Книгите могат да бъдат опасни.

Най-добрите трябва да носят етикет

"Това може да промени живота ви"

Хелън Ексли

Дванадесет основни характеристики на духовността







I. Много кратко за религията

Първо да се разберем, че сега няма да си говорим за религия. Според Християнския модел например, обществото така е възпитано, че под наименованията духовенство, духовник... първата асоциация която идва е църква, свещеник, поп, религиозност. Ами хората като мен, които не са зависими от нито една религия или движение, нямаме ли право да бъдем духовни?? Не можем ли да определяме вярата си и да търсим Божието откровение вътре в нас самите, а не с помощта на свещеника и църквата!? Не можем ли чрез действията сами да си сътворим рай и да живеем в него СЕГА, а не да се Молим и да го очакваме(евентуално), само след като умрем!?...  
Така..., тези които продължаваме към търсене на духовенството без религията излизаме една крачка пред строя. Има ли някой, които не е сигурен все още? Нека помогна! 
Отново по подразбиране ще съпоставя Християнството. Ако по някакъв начин сте участвали, практикувате и изучавате някоя от долупосочените дейности и учения, то това е в разрез с вашата религия и е недопустимо за нея! 
НЕ Християнски дейности и учения: 

– излизане в астрал
– масичка за спиритически сеанси
– говорене в транс
– автоматично писане
– предсказателни сънища
– телепатия
– материализиране
– ясновидство
– гадаене
– екстрасенси
– гледане на карти
– гледане на ръка
– астрология
– използване на чатал и махало (търсене на вода)
– хипнотизиране
– лекуване чрез магнитни сили
– магически заклинания
– внушаване
– бяла и черна магия
– кръвни завети
– фетишизъм (култ към неодушевени предмети: амулети, талисмани и пр.) 
– Зен Будизъм
– Общества за себереализация
– Наука за съзидателен интелект
– Трансцедентална медитация
– Йога
– Силва контрол
– Теософско общество

За мюсюлманството надали ще сбъркате ако вземете горния списък и го умножите x3. 
След като уточнихме кой продължава с религията и кой без нея, нека преминем напред към характеристиките. 

P.S. Ако ти е интересна съпоставката "Духовенство vs Религия", можеш да се обогатиш още с този материал ТУК . Не е обширен и до 10-ина мин. те очаквам отново за да продължим.  


II. Дванадесетте характеристики на духовенството


Представя ни ги д-р Уейн Дайър, като ни препоръчва да ги препрочитаме често и да помним, че разликата между духовния и недуховния човек не е във физическия облик или материалните обстоятелства в живота, а се крие в невидимото измерение на нашата същност. 








 Духовния                                                               Недуховния човек 

1. Мисли многоизмерно                                    Убежденията и мислите му са ограничени от
                                                                                                            петте сетива 

2. Вярва, че има достъп до божествени
   напътствия                                                                    Вярва, че може да разчита само на себе си 

3. Съсредоточава се върху истинската вътрешна
сила
                                                                               Съсредоточава се върху стремежа към външна
                                                                                                                          власт 

4. Чувства се свързан с цялото човечество           Чувства се отделен от всички други хора 

5. Познава измерения отвъд
причинно-следствените
                                                                                    Вярва единствено в причинно-следствените
                                                                                    връзки 

6. Мотивиран е от етиката, ведростта и
качеството на живота
                                                                                    Мотивиран е от успеха, постиженията и
                                                                                    придобивките 

7. Практикува медитация                                         Отхвърля медитацията 

8. Възприема интуицията като Божие слово          Смята интуицията за непредсказуема                                                                                                                                                    случайност 

9. Смята силовата реакция срещу злото също за
зло. Съсредоточава се върху онова, което
позитивно подкрепя
                                                                                      Ненавижда злото и се бори против него.
                                                                                      Съсредоточава се върху това, на което се
                                                                                       противопоставя 

10. Изпитва чувство на отговорност и 
съпричастност към вселената и се прекланя пред
пребиваването си в нея 
                                                                                          Не изпитва отговорност или 
                                                                                          съпричастност към вселената 

11. Прощава                                                                 Гневи се и се стреми да отмъсти за онова,                                                                                           което смята за несправедливост спрямо него 

12. Вярва в способността си да твори чудеса     Вярва в границите на възможностите. Чудесата
                                                                                 са непредсказуеми прояви на щастлив шанс 


Нека сега изследваме всяка една от тези характеристики в дълбочина: 

1. Недуховните същества живеят изключително в рамките на петте сетива и вярват, че ако не могат да видят, докоснат, помиришат, чуят или вкусят нещо, значи то просто не съществува. Духовните същества знаят, че освен петте физически сетива съществуват и други, с които можем да възприемаме света на формите. Стремейки се да се превърне, освен във физическо, и в духовно същество, човек започва все по-съзнателно да живее в онзи незрим свят, за който говорих в предходната глава. Постепенно разбира, че има сетива, които излизат извън физическия свят. Макар да не може да я възприеме чрез петте си сетива, той знае, че в тялото му има душа, която не познава граници и е неподвластна на раждането и смъртта. За нея не важат правилата и принципите, които управляват материалната вселена. Да бъдете духовно същество означава да си позволите възможността да използвате повече сетива. Така пред вас се разкрива цял нов свят. Както пише Гари Зукав в „Царството на душата": „Изживяванията на многосетивния човек не са ограничени като изживяванията на човека с пет сетива. Те му дават повече възможности да расте и да се развива, както и да избягва излишните трудности". 

2. Недуховните същества вярват, че сме сами във вселената. Духовните знаят, че никога не сме сами.
Духовните същества са спокойни и знаят, че по всяко време имат на разположение учители, наблюдатели и божествено напътствие. Ако вярваме, че сме души, които разполагат с тела, а не тела, притежаващи души, тогава онази невидима и нетленна част от нас винаги ни е на разположение и може да ни помага. Затвърди ли се непоклатимо тази вяра, вече нищо не може да я подложи на съмнение, каквито и рационални доводи да излагат хората, обитаващи изключително материалния свят. Някои наричат това гореща молитва, за други то е Бог - всеобщ, всепроникващ интелект или сила, трети го смятат за духовно напътствие. Няма никакво значение с каква дума назовавате това по-висше „аз", защото то е неподвластно на определения и названия, на езика въобще. За недуховните същества всичко това са глупости. Ние се раждаме на този свят. Имаме само един живот на разположение и край нас или в нас не съществуват никакви духове, които да ни помагат. Според тези хора Вселената е единствено и само материална, а целта им е да манипулират и владеят физическия свят. Духовните същества гледат на материалния свят като на място за израстване и обучение, чиято цел е подчинена на това да служиш на другите и да издигаш любовта на по-висше равнище. Недуховните същества приемат съществуването на някакво висше същество или Бог не като всеобща сила, която е у всеки от нас, а като отделна сила, която някой ден ще ги призове на отчет. Те не си представят, че имат подкрепата на едно по-висше „аз", освен ако не изживеят пряко божественото присъствие. Както е описано от Св. Павел и Св. Франциск Асизки. Духовните същества просто знаят от личния си опит и от досега с божественото напътствие, което получават, че не са сами и че могат да използват това напътствие, за да създават сами чудеса в живота си.

