Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает, използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие: ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица.
- Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца, държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинаря му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?...
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....
↴↴↴
Да бъдем в този свят, но да не му принадлежим! Да живеем като хора, но да помним, че сме безсмъртни Божествени същности, хиляди пъти повече от това, което виждаме в огледалото. Щастието е да опитаме всичко, да се изпълним с опитности, но без да се пристрастяваме към нито една от тях, без да се отъждествяваме с нищо, без да осъждаме и квалифицираме. Казват, че човек се ражда с две торби в ръка – една пълна и една празна. Пълната е на късмета, а празната е на опита. Мъдрият човек живее така, че докато се изпразни тази на късмета, да напълни онази с опита…
Из „Приказки и притчи за малки и големи“
Ж. Орфану