява и Любовта в света расте и може да прави чудеса. Какво постигате като поддържате омразата си към някого? Не постигате нищо – изчерпвате себе си и получавате обратно омраза. Единствената позитивно единение е това, което е съединено с Любов. Прагматизмът, който е причина за друг вид единение, в крайна сметка води до разединение, защото се основава на егоистични интереси. Повечето хора биха обичали безусловно едно цвете. Нали не поставяте условия на цветето, за да го обичате? Обичате го, защото е цвете. По същия безусловен начин можете да обичате и хората – без да ги критикувате и без им поставяте условия. Безусловната Любов е истинската Любов. Любов, която поставя условия, доказва, че не е любов, а нещо друго, което обикновено е свързано с изгода. Ако казваш, че обичаш народа си или отечеството си, не търсиш изгода, а принасяш полза за Цялото. Разединението унищожи народи и цивилизации, сега е на път да унищожи и планетата. Още ли мислите единствено и само за себе си? Не можете да се спасите поединично, но заедно с Цялото – да! Спасителното единение може да бъде постигнато само чрез Любовта. Няма друга енергия, която може да бъде по-силна, по-спасителна и обединяваща като Любовта. Вече има признаци за обединителни процеси и за преодоляване на различията. Този процес трябва да стане глобален и да обхване всички сфери на живота. Любовта е толерантна. Тя не презира чуждите вярвания и разбирания. Тя е най-подходящата спойка на многообразието. Чрез нея всяка отделност, приобщена към Цялото с Любов, ще го обогатява и разнообразява. Единение, постигнато чрез безусловната Любов, не обезличава нищо и никого – напротив, дава възможност на всичко добро още по-ярко да се изявява. Не отричайте нищо и никого, за да не бъдете отричани. Под слънцето има място за всички и то не прави разлика между вас – грее еднакво за всички ви. Така е и с безусловната Любов. Съедините ли се в безусловната Любов, ще върнете Божествеността в себе си и в цялостния земен живот. Това е смисълът на Епохата на Водолея. Всичко, което пречи този смисъл да бъде въплътен в днешния земен свят, ще срещне разрушителната сила на Уран, който е призван да отвори път за новата мирна и съзидателна епоха на Земята, чиято основа да е безусловната Любов. Всяка Божествена идея се реализира чрез безусловната Любов. Вие сте носители на Божествените идеи, но за да ги реализирате и да ги въплътите в днешния и утрешния живот, ви е необходима безусловната Любов. Обичайте ближния си и земния живот въпреки всичко. Нищо друго няма силата да преобрази вашия свят освен безусловната Любов. Съединени чрез тази Любов, вие вече сте изразители на Божественото и всичкото Добро е постижимо във вашия свят. Той има крещяща нужда да бъде преобразен, като се изпълни с Добро чрез безусловната Любов. Дайте шанс на себе си, на народа си, на цивилизацията и на планетата си, като съзнателно култивирате безусловната Любов и се съедините с нея! Здравето, успехът, талантът, ясновидството и гениалността зависят от Любовта! Сега на Земята присъства Учителят Сай Баба, който е роден и живее в Индия. Той не принадлежи към никоя религия и не проповядва никоя религия, защото служенето с Любов е отвъд религиите. Говорим ви за него, тъй като той е на земния план и в човешко тяло и това е по-близо до вас. Чрез своята Любов той преобразява живота. Неговият пример е заразителен и е показателен, че земният живот може да изглежда по друг, по-добър начин, ако се приложи безусловната Любов. За своята задача в живота той казва: „Аз съм дошъл да запаля лампата на Любовта във вашите сърца, да видя как свети тя все по-силно ден след ден. Аз съм дошъл да ви известя универсалната вяра, Божественото съзнание, пътя на Любовта, философията на Любовта, дълга на Любовта. Има само една религия – религията на Любовта. Има само една каста – кастата на Човечеството. Има само един език – езикът на Сърцето. Има само един Бог – Той е вездесъщ.“ 

ДА ПУСНЕМ ЛЮБОВТА. 

Информациите и книгите, които идват от Цивилизациите на Светлината, прокарват една постоянна основна теза – от Любовта зависи всичкото Добро на планетата Земя. От Любовта зависи нашият отделен успешен живот; от Любовта зависи успехът на всяка отделна страна; от Любовта зависи спасението на планетата и на цивилизацията. Любовта е, която насища с благодатни енергии отделния човек, планетата и Вселената. Тя е, която създава хармонията и радостта. Тя отваря възможностите на Духа, оздравява ни и ни носи успех в работата. Любовта ни показва красотата и ни подкрепя да преодоляваме трудностите на земния живот. Любовта е, която оставя у нас дъх от Божественото съвършенство. Любовта чрез всичките си аспекти ни помага да изразяваме Божествената същност и да съзидаваме заедно с Него, с Върховния Създател. Любовта отваря възможностите ни и ни вдъхновява да творим. Цялата красота, която съществува във Вселената и на Земята, е израз на Любовта. Всичко, което носи добро на хората, е предизвикано от Любовта. Идеите на Любовта са съзидателни. Идеите на омразата са разрушителни. Нека влагаме усилията си в идеите, които ни внушава Любовта. Тогава градежът ни ще е успешен – около нас ще има радост, красота и хармония. Където и да отидем, ще ги носим със себе си и ще ги разпръскваме в живота. След като сътворил човека, Бог вдъхнал в него Любовта. Тя е във всеки от нас. Какво чакаме? Да я пуснем в света и той ще се преобрази, ще се изпълни трайно с всичко най-прекрасно, създадено от Твореца. Ще се върнем отново в Райската градина и ще чуваме гласа на Бога всеки ден. Единствено Любовта има силата да ни върне там и да изтрие житейските ни тъги и неудовлетворения. Върнем ли се в Любовта, ще имаме отговори на всичките си въпроси. Ако пуснем Любовта в живота, тя ще изгони мъката, самотата и ще внесе смисъл във всеки наш ден и във всеки наш живот. Да пуснем Любовта в живота – той очаква това от нас, земните хора; очакват нашата Любов и планетата, и Светлите йерархии; очаква Любовта ни и земното бъдеще, за да го има!
Багрина Кларк