Освен видимия за нас свят, има ли и невидим? Такъв, който се обитава единствено от души? Или само от Господ. Има ли царство на онзи свят? А раят, къде е той? Здравият разум ни казва: Няма никакъв шанс да отговорим на тези въпроси.
Но учените, както винаги, имат един друг поглед върху необяснимото, който дава научни обяснения за него. Те се надяват завърналите се в съзнание след клинична смърт хора да им осигурят отговорите на всички въпроси. Тези, които са посетили другия свят, но са се върнали на нашия. Тези, озовали се близо до смъртта.
Преди десет години холандският кардиолог Пим ван Ломмел...
Медицините си признаха, че не са успели да намерят убедителни доказателства, че няма задгробен живот. И според техните данни, временно мъртвите пациенти наистина са "стигнали до портите му".
"Повечето хора смятат, че многобройните истории, свързани с близки до смъртта видения, са се зародили през ХХ век благодарение на успеха на реанимацията, казва Кевин Нелсън, невролог в Университета на Кентъки, САЩ. - Наистина, появиха се дефибрилатори, лекарите се научиха да "събуждат" вече спрялото да тупти сърце. Вследствие на което тези, които са изпаднали в клинична смърт след посещението си в другия свят се завръщат, станаха стотици хиляди. Ако не и милиони".
"Но в действителност, продължава ученият, писмените свидетелства за преживявания близки до смъртта, са от над 2000 години. Значи трябва да съществува някакъв биологичен механизъм, чрез която хората в продължение на векове са се изправяли пред едно и също явления".
В свидетелствата за преживявания близки до смъртта, хората говорят за тунел, на дъното на който виждат ярка светлина. Минавайки пред него, някои срещат ангели, други - свои починали близки.
"Научно обяснено това се дължи на кислороден глад, който нарушава работата на мозъка. Просто защитен механизъм на мозъка. Той произвежда защитни химикали, които предизвикват халюцинации, подобни на наркотичните", категорични са повечето учени.
Неврологът Кевин Нелсън пък смята, че феноменът "близко до смъртта" е един вид сън. И по-конкретно нарушение на една от фазите на съня, наречена "бърз сън" и съпътствана от бързо движение на очите. "Понякога възникват такива състояния, в които мозъкът е частично буден, частично потопен във фаза на бърз сън", казва неврологът.
Но защо в продължение на векове хората в клинична смърт сънуват почти едно и също с леки изключения и вариации?
Буквално преди дни се появиха съобщения за поредния "пробив" в научните изследвания на феномена. Странните видения най-накрая били разкрити. Доказано било, че всички преживявания, близки до смъртта, са чиста химия, физика и физиология. В този ред на мисли, рай, очевидно, няма."Малко вероятно е да сме открили наистина причините за явлението. Но пък това е едно добро обяснение на физиологичния механизъм на случаите, близки до смъртта", казва авторът на откриването Залика Клементц от Университета на Марибор в Словения.
Нейният екип проследил състоянието на пациенти с остра сърдечна недостатъчност. 52 от тях умират, но в последствие оживяват. 11 от възкръсналите докладвали за тунела, светлина, ангели и други чудеса. След като пациентите се добрали до оня свят, но успели да се върнат от него, изследователите им взели кръв за анализ.
По-нататък в изследването трябвало да се установи дали има разлика между кръвта на виделите и невиделите задгробния живот. Оказало се, че разликата е само едно: концентрацията на разтворен въглероден диоксид. При тези, озовали се близко до смъртта, той бил увеличен рязко.
Между другото, подобни видения понякога преживяват алпинистите и водолазите, които се гмуркат на голяма дълбочина. Те също имат проблеми с въглероден двуокис в кръвта.
Според нейни колеги, научните изследвания на Залика Клементц са първата по рода си. Преди нея никой не е получил убедителни доказателства, че феноменът "близко до смъртта" може да по физиологични причини.Но Пим вам Ломмел е открил нещо много странно, което въглеродният диоксид не може да обясни. Например, религиозни хора изпадат много повече в състояния, близки до смъртта, отколкото невярващите.
ПБС (преживяванията близки до смъртта) е термин въведен от д-р Реймънд Мууди (автор на книгите "Живот след живота", "Светлината отвъд", "Живот след загуба", издадени в България от изд. Хермес).
Типичното случайно ПБС прилича на сън. Изненадващо това преживяване изглежда по-реално, отколкото състоянието при нормалното будно съзнание. Петте вида усещания са по-силни; мисловният процес е рационален и кристално ясен.Основната отбелязана разлика е загубата на връзката с физическото тяло. Възниква усещане за носене из въздуха, а душата наблюдава безжизненото тяло от страни. В този момент доминира усещането за спокойствие и мир и времето губи своето значение. Душата се чувства привлечена към тъмен тунел, в края на който се вижда искряща бяла светлина.
