Вземете материя и движение

и след това създайте „свят“.


Вашият „свят“ ...


КНИГИ – ентеогени



1/1

Греъм Хенкок, Свръхестественото

Преди по-малко от 50 000 години човечеството нямало нито изкуство, нито религия, нито развит символизъм, нито новаторско мислене. И тогава, в рамките на една драматична и наелектризираща промяна, описана от учените като „най-голямата загадка в човешката история“, всички тези качества и умения, които най-много ценим в себе си, се явяват вече напълно формирани, все едно дарени ни от невидими сили.

В „Свръхестественото“ Греъм Хенкок си поставя за цел да разследва този загадъчен преломен момент „преди и след това“ и да открие истината за влиянията, формирали модерния човешки разум.

Търсенето му го изпраща на изпълнено с приключения и откривателство пътуване от смайващо красивите праисторически рисувани пещери във Франция, Испания и Италия до изолираните скални заслони в планините на Южна Африка, където открива съкровищница, пълна с необикновени произведения на изкуството от Каменната ера.

Хенкок открива улики, които го отвеждат в дълбините на амазонската джунгла. Там той пие силния растителен халюциноген аяхуаска с индианските шамани, чиито картини съдържат образи на „свръхестествени същества", идентични с хибридите между животни и хора, изобразени в праисторическите пещери и скални заслони. А по време на лабораторни експерименти халюциногени като мескалина отново предизвикват въображаеми срещи със съвсем същите същества. Учените, оглавили проучванията на човешкото съзнание, започват да се замислят за възможността подобни видения да са реални възприятия от други измерения.



=========================================================================
Рик Страстман, ДМТ – молекулата на духа 


Д-р Рик Страсман е дългогодишен професор по психиатрия в Университета на Ню Мексико, САЩ. Автор на научни трудове и десетки статии, публикувани в авторитетни списания. Бил е
консултант в Управлението по храните и лекарствата, в Националния институт по наркомании и други федерални ведомства и организации. В момента има психиатрична практика в Ню Мексико.
От 1990 до 1995 г. Д-р Страсман провежда клинично изследване, в което на 60 доброволци инжектира ДМТ (диметилтриптамин) - едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия органзъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт - „седалището на душата". Авторът твърди, че ДМТ стимулира излизането на душата от тялото и е неотделим елемент от висшите състояния при медитация. Ако бъде използван разумно и под медицински контрол, ДМТ би могъл да вдъхнови забележителен научен напредък в проучването на най-мистичните страни от човешкото съзнание.     


прочети или прослушай 

=========================================================================

Тимъти Лиъри, Неврополитика



През януари 1960 г. приех покана да отида в Харвардския университет, за да поставя началото на нови програми по това, което беше наречено „Поведенческа промяна”. Бях убеден, че психичните разстройства могат да се лекуват, че драстичните ограничения на човешките интелектуални и емоционални функции са причинени от ригидни мисловни програми, от запечатани и обусловени нервни вериги, които създават и запазват изкуствени състояния на възприеманата реалност и слабо умствено представяне.
Вярвах, че мозъкът е биохимично-електрическа мрежа, способна да получава и да създава променяща се серия от адаптивни реалности ако и когато се открие химическият ключ за промяна на съзнанието и той се използва в контекста на адекватна теория. В тогавашния Zeitgeist на Солк, Флеминг, Полинг аз вярвах, че лекарството е подходящият химикал, използван правилно. „Болестта на кариерата”, която бях избрал като лечима, беше човешката природа.
Дефинира се нова наука. Предложих термина „неврологика”: разбирането и контрола на собствената нервна система.
Ако прекалено опростя нещата, вярвах, че ние, хората, не знаем как да програмираме умовете си и че статичният, повторно обуславящ се софтуер, известен като нормален разум, е източникът на „болестта” и че задачата на психолога—неврологика е да открие невро химикала за промяната на съзнанието, т.е. да позволи ново запечатване на нови реалности и нови обусловени последователности. Първоначалните ни експерименти в Харвард подсказваха, че LSD може да открие мозъка за препрограмиране.
В началото на 60-те години проверихме тези хипотези в серия от контролирани експерименти с LSD c неколкостотин затворници при следните условия: установката, или очакването беше за философска екстраполация и себеоткриване, средата беше подкрепяща, безопасна и изпълнена с уважение. Нямаше нито една жертва или „подхлъзва не”. Нашите изследвани лица редовно преживяваха метасъзнателни интензивни преживявания и бяха насърчавани да разсъждават за личните и социалните последствия от тези нови сигнали.
Резултатите от тези и други психеделични преживявания ни накараха да направим заключението, че органичните неврохимикали могат да се използват като инструменти за изучаване на нервната система, за освобождаване на мозъка от ограниченията на съзнание то, за обучаване на човешките същества да развият нови нервни вериги (нови умове) за получаване, интеграция и препредаване.    