3. Недуховните същества се съсредоточават върху външните сили. Духовните - върху силата вътре в себе си. Външната сила се изразява във властта и контрола над физическия свят. Това е силата на войната и военната мощ, на законите и организацията, на бизнеса и борсовите игри. Това е властта да контролираш всичко извън себе си. Недуховните същества съсредоточават вниманието си върху тази външна сила. Обратно, духовните същества се съсредоточават върху това да придобият и да дадат на другите силата да се издигнат до по-висше ниво на съзнанието. Те не допускат прилагането на сила по отношение на другите хора. Не се интересуват от това да събират власт в ръцете си, а по-скоро се стремят да помагат на околните да живеят в хармония и да се докоснат до истинската магия. В тази сила няма враждебност или гняв. Наистина, има сила в това да знаеш, че можеш да живееш с хора с други възгледи без да изпитваш потребност да ги контролираш или да ги унищожиш като врагове. Духовните същества познават могъществото, което произтича от способността да променяш с помоща на ума си физическия свят. Ум, който живее в мир, целеустремен и без да се стреми да навреди на другите, е по-могъщ от всяка физическа сила във вселената. Цялата философия на айкидо и на източните бойни изкуства се опира не на външното надмощие над противника, а на единението с външната енергия за премахване на заплахата. Тази сила е вътрешната радост да знаеш, че не се нуждаеш от външна сила, за да бъдеш в хармония със себе си. Недуховните същества не познават друга възможност. Те трябва постоянно да бъдат готови за война. Макар че духовните учители, за чиито последователи те често се смятат, говорят против употребата на сила, недуховните същества просто не виждат никаква алтернатива. Истинската сила е в това да се отдадеш на любовта, хармонията и доброто в себе си и да не допускаш врагове в съзнанието си. Тя е в съзвучието с душата -целта на нашето съществуване на Земята. Когато престанете да изпитвате потребност да управлявате другите, да придобивате вещи или да контролирате заобикалящия ви свят, значи сте прехвърлили центъра на вниманието си от външната към вътрешната сила. Ще видите, че вътрешната сила няма да ви направи слаби или да ви превърне в жертва на другите. Напротив, ще разберете, че дори вече не възприемате другите като хора, които биха могли да ви превърнат в жертва. Ще отклонявате всяка подобна опасност, всъщност дори едва ли ще се сблъскате с нея. Нещо повече, тъй като няма да изпитвате потребност да доказвате силата си, ще имате възможност да придадете вътрешна сила на другите. Достигнете ли етапа на даването, ще бъдете в съзвучие с целта си и тогава вече ще сте в състояние да творите чудеса. Няма да искате нищо от другите, не защото ще сте горди или всемогъщи, а защото сами ще бъдете светлина за себе си. Така е с духовните същества и едва след като се откажете от потребността от външна власт и бъдете в съзвучие с целта на душата си, ще сте готови за истинската магия.

4. Недуховните същества се чувстват отделни и разграничени от другите - същества сами в себе си. Духовните същества знаят, че са свързани с всички останали и живеят така, сякаш споделят човешкото битие с всеки срещнат. Когато човек се чувства отделен от всички останали, той се съсредоточава повече върху себе си и по-малко го интересуват проблемите на другите. Той може и да изпитва съчувствие към гладуващите някъде другаде по света, но обичайният му подход е: „Това не е мой проблем". Недуховният човек-отломка се интересува повече от собствените си проблеми и често има чувството, че другите или му се пречкат на пътя, или се опитват да постигнат същото, към което и той се стреми, и затова трябва да ги надхитри, преди те да надхитрят него. Духовните същества знаят, че всички сме взаимно свързани и във всеки човек виждат божествената цялостност. Това усещане за свързаност до голяма степен премахва вътрешния конфликт, характерен за не-духовните същества, които постоянно съдят другите, определят ги според външността и поведението им и после търсят начин или да ги пренебрегнат, или да ги използват за своя изгода. Чувството за обвързаност с другите означава премахване на потребността от конфликти и конфронтация. Съзнанието, че същата невидима сила, която протича през теб, протича и през всички останали, позволява наистина да живееш според изискванията на златното правило. Духовните същества мислят така: „Начинът, по който се отнасям с другите, всъщност е начинът, по който се отнасям към себе си, и обратното". Те разбират смисъла на правилото „Обичай ближния си така, както обичаш себе си", макар че недуховните същества го смятат за безсмислица. Невъзможно е да съдиш злонамерено другите, когато се чувстваш свързан с всички. Духовният човек знае, че не може да преценява другите със своите съждения, а само се проявява като самозван съдник. Научните изследвания в областта на квантовата физика показват наличието на невидима връзка между всички частици и всички представители на един и същ вид. Това единство се проявява при някои забележителни научни открития. Резултатите показват, че разстоянието, което смятаме за празно пространство, не включва свързаността посредством невидими сили. Очевидно е, че между мислите и действията ни съществува незрима връзка. Не отричаме това, макар тази връзка да е недостъпна за сетивата ни. Недуховното същество е неспособно на такава крачка, но духовното същество знае, че невидимата сила го свързва с всички останали и затова се отнася към тях така, сякаш са част от него. Всичко е въпрос на познание. Не духовните същества действат въз основа на знанието, че са подобни на острови, отделени и разграничени от другите и несвързани с тях. Духовните същества знаят, че знаменитите думи на Джон Дън са истина: „Никой човек не е самотен остров, сам за себе си. Всеки човек е част от континента, от сушата. Ако морето отмие буца пръст, Европа става по-малка, както и ако изчезне някой издаден в морето нос, или един от вас, или от вашите приятели. Аз се смалявам със смъртта на всеки човек, защото съм част от човечеството. Затова не питай за кого бие камбаната - тя бие за теб." Няма по-добро описание на духовния човек. Той наистина е част от цялото човечество и живее всеки миг от живота си по този начин. Казано по-просто, чудесата и истинската магия са недостъпни за хората, които се смятат за острови в морето на човечеството. 

