Баща и син тръгнали на път с коня си. Вървяли пеша и водели коня за поводите. Срещнали ги някакви хора и като се разминали казали:
- Какви глупави хора, кон имат – пеша ходят…
Тогава бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Речено сторено. След малко ги настигнали едни селяни и рекли:
- Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!
Притеснил се синът, слязал от коня и си разменили местата с бащата.
След малко срещнали няколко жени по пътя си и чули думите:
- Бре, какъв безсърдечен баща! Детето му ходи пеша, пък той язди!
Почудили се, почудили какво да правят, пък се качили и двамата на коня. Не след дълго се разминали с няколко човека:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На следващия ден се случило така, че конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли, сине, ако слушаш какво говорят хората, освен да ти умре коня, нищо друго не можеш да спечелиш!
↴↴↴
Тъжно е, когато не разбираме, че конят е ЖИВОТЪТ НИ. Никой освен нас не знае кое е добро за нас и кое не. Това, което е добро за един, е ад за друг и обратното. Често в даден момент ние не знаем кое е добро за нас самите, какво остава тогава да знаем за друг човек? Един ще си язди коня, друг ще го води, а трети ще качи някого на него и всичко е еднакво угодно и добро. Стига отвътре на човек да му е спокойно и добре с избора, който е направил. Няма правилна и грешна постъпка, има пагубен или издигащ мотив. Не постъпката, а причината зад нея е важната! Воля се иска, самонаблюдение и себе-познание да осъзнаеш ЗАЩО постъпваме по един или друг начин… Дали съзнателно сме избрали да постъпим така или по навик, какво ще кажат другите или защото така правят всички?…
Из „Приказки и притчи за малки и големи“
Ж. Орфану