Докато навлизате в бялата светлина някой ваш любим човек или религиозен образ ви поздравява. В този момент осъзнавате, че ще се върнете във физическото си тяло. Преди това вие правите мигновен панорамен преглед на досегашния си живот под формата на ретроспекция.
Повечето хора не си спомнят тези събития, когато се върнат към живота във физическото си тяло. Това не значи, че не са им се случили, ние не помним и много свои сънища, но всяка нощ сънуваме. Някои хора съобщават, че са усетили дискомфорт или че са неудържимо изтласкани обратно в телата си. В разказите преобладават по-високото оценяване на живота, засилване на значението на личните взаимоотношения и твърдото решение да се използват максимално предоставените им възможности.
Накратко основното преживяване на ПБС включва:
(1) чуване на силни шумове в началото на процеса на смъртта;
(2) придвижване през дълъг тъмен тунел;
(3) виждане на бяла или златиста светлина, отделена от индивида;
(4) виждане на личности от религията като Иисус, Буда или Моисей;
(5) панорамен преглед/преценка на живота;
(6) указания, че това е процес на обучение.
Трябва да се отбележи, че всяко ПБС е само началния етап на смъртта.Децата също преживяват ПБС, но техните преживявания са различни. Те имат по-ярки спомени и виждат искрящата бяла светлина два пъти по-често от възрастните. При децата има тенденцията временно да се отказват от детската си идентичност и да стават "ангели и да бъдат мъдри не за възрастта си". В допълнение панорамните спомени от живота липсват в ПБС при децата.
В книгата си "Живот в смъртта" Кенет Ринг съобщава, че 48% от интервюираните от него хора, които са имали ПБС, описват основното преживяване (описано по-горе 1-6). Религиозните вярвания преди преживяването не са имали влияние при тези наблюдения. На практика повечето хора преминали през ПБС, в сравнение с хора, които не са го преживявали, преди това са смятали, че смъртта води до край на съзнанието. Никой от изследваните от Ринг не е описал преживяване, което може да се отнесе към ада. Осем процента от изследваните отбелязват, че сега се страхуват по-малко или въобще не се страхуват от смъртта.
Близо два пъти по-голям бил броят на хората (върнати от клинична смърт), които не са имали ПБС, но били запознати с това явление посредством работата на Елизабет Кюблер-Рос и Реймънд Мууди. Това разбива всички аргументи, че при хората преминали през ПБС, културната среда е обусловила получаването на такъв резултат.Друг факт, определящ разказите като верни, са докладите на Майкъл Сабъм, кардиолог от Атланта. Той е интервюирал тридесет и двама пациенти, които твърдели, че са имали ПБС. Никой от тях не допуснал съществена грешка при описанието на процедурите, които са им били прилагани, за да ги върнат към живот, докато те били извън тялото си и наблюдавали тези процедури. Сабъм забелязал, че 23-ма от 25 пациенти, които не са имали ПБС, но са направили "догадки въз основна на научна подготовка" за провежданите процедури, са допуснали съществени грешки в разказите си.
Муди разказва, че една жена успяла да опише съвсем точно инструментите, използвани при връщането й към живота след сърдечния удар - чак до цветовете им. Онова, което превръща този случай в особено забележителен, е, че тази възрастна пациентка е била сляпа от 50 (петдесет) години! Муди, наред с други, съобщава също така, че сред преминалите през ПБС се наблюдава нежелание за връщане към живота. Някои от тези пациенти дори се ядосвали на своите лекари, че са ги върнали обратно.
Друго доста интересно наблюдение от разказите за ПБС е съществуването на предварителни знания. Ринг съобщава за “житейски преглед” и “световен преглед” като компонент от тези футуристични описания.
Предварителните прегледи на живота представлявали надникване в бъдещето на пациента и били уникални за всеки индивид. При събитията от световен мащаб обаче се наблюдава удивително съгласуваност по отношение на време и съдържание. Предварителните прегледи на живота се представят по-скоро като ярък спомен, отколкото като прогноза, и са много подробни. Изглежда възникват като продължение на панорамните прегледи на живота.
Според Ринг много от тези футуристични проекции са документирани. Един пациент описал инцидент с жена му на Трий Майл Айлънд, цели два дни преди самото събитие. Друга пациентка описала на мъжа си изригването на вулкана на връх Света Елена. Той й се присмял, но няколко часа по-късно събитието било показано в новините по местната телевизия.
Ринг забелязал, че ПБС, причинени от заболяване, е по-вероятно да съдържат основното преживяване, отколкото онези вследствие на катастрофа. От друга страна, жертвите на катастрофа е по-вероятно да преживеят панорамен преглед на живота в сравнение с болните или направилите опит за самоубийство.
Решението за връщане към живота често е свързано с някаква недовършена работа, която пациентът смята, че трябва да довърши преди смъртта си.