5. Недуховните същества вярват изключително в причинно-следствения механизъм на живота. Духовните знаят, че във вселената действа по-висша сила от принципа на причината и следствието. Недуховните същества живеят изключително в материалния свят, който се управлява от причината и следствието. Ако човек посади семе (причина), ще израсне растение (следствие). Ако е гладен, ще потърси храна. Ако е гневен, ще излее яда си. Действително, това е разумен и логичен начин на мислене и поведение, защото третият от законите за движението - че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие - неизменно действа във физическата вселена. Духовният човек отива отвъд законите на Нютоновата физика и живее в съвсем различен свят. Той знае, че мислите идват от нищото и че в сънищата ни (в които прекарваме една трета от физическия си живот), където сме чиста мисъл, причините и следствията не играят никаква роля. В сънищата си можем да бъдем ту на четиридесет, ту на дванадесет години или да прелетим до своя дом от детството. Торо обобщава това много хубаво в предизвикателното си изказване: „Аз не умея да различавам будното състояние от съня. Не живеем ли винаги живота, който си представяме, че живеем?"
И така, духовният човек знае, че мислите не се подчиняват на законите на класическата физика и че именно с мислите си ние създаваме своята действителност. Когато човек живее само според закона на причината и следствието, той не може да очаква да прави чудеса, защото те и истинската магия са извън логиката на физиката. Чудесата се раждат от силата на ума, затова причинно-следствените закони отстъпват място на вярата в онова, което се ражда от така нареченото нищо, или от празнотата. Мислите и убежденията ни сами по себе си са чудеса и те са единственото средство, чрез което общуваме с физическия свят. Те отричат логиката на причината и следствието, защото като че ли възникват от нищото. Следователно, умението ни да правим чудеса идва от същата божествена празнота. Ако се опитате да обясните нещата с логиката на причината и следствието, светът на истинската магия ще остане затворен за вас. Както звуците възникват от беззвучната празнота, така се раждат и мислите ни. И способността ни за чудеса е също сила, която идва от безмълвното празно пространство на истинското ни битие. 

6. Недуховните същества са мотивирани от успеха, постижението и притежанието. Духовните са мотивирани от етиката, ведрината и живота. За недуховния човек знанието служи за постигане на цели, като високи оценки, напредък и придобиване на имущество. Целта на спорта е състезанието. Успехът се измерва с външни признаци като положение, ранг, средства в банката и награди. Макар че всичко това е неделима част от нашата култура и съвсем не е осъдително, то просто не е най-важното в живота на духовния човек. За духовното същество успехът е в това да постигне съзвучие с целта си, която не се измерва с постижения или придобивки. Духовният човек знае, че тези външни неща идват в живота на всеки, който живее Целенасочено. Той е наясно, че целеустременият живот означава да служиш с любов. Майка Тереза, прекарала много години от живота си в грижи за най-угнетените от нас сред копторите на Калкута, определя така целта в „За Божията любов": „Плодът на любовта е помощта за другите, която е състрадание в действие. Религията няма нищо общо със състраданието. Не друго, а любовта ни към Бога е най-важното, защото всички сме създадени с единствената цел да обичаме и да бъдем обичани." Така възприема действителността духовният човек. За да бъдеш такъв, не е нужно да ставаш светец, отдаден на грижа за бедните. Достатъчно е просто да знаеш, че в живота има много по-значими неща от успеха, постиженията и притежанията и че той не се мери с натрупаното, а с отдаденото на другите. Духовният човек знае, че е дошъл на този свят без да притежава нищо материално и така ще си отиде от него. Следователно единственото, което може да направи в този метафизичен миг, наречен живот, в тези скоби, отворени сред вечността, е да раздава това, което има. Макар че духовният човек постига големи успехи и дори е възможно да придобие значително имущество, не стремежът към това е принципът, на който е подчинен животът му. Същността на битието му е да живее морално и в мир, в съзвучие с една духовна цел. Невъзможно е да осъществите истинската магия, ако се стремите да получите повече за себе си, особено ако това става за сметка на другите. Когато усетите, че животът ви е изпълнен с покой и че това състояние е създаде но от ума ви, ще разберете, че от него възниква магията на чудотворството. 

7. В съзнанието на недуховния човек няма място за медитация. Духовният човек не може да си представи живота си без нея. За недуховния човек идеята да се вгледа тихо в себе си и да прекара сам определено време - в повтаряне на мантра, в изпразване на ума и търсене на отговори в съзвучие с по-висшето си „аз" - е едва ли не налудничава. Той търси отговорите с усърден труд, борба, упорство и поставяне на цели, с постигането им и поставянето на нови, като се стреми да бъде конкурентноспособен в хищния външен свят. Духовният човек познава огромната сила на медитацията. Той знае, че медитацията го прави по-буден и прояснява мисълта му, че тя има особеното свойство да облекчава стреса и напрежението. От собствен опит духовният човек знае, че може да получи божествено напътствие, като помоли за отговор в състояние на тишина и покой. Знае, че притежава много измерения и че посредством медитация - или както пожелаете да наречете практикуването на усамотяването и изпразването на ума от трескави мисли, с които е изпълнен делничният живот - може да използва онази невидима част от себе си на все по-високо и по-високо равнище. Знае, че в състояние на дълбока медитация може да напусне тялото си и да навлезе в света на магията - блажено състояние, каквото никакъв наркотик не може да даде дори и временно.
Великият френски учен Блез Паскал ни дава следното прозрение: „Всички нещастия на човека произтичат от това, че не умее да седи тихо в усамотение." Една от големите радости, които носи превръщането ви в духовен човек, е запознаването с цял нов, удивителен свят. Ще се почувствате по-леки, по-щастливи и парадоксално - по-продуктивни от всякога. Недуховният човек възприема това като бягство от действителността, но за духовния то е навлизане в една нова реалност, път към чудотворството. 

8. За недуховния човек интуицията се свежда до попадение или случайна мисъл, изскочила неочаквано в ума. За духовния човек тя е много повече от това. Тя е напътствие, идващо от Бога, и на такова вътрешно прозрение никога не се гледа несериозно и с пренебрежение. От собствен опит знаете, че когато пренебрегнете гласа на интуицията си, в крайна сметка съжалявате и плащате скъпо за поуката. За недуховния човек интуицията е напълно непредсказуема и се проявява произволно и случайно. Тя често се пренебрегва или отхвърля в полза на привичния начин на действие. Духовният човек се стреми да изостри съзнанието си за интуицията. Той обръща внимание на невидимите послания и дълбоко в себе си знае, че тук действа нещо много повече от чистото съвпадение. Духовният човек има съзнание за нематериалния свят и не е закотвен изключително във вселената на петте сетива. Затова мислите, макар и невидими, понякога заслужават да им се обърне внимание. Интуицията обаче е много повече от мисъл за нещо, тя е почти като да получиш едва доловим тласък, да постъпиш по определен начин или да избегнеш нещо, което може да се окаже опасно или нездравословно. Макар и необяснима, интуицията наистина играе важна роля в живота ни. За недуховния човек тя е просто случайно подозрение и не си заслужава да бъде изучавана или да се настройва човек към нея. Той си казва: „Това ще отмине. Просто умът ми действа по своя си разхвърлян начин." Духовният човек гледа на тези интуитивни усещания почти като на разговор с Бога. Аз възприемам интуитивните си усещания за всичко като Божие слово, отправено към мен. Когато имам силно „предчувствие", му обръщам сериозно внимание и винаги се съобразявам с него. Веднъж в живота си го пренебрегнах, но поумнях от това и сега интуитивните ми усещания винаги - без изключение - ме водят към израстване и към моята цел. Понякога интуицията ми диктува къде да отида да пиша и аз я слушам -и писането ми върви гладко и добре. Когато съм я пренебрегвал, писането ми е вървяло мъчително и трудно. Започнах да вярвам на тези напътствия не само в писателската си работа, но и във всяка област на живота си. Доста се сприятелих с тази моя интуиция, която ми казва какво да ям, за какво да пиша и как да общувам със съпругата ми и с другите членове на семейството. Аз се насочвам към нея по време на медитация, вярвам й, изучавам я и се старая да я съзнавам по-ясно. Когато се случи да я пренебрегна, заплащам скъпо за това и следващия път си припомням поуката да се вслушвам в моя вътрешен глас. Мисля си, че след като мога да се обръщам към Бога с помощта на нещо, което наричам молитва, и да вярвам във всеобщото божествено присъствие, няма нищо смахнато в това и Бог да ми говори. Всички духовни хора, за които съм чел, разсъждават по същия начин. Интуицията е любящо напътствие и духовните хора са достатъчно умни да не я пренебрегват. 