прочети или прослушай

=========================================================================

Станислав Гроф, Приключението да откриеш себе си


Станислав Гроф е един от най-нашумелите представители на трансперсоналната психология. В тази книга той представя в детайли своя уникален (холотропен) метод за самонаблюдение и психотерапия, който е разработил със своята съпруга Кристин. Книгата е адресирана не само към специалистите, но и към всеки, който би проявил интерес към това вълнуващо приключение, наречено "Да откриеш себе си".






прочети  

=========================================================================

Терънс Маккена, Храната на боговете


Радикална история на растенията, дрогите и човешката еволюция











прочети или прослушай 

=========================================================================

Наркотици


LSD, Алкохол, Делирианти, Дисоциативни анестетици, До кога хората ще се дрогират?, Животът е прекрасен! Особено ако правилно си избереш антидепресантите..., Защо хората се дрогират?, Инхаланти, Как действат наркотиците?, Канабис, Кокаин и Амфетамини, Малко статистика, Никотин, Пейот, Индииско орехче. Кава-Кава, Речник на термините, Силни, любовни и умни дроги, Синтетични опиати, Феналкиламини, Що е наркотик?





прочети

=========================================================================

Олдъс Хъксли, Дверите на възприятието 


Повечето хора познават само онова, което минава през задържащия клапан на мозъка. Малцина притежават един вид байпас, който им позволява да заобиколят задържащия клапан, шизофрениците са сред тях. Други могат да получат временни байпаси с помощта на хипноза или наркотици.  Именно това прави Олдъс Хъксли през 1953 г. в един експеримент, приемайки мескалин, активното вещество на издигнатия в култ от мексиканските индианци кактус пейот.  Три години по-късно писателят издава своите размисли и преживявания от експеримента в книгата „Дверите на възприятието“ и нейното продължение „Раят и адът“.

Книгата звучи шокиращо за времето си с откровените размишления на Хъксли от преживяването под въздействието на наркотик. Доста години по-късно „Дверите на възприятието“ ще придобие култов статус покрай  магнетичния Джим Морисън, който черпи вдъхновение за името на групата си от тази книга – The Doors. Морисън дори посещава мексиканската пустиня, за да повтори експеримента на Хъксли. И докато рок звездата черпи вдъхновение като артист от флирта с мескалина, писателят подхожда доста по-изследователски, приемайки задачата да провери емпирично какво има там, зад стената, която огражда пределите на човешкото съзнание.

Пред очите му се разкриват невероятни образи и картини. Възприятията започват да игнорират пространствените отношения. „Виждах книгите, но въобще не се интересувах от разположението им в пространството [...] Умът ми се интересуваше не от мерки и от координати, а от битие и значение“. Хъксли обяснява усещанията си с теорията на британския философ С. Д. Броуд, според когото функцията на мозъка е като цяло елиминираща, а не продуктивна. „Всеки човек във всеки един момент е способен да запомни всичко, което се случва във всяка точка на вселената. Функцията на мозъка и нервната система е да ни предпазва от пренасищане и объркване от тази маса предимно ненужна и неуместна информация“. Предположението на Хъксли е, че употребата на мескалин забавя тази функция на мозъка и отваря широко вратите на възприятията. Алкохолът, синтетичните наркотици, дори религиозните обреди и карнавалите в миналото писателят вижда като такива байпаси. Интересни са размишленията му за алкохола, които вероятно в годините, когато е писана книгата, са звучали наистина скандално.


прочети

=========================================================================

ОЛАФ КООБ, НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ
ПЕДАГОГИЧНО-ТЕРАПЕВТИЧНИ СЪВЕТИ
ПРЕДПАЗВАНЕ В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
СЪВЕТИ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА
НОВИ ПЪТИЩА НА ТЕРАПИЯТА



Дълбокият копнеж на автора би бил удовлетворен, ако след прочитането на книгата, в следствие на спечеленото познание, някой се пренесе в младостта си и донесе от там силата, сам да стане защитник на младежта. Така тази книга би могла да стане душевен „Weckamin“, едно средство за въодушевяване! Не бихме ли пожелали, в бъдеще да разширим въпросите си относно проблема, като не само питаме: „Какво всъщност става днес с младите хора?“, а също и : „Какво те не успяха да получат?“ Какво вътрешно отношение би трябвало да имаме към тези саморазрушаващи тенденции, които легално или нелегално, като например имаме предвид огромното консумиране на алкохол, вече почти принадлежат към „добрия тон“.