9. Недуховният човек ненавижда злото и е изпълнен с решимост да унищожи онова, което смята за зло. Духовният знае, че всичко, което мрази и с което се бори, го прави по-слаб, а всичко, което подкрепя, му дава сила. Недуховният човек прекарва доста време в борба. Той се хвърля с инструментите на силата си във война срещу онова, което смята за зло. Той знае какво мрази и изживява значителен вътрешен смут заради всичко, което възприема като несправедливост. Голяма част от психическата и физическата му енергия е от дадена на борба срещу онова, което смята за зло. Духовният човек не насочва живота си срещу каквото и да е. Той не е против глада, а за изхранването на хората и полага грижи за това всички на света да бъдат осигурени с храна. Той работи върху това, което подкрепя, а не срещу онова, което отхвърля. Борбата с глада само отслабва силите на борещия се и го изпълва с гняв и разочарование, а работата за това всички да са сити му дава сила. Духовният човек не е против войната, а за мира и той посвещава енергията си на стремежа към мир. Той не участва в борбата против наркотиците или бедността, защото за това са нужни хора с войнствена нагласа, а това не би премахнало проблемите. Духовният човек е за това младежта да бъде добре образована, весела и в отлично настроение, без да се налага да прибягва до външни средства. Той се труди за тази цел, като им помага да осъзнаят силата на собствения си ум и тяло. Не се бори с нищо. Когато се борите със злото посредством омраза и насилие, вие се превръщате в част от неговата омраза и насилие, въпреки че съзнавате правотата си. Ако всички хора на света, които са против тероризма и войната, променят нагласата си и започнат да подкрепят мира и да работят за него, тероризмът и войната ще изчезнат. На всеки похарчен за каузата на мира долар се падат две хиляди, похарчени за война. Всяка минута на Земята се влагат около 25 милиона долара в бизнес, свързан с войната и с по-съвършените методи да се избиваме помежду си, докато в същата тази минута (и всяка минута, всеки ден) около четиридесет деца умират от глад. Все едно, че на всеки десет минути се разбива по един натоварен с деца „Боинг 747" и всички на борда загиват. Колко струва изхранването на четиридесет деца? Кой ще преобрази тази красноречива статистика? Духовните жители на тази планета? Или недуховните? Независимо колко сте убедени, че тези неща са непоправими, вие ще бъдете част от проблема, докато оставате сред хората, които се борят, вместо сред онези, които знаят какво подкрепят, които са наясно с целта на краткото си пребиваване на Земята и които работят за укрепването на вътрешната сила, каквото и да вършат толкова много други хора пред очите им. Приоритетите ни някак си се обръщат наопаки. Духовният човек не е скован от омраза. Той се съсредоточава умствено върху онова, към което се стреми, и превръща мисълта си в действие. Мислите му се насочват към любовта и хармонията, "Когато се изправи лице в лице с нещата, които иска да види променени. Всичко, с което се борите, ви прави слаби. Всичко, което подкрепяте, укрепва силата ви. За да правите чудеса, трябва да се съсредоточите изцяло върху онова, което подкрепяте. Истинската магия се проявява, когато прогоните от живота си всяка омраза, дори омразата към омразата. 

10. Недуховният човек не изпитва чувство за отговорност към вселената и почит към живота. Духовният човек изпитва преклонение пред живота, с който е пропито всяко същество. Както пише Зукав, недуховният човек вярва, че „ние сме разумни, а вселената не е". Той смята, че съществуването му свършва със смъртта и че не носи отговорност за Вселената. Недуховният човек е доста надменен. Духовният човек се води от принципа, че най-важно е божественото начало във всичко живо, и се чувства отговорен за вселената. Той се прекланя пред живота и пред факта, че има ум, чрез който да общува с материалния свят. Тази почит го кара да се отнася към всяка форма на живот около себе си с уважение и преклонение, да се чувства ангажиран с живота много по-дълбоко, отколкото се простира материалният свят. За духовния човек циклите на живота са проява на без крайността и той ги уважава така, както почита живота. Той подхожда към всичко на света с внимание и добронамереност, съзнавайки, че Земята и цялата все лена притежават съзнание и че по някакъв неуловим начин животът ни е свързан с всичко живо сега и в миналото. Невидимият интелект, с който е пропито всичко, е част от нас, затова преклонението пред живота е съзнание за душата, която всяко нещо притежава. Душата заслужава да бъде почитана. Духовният човек съзнава нуждата да не взема от Земята повече от потребното и да се отплати по някакъв, начин на вселената заради онези, които ще живеят на тази планета след него. Способността да твориш чудеса произтича от преклонението пред живота, включително и пред собствения, затова, за да усвоите истинската магия, трябва да се научите да мислите и да действате като изпълнено с почит духовно същество. 

11. Недуховният човек е обременен от злоба, враждебност и потребност за отмъщение. Духовният човек няма в сърцето си място за тези пречки по пътя към чудотворството и истинската магия. Духовният човек знае, че всички духовни учители говорят за важността на прошката. Ето няколко примера от основните религиозни учения: 
Юдаизъм: Най-красивото, което човек може да стори, е да прости стореното му зло. 
Християнство: „Тогава Петър се приближи и му рече: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем." Ислям: Всеки ден прощавай на слугата си седемдесет пъти. 
Сикхизъм: Където има прошка, там е самият Бог.
Даоизъм: Отплати се за раната с добро.
Будизъм: Омразата никога не се премахва с омраза, а само с любов. Това е вечен закон. За духовния човек е изключително важно „единството на думи и дела". Той не може да се представя за изповядващ някаква вяра, а да се държи по начин, който противоречи на учението й.
Прошката е акт на сърцето. (На тази тема е посветена цяла глава в „Ще видиш, щом повярваш".) Ако невидимата ви същност е изпълнена с огорчение и отмъстителност спрямо другите, няма да остане място за хармонията и любовта, а без тях няма да постигнете истинска магия в Живота си.
От омразата към другите произтича повече омраза и дисхармония за вас самите. Очевидно е, че човек просто не може да прави чудеса в каквато и да е област на живота си, ако е затънал в негативни емоции като омраза или отмъстителност към когото или каквото и да било. Прошката е важна част на една от най-често цитираните християнски молитви: „Прости им греховете, както ние прощаваме на съгрешилите срещу нас". Духовният човек знае, че това не са просто празни думи, които повтаряме преди лягане, а задължително условие за превръщането ни в духовни хора. 