прочети или прослушай 

=========================================================================

Дъг Ърчи, Марихуана 
(или истината за Индийския коноп)


Марихуаната е опасна! Марихуаната е наркотик! Марихуаната е извън закона! Едва ли някой днес подлага под съмнение тези факти. Но дали е така? Сигурен съм, че след прочитането на тази статия на Дъг Ърчи ще се замислите сериозно над тези факти.









прочети или прослушай 

=========================================================================

Аяхуаска

"Времето на гурувците отмина. Дойде време всеки сам да отвори душата си за вечното знание и да си помагаме взаимно по пътя към просветлението."
Мария, Аяхуаска шаман






=========================================================================

Аяхуаска церемонии 
Аудио лекции

Авторката на тези лекции, прекарала 18 месеца сред племето Шипибо – перуански индианци, ни запознава подробно с техните обичаи и церемонии, въздействието на Аяхуска върху организма, лечение, разкриване на духовни пътища, активиране на епифизата или т.нар. "отваряне на третото око". Въпреки, че нейния опит и предмет на тема е само върху Аяхуаска, бих могъл да определя информацията като припокриваща се на 90% и с други природни натурални ентеогени използвани от южно и северно американски племена (ДМТ, Салвинорин, Мескалин, Ибогаин, Ерголин и т.н.) 


Част 1 – Основни понятия: прослушай 

Част 2 – Виденията: прослушай 
Част 3 – Аяхуаска и религията: прослушай 

Част 4 – Икаро – шаманските напеви: прослушай 

Част 5 – Церемониите, ефекти на отварата на Боговете: прослушай 

Част 6 – Фактори определящи преживяванията: прослушай 

Част 7 – Ефекти след продължителна употреба: прослушай 

Част 8 – Диета, видове и значение: прослушай 

Част 9 – "Бад трипс" – екскурзии до ада: прослушай 

Част 10 – Стилове на приемане: прослушай 

Част 11 – Отварата – приготвяне и дозировка: прослушай 

Част 12 – Перу – племето Шипибо и техните шамани: прослушай 

Част 13 – Доколко това е законно: прослушай 

Част 14 – Истината за наркотиците: прослушай 

Част 15 – Въпроси и отговори: прослушай 

Част 16 – Аяхуаска церемонии в България: прослушай 

Част 17 – Ибога и/или Аяхуаска: прослушай 


=========================================================================

Hallucinogenic Plants - A Golden Guide
by Richard Evans Schultes

What are hallucinogenic plants? How do they affect mind and body? Who uses them - and why? This unique Golden Guide surveys the role of psychoactive plants in primitive and civilized societies from early times to the present. The first nontechnical guide to both the cultural significance and physiological effects of hallucinogens, HALLUCINOGENIC PLANTS will fascinate general readers and students of anthropology and history as well as botanists and other specialists. All of the wild and cultivated species considered are illustrated in brilliant full color.






read

=========================================================================

Робърт А. Уилсън - Секс, наркотици и магия

Секс, наркотици и магия се счита за научна оценка както на историческата, така и на съвременната употреба , (и злоупотреба) на наркотиците в съчетание със секса и окултните практики. Не се чувствайте отблъснати от думата научна. Написана в неподражаемия стил на Уилсън, това е книга, пълна с хумор, цинизъм, учудващи факти и същностна информация за тези, които биха искали да поемат по един потенциално неимоверно ,път, осеян с най-различни социални, физически и духовни опасности.


Писател, преподавател и бивш редактор в Playboy, Робърт Антон Уилсън е автор на Квантова психология, Въстаналият Прометей, Новата инквизиция, Космически спусък и много други трудове.



=========================================================================

Терънс Маккена, Истински халюцинации

През пролетта на 1971 г. пет американски хипита, между които и авторът, пристигат в колумбийската джунгла, за да проведат някои ентомологични и етнофармакологични изследвания, както и да обогатят собствения си психеделичен опит. Твърде скоро обаче те се впускат в един причудлив експеримент, чиято цел е не нещо друго, а Философският камък ... Изявявайки се в ролята на съвременен гностик, Маккена жонглира с най-различни идеи - от квантовата физика, молекулярната биология и генетиката, но и от източните религии и И Дзин, за да развие една крайно своеобразна теория за времето, а и да възвести предстоящия край на историята.