12. Недуховният човек вярва, че в реалния свят съществуват граници на възможното и макар да има известни свидетелства за съществуването на чудеса, те се смятат за случайности, които се реализират за неколцина щастливци. Духовният човек вярва в чудеса и в собствената си неповторима способност да получава любящи на пътствия и да познае света на истинската магия.
Духовният човек знае, че чудесата са нещо съвсем реално. Той вярва, че силите, дарили другите с чудеса, все още съществуват и могат да се използват. Недуховният човек вижда чудесата в съвсем различна светлина. За него те са случайности и затова той няма никаква вяра в собствената си способност да участва в чудотворството.

Дванадесетте характеристики на духовността не изискват много от вас. Те се проумяват лесно и не предполагат продължително обучение. Постижими са още сега, в момента, в който четете тези редове.
Превръщането ви в духовен човек се извършва в онази невидима част от „аз-а", за която писах, както и да сте искали да живеете досега, днес можете да вземете решение да се стремите да се превърнете в духовен човек. Не е нужно да възприемате някаква религия или да изживеете религиозна трансформация, а само трябва да разберете, че така трябва да живеете до края на дните си.
Посветите ли се вътрешно на това, вече сте поели в нужната посока.
Важно е да разберете, че истинската магия е недостъпна за хората, избрали недуховния живот.
Способността да творите чудеса произтича принципно от начина, по който се настроите и по които решите да използвате ума си, но и от това доколко вярвате, че чрез ума можете да въздействате върху физическия свят, който ви заобикаля. 



III. Някои съвети за това как да станете духовен човек 

Помнете, че всяко действие се предхожда от мисъл! Ето няколко практически съвета за това как да намерите път към себе си като духовно същество: 

● За да си докажете, че сте нещо повече от роб на петте си сетива, напишете всички неща, които възприемате в себе си, и които са недоловими за вкуса, зрението, слуха, обонянието и допира. Един цял ден си водете записки за мислите, които ви хрумват, и отбележете всички прозрения на вътрешния ви свят. Обърнете внимание на интуитивните хрумвания и ги запишете за свое удовлетворение. Проследявайки действията си във физическия свят, ще разберете, че сте материално същество, но като записвате онова, от което се пораждат действията, разбирате, че те идват от нещо, което изобщо няма физически характер. 

● За да се почувствате като многосетивно същество, подложете на проверка силата на ума си върху нещо, което смятате за трудно. Представете си как правите нещо, например как подобрявате удара си в голфа, как се отказвате от напитка по време на коктейл, как тичате една миля за здраве, как за първи път правите торта или как прекарвате съботния следобед в киното с петгодишното си дете. Представете си каквото и да е, стига то да ви изглежда трудно или необичайно за постигане. Създайте си мисловна картина, в която изпълнявате трудната задача. Опишете я подробно на хартия, или я запишете на аудиокасета. Повторете това няколко пъти и проверете дали не можете да превърнете картината във физическа реалност. Сторите ли го, вече сте преодолели границата на петте си сетива. Тъй като мисловната картина е отвъд сетивата, недостъпна за тях, значи действието е дошло от някаква невидима част, скрита у вас. Опознайте тази ваша по-висша страна, която наистина иска да преодолеете многобройните ограничения, в които вярвате, свеждайки се до роб на петте сетива. 

● За да опознаете реалността на вашия невидим свят, подложете на съмнение чисто физическите данни, които ви носят петте сетива. Те ви казват, че Земята е плоска, но това е заблуда. Сетивата ви казват, че Земята е неподвижна, а вие се движите, вървейки по нея. Но вие знаете, че Земята се движи с умопомрачителна скорост, върти се около оста си и с всеки час изминава хиляди мили в Космоса. Сетивата ви казват, че предметите са твърди, но ако хвърлите един поглед през мощен микроскоп, ще видите, че в тези предмети се съдържа празно пространство и в тях се извършва активно движение. Ако вярвате на ограниченията на сетивата си, това означава да живеете в заблуда. Опознайте своя невидим свят, като престанете да приемате на доверие данните, които получавате от петте си сетива. Преценете в каква степен те ви заблуждават относно действителността и после си задайте въпроса защо им вярвате толкова много. 

● За да се свържете с божественото или духовно напътствие, само за един ден потиснете скептицизма си. Подарете си един час спокойствие на тихо място. Започнете експеримента без скептицизъм и съмнение. Помолете за помощ, свързана с онова, което ви тревожи, и се постарайте да опразните ума си от всички мисли, които ви разсейват. Опитайте да си представите как получавате помощ от наставник, който ви обича и иска да ви изпрати своята любов. В това състояние на спокойствие, когато всичко разсейващо ума е прогонено, ще знаете в себе си, че търсеният от вас отговор ще дойде и че не сте сами. Просто го осъзнайте и почувствайте как получавате помощта. Не искам от вас да чувате гласове или да ви се появяват видения, а само да бъдете в пълен покой. Запишете си какво усещате в края на този час и какви хрумвания или помощ сте получили. Обещавам ви, че ако превърнете това в свой навик, ще започнете редовно да посещавате вълшебното място вътре в себе си и ще получавате напътствията, които преди са ви се стрували така неуловими. Хайде, опитайте. Не е нужно да казвате никому какво правите. Ще установите пряк контакт с по-висшето си „аз", с божествения интелект, който винаги ви съпровожда, колкото и да му се противопоставяте. 

● За да се свържете с невидимото измерение, което наричаме смърт, за кратко време проследете сънищата си, особено онези, в които се появява някой, който преди е бил част от живота ви, но е починал. Когато заспите и навлезете в невидимия свят на мисълта, където с ума си създавате всички хора, които сънувате, припомнете си, че никой не умира, а само формата се променя. После осъзнайте напътствията, които ви дават появилите се в сънищата ви. Бъдете готови да говорите с появилата се душа в безформеното състояние, в което се намирате по време на съня. Задайте й въпроси и си докажете, че притежавате способността да го правите. Ако ние сме души, обитаващи тела, а не тела, притежаващи души, значи всички души продължават да живеят след онова, което наричаме смърт, в едно невидимо измерение. Когато вие самите сте в безформеното и невидимо състояние на чистата мисъл, тези души изглеждат много реални и съвсем живи. Когато се научите да установявате контакт с тези души в съня си и видите колко реални са те, ще разберете, че остаряването и смъртта са реалност само в света на петте сетива. Проумеете ли това, и установите ли този контакт, ще осъзнаете своята безсмъртност и ще погледнете по съвсем нов начин на смъртта. Вътре в себе си ще знаете, че обичаните от вас мъртви не са си отишли наистина от живота ви. Те са там, на ваше разположение. Отворете се за този контакт и ще го изживеете заедно с всички напътствия, които той може да ви донесе. 

● За да разширите усещането за любящо напътствия в живота ви, осъзнайте, че не е необходимо да спите, за да установите контакт с някоя душа. Ако можете да се свързвате с невидимото измерение в съня си, поработете върху вярата, че същата връзка, същото любящо напътствие ви е достъпно винаги, когато решите да го приемете. Ще започнете да търсите това напътствие по-често и с по-малко съмнения. Молитвата ще придобие нов смисъл. Тя вече няма да бъде ритуал на мълчаливо еднопосочно общуване и ще се превърне в трансформация, в която мозъкът ви преминава в по-висше състояние и бурно участва, заедно с Бога, в обратите на живота ви, вслушайте се тихо и с желание да чуете посланието, което ще дойде при вас под формата на завладяващи чувства. Благодарете и оценете помощта, която получавате. Винаги задавайте въпроса: „Какво мога да сторя за теб и за другите, като реша възникналия пред мен проблем?" Когато вътрешните послания са съсредоточени върху това да помагате на другите и да останете отдадени на целта си, вие наистина ще получите търсените отговори. 

● За да намерите примери за подражание и другари в пътуването, прочетете за преживяванията на хора, от които се възхищавате. При това търсете духовното измерение в техния личен път. Неизменно ще откриете, че хората, от които най-силно се възхищавате, в трудни моменти често се вглъбяват в себе си и получават търсеното напътствие и помощ. Великите учени често споделят, че докато напредват в кариерата си, усещат особена духовна връзка с направляващата ги вътрешна сила. Повечето автобиографии доказват, че преуспелите хора отдават успеха си на това, че са установили връзка с по-висшата си същност, и на присъствието на божествена подкрепа в трудни моменти от живота им. Независимо дали героите ви са спортисти, писатели, духовници, космонавти, музиканти, художници, бизнесмени, практически всички забележителни личности, водещи в своята област, са достигали в живота си до момент, в който са усещали, че са направлявани. Знаели са, че не са сами, започнали са да се доверяват на божествените напътствия и са достигнали до неща, които са смятали, че иначе не биха постигнали. След като веднъж научите, че хората, постигнали много в своята област, са изпитали същото, ще го признаете по-охотно пред себе си и дори ще го търсите. Скоро и вие като мен ще „заговорите публично". На онези, които смятат това за абсурдно и налудничаво, изпратете любов, без да отклонявате вниманието си от своята цел. Скептицизмът е техният път сега, както преди е бил мой и ваш. Приемете това спокойно. 

● За да се научите да общувате с другите по нов начин, разгледайте внимателно поведението си спрямо хората, които изпитвате потребност да контролирате и командвате. Независимо дали става въпрос за съпруг или съпруга, деца, колеги, служители, чиновници, хора от обслужващата сфера - каквито и да са, отделете малко време, за да общувате с тях друго-яче, виждайки отвъд материалното в тях – Божията цялостност. Това е отлично упражнение за преминаване към духовно съзнание, защото се основава не на потребността да контролирате, съдите или командвате. Напротив, ще се опитвате да придадете вътрешна сила на хората, които някога сте възприемали като подчинени на волята ви. Започнете ли веднъж да виждате по-далеч от физическата същност на хората около вас, ще се свържете с невидимата сила, която протича и през вас, и през тях. Аз започнах да се отнасям така с децата си преди много години. Опитвам се да виждам изпълнените с любов мисли, скрити зад действията им, да прозирам отвъд лицата им в техните мънички души, скрити в телцата им. След като вече не изпитвах потребност да властвам и да контролирам, дадох на децата си сила сами да контролират живота си и ги виждам такива, каквито са всъщност - мънички души със свои тела, които също са се появили на този свят в името на някаква цел. Когато се освободя от потребността да командвам някого, аз мога да му помогна да направи живота си целенасочен и в същото време да запазя собствената си целеустременост. 

● За да живеете, без да съсредоточавате вниманието си върху контрола, опитайте се да помогнете някому да направи нещо за себе си, вместо - както преди - да му казвате как да го направи. Вместо да заповядвате, опитайте да поставите въпроса: „Какво е нужно, за да се увериш, че можеш да го направиш сам?" После кажете: „Хайде да се постараем заедно това да стане." Едно просто предложение за помощ, вместо поемането на нещата в свои ръце и раздаването на заповеди, ще ви даде истинска сила, вместо да ви тласка да разчитате на методите на външната власт. Особено полезно е, ако можете да помогнете на човек, с когото сте в конфликт, да придобие собствена сила. Повечето конфликти произтичат от потребността да контролираме някого или да докажем, че ние сме прави, а другият греши. Ако можете само веднъж пред себе си да се откажете от нуждата да контролирате и да бъдете непременно прави, ще можете да дадете и другиму сила за същото. Отказът от потребността да ръководи е в същината на битието на духовния човек. Заменете стремежа към външна власт с истинска вътрешна сила, а тя е в способността да помагате на другите сами да поемат кормилото на живота си. 

● За да си докажете, че не сте сами, представете си, че ви свързват невидими нишки с всеки човек, когото срещате. В тази картина, когато се преместите надясно, всички, с които сте свързани, също се преместват надясно. Ако се дръпнете рязко, те могат да паднат. Представете си тази свързаност със следващия човек, когото срещнете. Така ще за почнете да се отнасяте към другите сякаш наистина са част от вас. Ще сте склонни да им давате любов и помощ, вместо да изпитвате към тях враждебност и съперничество. Винаги съм харесвал историята за човека, който имал възможност да види рая и ада. В ада той видял голям казан супа. Единствените прибори били ред големи лъжици. Дръжките им обаче били по-дълги от човешка ръка и хората не можели да се хранят. Всички гладували, защото не можели да поднесат лъжиците към устите си. В рая картината била същата, но всички изглеждали здрави, усмихна ти и очевидно сити. Когато човекът попитал как става това, водачът му обяснил: „В рая хората са се научили да се хранят един друг." Целта ви винаги е в това да давате на другите. Това е раят на земята. 

● За да осъзнаете как са ви учили да мразите, започнете да преосмисляте понятията за враг и омраза. Замислете се за всички хора, на които гледате като на врагове. Проумейте, че са ви научили кого да мразите и че това, на което са ви научили, е резултат единствено на географското положение на мястото, където сте се родили. Преди години нас, западняците, ни учеха да мразим иранците. После те ни станаха официални приятели. След това иракчаните, които преди ни бяха приятели, ни станаха врагове. И това продължава така до безкрайност и съвсем малко хора схващат простата истина: врагът ни е самата омразата. Освободете се от нея и забравете списъка на хората, които са ви казвали да мразите, и се изпълнете с хармония. Щом опознаете себе си и почувствате вътре в себе си любовта, ще излъчвате хармония към всички, независимо кого са ви учили да мразите. Всъщност вече никога няма да принадлежите към тълпата, готова да мрази и да убива, както й кажат управниците. Опитайте се да си представите, че всички - да, наистина всички хора, свързани с един проблем - ясно разбират, че човек не може да избира страна, щом живее на кръгла планета. Представете си, че всички откажат да мразят така наречените врагове. Можете да помогнете светът да се превърне в царство на мира, като изтриете своя собствен списък от врагове и като гледате на всички участници в един конфликт като на жертви. Това не означава да ставате жертва на злодеянията на другите, просто не трябва да таите омраза и да убивате сърцето си. Живейте със съзнанието, че всички сме взаимно свързани. С жестове на гняв и омраза вие вредите не само на предполагаемия си враг, но и на себе си и на цялото човечество. Ако ви е трудно да приемете тази мисъл, спомнете си, че тя е същината на всички религии и е проповядвана от всички духовни учители от най-древни времена. 