=========================================================================

Юлиян Караджов, Наркотиците - почти всичко за тях


Книгите за наркотиците се пишат за разни хора и от разни хора. Сред техните автори има такива, които са натрупали богат опит - положителен и/или отрицателен - с едни или други наркотици. Типични представители на този тип хора са Уилям Бъроуз, Жан Кокто, Карлос Кастанеда - споменавам само тези, които съм чел. Техните писания са безценен източник на подробности, получени от първа ръка, и при цялата си субективност са допринесли много за това, което днес знаем. Представител на другата крайност е Санкар, авторът на LSD - тотално изследване. Тази дебела и подробна книга е написана от човек, който се гордее с това, че не само не пие чай, кафе и пр., но не използува даже и аспирин; излишно е да се говори, че той никога не е вземал LSD или какъв да е друг наркотик. При това не е чудно, че в книгата наред с качествената научна информация се повтарят много от дивотиите, писани за LSD, а като средство за борба с разпространението на наркотиците се препоръчва на младите хора да се насочат към Обществото за Кришна съзнание и други подобни. На мен лично най-симпатични са ми тези автори, които се намират някъде по средата; това са хора на науката в истинския смисъл на тази дума - Алберт Хофман, Станислав Гроф, Терънс Маккена, Уилям Уайт, Александър Шулгин. У тях срещаме това, което би трябвало да бъде добрата научна и научно-популярна литература - богато оцветена от личните впечатления на любопитни и мислещи хора. Има и много други, които честно, сериозно и без предразсъдъци са подходили към социалните аспекти на употребата на наркотици - Лестър Гринспуун, Брайън Инглис, Едуард Брекер.

А сега за читателите на подобни книги, и на тази в частност. Тя не е за тези, за които наркотиците са само средството, с помощта на което бягат от живота. Тук няма полезни рецепти как с подръчни средства да си направят хероин, така че да не си губят времето. Книгата не е и за тези, които, замаяни от две-три ракии, обявяват днешните млади за наркомани - а те не биха могли да бъдат нищо по-различно от това, което техните родители са създали; или пък смятат, че техните деца са прекрасни и нищо не им липсва, но някой ги учи на лоши неща - ако не са арабите, някой друг ще им е виновен. Книгата е написана за тези, които преди да си изработят мнение искат да знаят за какво всъщност става дума. Ще се радвам, ако тя бъде полезна за умните наркомани и наркофили - а сред тях има и такива, за студентите по медицина и фармация, и даже - о, колко съм нагъл! - за лекарите. В нея има много полезна информация, която би представлявала интерес и за родители, учители, полицаи, журналисти - ако искате да ви вярват, престанете да бъркате кодеин с кокаин и да твърдите, че марихуаната е опиат. Накрая, тя би могла да бъде интересна и за историци, социолози, психолози и въобще за всички любознателни читатели.
Книга от този род, предназначена за най-широк кръг читатели, по неизбежност представлява компромис между достъпност и строгост на изложението. Много неща в нея са излишни за специалистите; моля ги да ми простят и някои опростени обяснения, които, макар и недостатъчно пълни и точни, по мое мнение са достатъчни за разбирането на този или онзи проблем. Неспециалистите, от своя страна, може би ще се подразнят от употребата на специфични термини, но написването на подобна книга изцяло на прост език би я направило два пъти по-голяма, затова за тяхно улеснение в края и има речник на термините, към който могат да се обръщат за справка. Книгата е пълна с цитати от други книги и статии; повечето от тях са израз на моето уважение към тези, от които съм научил нещо, а други съм включил като илюстрация на мисълта на Гьоте, че "единственото нещо, което може да ни даде предствава за безкрайността, е глупостта човешка". На много места прозира собственото ми мнение по един или друг въпрос, но аз държа не толкова на него, колкото на това читателите да получат максимално количество факти за наркотиците - такива, каквито ги знае съвременната наука - за да могат да си съставят свое собствено мнение. Настоящата книга, разбира се, е много далеч от идеала, но като първи опит в такъв мащаб, надявам се читателите да простят нейните несъвършенства. Ще се радвам, ако тя послужи като стимул за тези, които имат сериозни интереси, да се насочат към писанията на по-умните от мен.
Книгата бе написана преди две години, но тогава нямах възможност да я издам. За времето, което измина оттогава, нещата не са се променили много и аз я представям в почти първоначалния и вид.
Юлиян Караджов


Авторът е завършил химия в СУ "Климент Охридски", има докторска степен по биохимия на мозъка, научен сътрудник на БАН, води курса "Наркотици" в НБУ. Книгата е резултат от неговия повече от 20-годишен интерес към тази тема. Книгата е плод на убеждението, че знанието е най-добрата защита за всеки важен обществен проблем.

прочети или прослушай

=========================================================================