● За да влезете във връзка с нематериалната вселена, свикнете с представата за нищото. Мислите ви се раждат в безмълвното празно пространство на ума. Мисълта идва от нищото. От тишината внезапно се ражда шум. Следствие без причина в строгия физически смисъл. Отделете време, в което да общувате с нищото. Опитайте се да освободите ума си от мисли и после наблюдавайте възникването им. Щом разберете, че отвъд света на формата съществува измерение, което не се подчинява на законите на движението, ще можете да приемете нематериалния свят. Трябва някак да си докажете, че от нищото може да се създаде всичко и всъщност това се случва постоянно. Чудесата не се нуждаят от физическа причина, но вие трябва да свикнете с тази мисъл, като отделяте време да наблюдавате явлението „възникване на нещо от нищо". За да постигнете това, проумейте, че вие самите се състоите почти изцяло от празно пространство. Ако изследвате тялото си под мощен микроскоп, ще видите, че физическата ви същност не е нищо повече от частици, между които се простира празно пространство. С още по-силни микроскопи бихте установили, че тези частици се състоят от други движещи се частици, и че тях също ги дели празно пространство. Погледнато от друг ъгъл, това, което наричате свое физическо тяло, е празно пространство. А умът е забележителен пример за това, което наричаме нищо. Опознайте понятието за празнота и ще бъдете готови да творите чудеса. Известно време проследете мислите си и си напомняйте, че те нямат нищо общо с така наречените причина и следствие. Откъде се вземат те? Свикнете ли с това, ще видите как от същото „място" идват чудесата. 

● За да влезете във връзка със своето нематериално „аз", напуснете за малко материалния свят. Ако можете, потопете се в лишен от възприятия свят, в който да загубите всякаква връзка със сетивата си. Съсредоточете се върху нищото в ума си. Ако не можете да постигнете това, с помощта на следващото упражнение изключвайте наум сетивата си. Никакъв допир, никакъв вкус, никакъв слух, никакво зрение, никакво обоняние. Абстрахирайки се от всички тези сетива (както правите всяка нощ, докато спите), наблюдавайте какво се случва с тялото ви. Колкото повече успявате да се откъснете от връзката си с тялото, с помощта на всемогъщия си ум, толкова по-малко ще оценявате живота си според физическата си същност. Това именно е връзката с истинското ви „аз" - вашата невидима същност - и е ключ към превръщането ви в духовен човек. 

● За да задържите вниманието си върху целта, вместо върху постижението, нека умът, тялото и душата ви бъдат отдадени изцяло на това, което правите в момента. Всеки ден в Америка шест милиона души играят тенис, от тях три милиона не печелят. Означава ли това, че всеки ден има три милиона неудачници? Каквото и да правите, спрете се и се запитайте: „Наистина, защо правя това?" Ще видите, че резултатът (победата, наградата) е точно толкова мимолетен, колкото и прекараните в съответното занимание мигове. Във всичко, което правите, останете съсредоточени върху целта си, вместо върху наградата. Ще има и победи, и загуби, но вие ще действате на автопилот. Дори за известно време да останете на едно ниво, накрая автоматично ще се издигнете на по-високо. Абстрахирайте се от резултата на действията си и по парадоксален начин успехите ви ще нараснат. 

● За да се отърсите от прекомерното внимание към неща без стойност, преосмислете отношението си към собствеността. Направете списък на всичко, което притежавате. Има ли в този списък нещо, за което бихте дали живота си? А сега помислете за ценностите си, за идеалите си, за хората, които обичате, и си задайте същия въпрос. Вие знаете кои са важните за вас неща - всички те са свързани с това, за което мислите и в което вярвате, не с онова, което притежавате. Абстрахирайте се от вещите и насочете живота си към целта. Иначе казано, направете така, че мислите и действията ви да са насочени към онова, което в истинския смисъл на думата има значение за вас. Вие сте тук по определена причина и тя не се състои в натрупването на камара вещи. Дошли сте на този свят без тях и нищо от тях няма да отнесете със себе си. Това, което ще остане, е как сте служили на идеалите си и на хората, с които сте имали нещо общо. Останете съсредоточени върху целта и ще видите как центърът на живота ви се измества автоматично към духовното. 

● За да останете в духовно измерение, живейте дните си един по един, като залагате на етиката, а не на правилата. Направете списък на всички правила, които стриктно спазвате. Вместо да подчинявате живота си на нечии чужди правила, опитайте се да въведете свой „етичен ден". Нека цялото ви поведение- включително храненето, облеклото, работата, семейният живот – всичко, което правите в този ден - се основава не на правилата, а на етиката. Запитайте се кой е моралният, целенасочен и изпълнен с любов начин да постъпите, а не какво казват правилата. Така съзнанието ви ще се измести от резултата към целта. Не забравяйте, че някои от най-отблъскващите човешки деяния са извършени с оправданието: „Аз само спазвам законите". Законите казват, че чернокожите трябва да пътуват отзад в автобуса, че жените не могат да гласуват, че да притежаваш автомат е в реда на нещата. Хората, които живеят по законите на етиката, са се освободили от правилата. Бъдете и вие такъв човек. За един ден. Забравете правилата и живейте морално, каквото и да казват другите по въпроса. 

● За да заживеете в мир със себе си и света, всеки ден, в продължение на една седмица, отделяйте време да поседите малко в тишина. Това е изключително важно и е много вероятно понякога да не ви се прави. Съветвам ви да си поднесете този прекрасен подарък. Той е същевременно и билет към царството на истинската магия. Най-подходящото време е рано сутринта, след кратък душ, преди другите да са станали. Отделете си тридесет минути, в които да бъдете сами и спокойно да се вглъбите в себе си и да накарате ума си да се смълчи. Седнете удобно, затворете очи и просто се съсредоточете върху това да опразните ума си и осезателно да усещате дишането си. Скоро ще почувствате, че ви обзема покой и дори нищо повече да не извлечете от упражнението, дори и само това ще ви помогне неимоверно да намалите стреса и напрежението в живота си. Ако не се откажете преждевременно и приложите някои от съветите, описани в следващата глава, аз абсолютно, категорично ви гарантирам, че ще откриете една своя скрита страна, която ще ви даде всички нужни ви любящи напътствия за всяка област от живота ви. И най-вече, медитацията ще разбие илюзията за вашата отделност от другите. 

● За да се сприятелите с интуицията си и да я развиете, отнасяйте се към възникналите в ума ви хрумвания като към желани гости, вместо да ги наричате случайни приумици. При следващата проява на интуицията ви, за каквото и да се отнася тя, опитайте да й обърнете внимание и да си отбележите мислено какво става. Вместо да пренебрегвате и отблъсквате тази ваша интуитивна страна, попитайте я: „Защо умът ми ме тласка в тази посока?" Научете се да разговаряте с гласа на интуицията и просто наблюдавайте резултатите през следващите няколко дни. Като свикнете с вътрешните диалози, ще започнете да вярвате на интуицията си и в крайна сметка ще откриете любящото й присъствие и ценния й принос за вашия ум. Обърнете внимание на следната много стара история: Двама монаси спорили за знамето на храма. Единият твърдял, че знамето се движи, другият - че се движи Вятърът. Учителят Ено ги чул и казал: „Не е нито вятърът, нито знамето, а вашият ум се движи." Монасите останали безсловесни. Следващия път, когато се изкушавате да пренебрегнете интуитивното си хрумване, изберете да го последвате. Трябва да придобиете навика да се доверявате на интуицията си. Обърнете внимание на благоприятните последици от интуитивните ви действия. Започнете да забелязвате всички положителни резултати в живота си от това, че сте последвали гласа на интуицията. Вътрешните ви разговори, споровете какво да направите и кой път да поемете най-добре се разрешават просто като си зададете въпроса: „Кой избор ще ме води към моята цел?" После поемете в тази посока стъпка по стъпка. Не след дълго интуицията ще стане най-верният ви другар – ще го оцените и ще му се радвате, когато се обади в ума ви. 

● За да се съсредоточите върху това, което поддържате в живота, вместо върху нещата, които отричате, направете списък на всичко, на което се противопоставяте. После го перифразирайте, така че да отразява нещата, които подкрепяте. Няма защо да бъдете противници на злото, бъдете поддръжници на любовта. Заменете позицията си против лошите навици на детето ви с подкрепа за самодисциплината на младите. Измествайки мислите си далеч от това, което отричате, ще намалите склонността си да се борите против него и така ще подкрепяте нещата, фигуриращи в „положителния" ви списък. Ето един отличен начин да отстраните голяма част от вътрешното напрежение и стреса, които се дължат на „враговете по списък". Не забравяйте, всичко, против което се борите, ви прави слаби, а всичко, което подкрепяте, ви дава сили. 

● За да си изградите отношение към самите себе си, проникнато от любов и подкрепа, заменете онова, което не харесвате в себе си, с позитивни утвърждения. Вместо да бъдете против леността си, бъдете за това да имате повече енергия - така ще предприемете действия, които ще поправят леността ви. Ако сте против мързела, нагласата ви ще бъде на гняв, ще сте недоволни от себе си и това ще отслабва решимостта ви да се промените. Същото важи за теглото ви, за вредните зависимости, за цялата физиология на „лошите" ви навици. Преформулирайте ги в положителна светлина - какво подкрепяте, на какво сте способни - и това веднага ще ви даде сили да ги поправите. 

● За да се озовете в състояние на просветление, всеки ден прекарвайте по малко време в преклонение. Да, в пълно, съвършено преклонение. Бъдете благодарни за дробовете си, за ръцете си, за мозъка си и за невидимия си, абсолютно удивителен ум. Изпитайте благоговение пред това, че въобще сте тук, особено като се вземат предвид математическите вероятности. Наблюдавайте как функционира организмът ви, милиардите клетки, които работят съгласувано за вас. Трябва всеки ден да упражнявате това преклонение. Въздухът, който дишате. Водата, която приемате за нещо естествено, храната, която израства от мънички семенца, за да ви засити. Атмосферата, озонът - всичко. Бъдете благодарни, ценете това, което имате, и се отнасяйте с чувство за отговорност към своята вселена. Отнасяйте се към всяка форма на живот с почит и преклонение и знайте, че цялата система работи целенасочено. Няколко минути на ден, прекарани в дълбоко преклонение, ще помогнат за духовното ви пробуждане по-бързо от всякакъв курс по метафизика. Просветлението е просто мълчаливото приемане и благоговение пред всичко, което е. Можете още в този момент да попаднете в това състояние на ума, като благодарите за него и за способността си да четете тези думи, като осъзнаете удивителния начин, по който работи умът ви. Изпитайте преклонението и просветлението. Тогава чудесата ще се превърнат за вас в начин на живот. 

● За да надмогнете гнева и огорчението, представете си някой човек, за когото смятате, че някога ви е сторил зло, който не си е платил отдавна просрочен дълг. Може би бивш партньор, който ви е на пуснал, или пък по някакъв начин ви е наранил, родител или отдавна загубена любов - човек, който ви е зарязал. Нека той изникне в мислите ви. После, само за няколко мига, вместо да изпитвате омраза и огорчение, опитайте се да си представите как изпращате на този човек любов. Опитайте се да проумеете, че той се е появил в живота ви, за да ви помогне да усвоите някаква поука и колкото и болезнена да е била тя, появата на този човек е имала своята цел. Когато бъдете в състояние да му изпратите любов, вместо омраза, не само ще излекувате себе си, но и ще поемете пътя към превръщането ви в духовен човек. Мислете за злото, което ви е сторено, като за ухапване от змия. Когато ви ухапе змия, ви боли поради две причини. Едната е самото ухапване, което не може да се върне обратно. То се е случило, от него ви боли и ви остава белег. Оттам нататък се научавате да избягвате змиите. Втората причина за болката е отровата, попаднала в организма ви. Точно тя е убиецът. Никой досега не е умрял от самото ухапване от змия - убива не друго, а шокът от отровата, плъзнала в тялото. Същото е и с омразата и прошката. Нещо се е случило. То не може да бъде върнато обратно в нашия физически свят. Но убиецът - омразата и гневът - продължава да циркулира в организма ви като отрова дълго след като раната се е излекувала и изчезнала. Единствено вие можете да прогоните тази убийствена отрова от себе си. Вие избирате дали тя да остане у вас. Не забравяйте мъдрите слова на Буда: „Няма да бъдете наказани за гнева си, но ще бъдете наказани от гнева си." Чудотворството е недостъпно, когато сте отровени от гняв към другите. Започнете още днес с утвърждението: „Аз знам, че имам власт да направя живота си пълен с удовлетворение и радост. Аз съм чудо и следователно мога да правя чудеса."  

Д-р Уейн Дайър 
Из "Истинска магия" 




1 коментар:

  1. Сърцето ми беше счупено, никога не вярвам, че отново ще се върна на моя бивш, докато д-р ЛОВЕ не върна моя бивш в рамките на 24 часа със силно любовно заклинание. Той е надежден за положителен резултат, свържете се с магьосника за любовна магия по имейл: {placeofsolution@yahoo.c om} или whatsapp на 1 443 281 3404

    ОтговорИзтриване