Знаете ли какво представлява депресията? Всъщност, е по–добре да не знаете, или поне да не разбирате това от първо лице единствено число…
Депресията е заболяване, а не слабост! Депресията е реално заболяване, също както диабета, хипертонията, сърдечната недостатъчност или язвената болест. Друг е въпроса, че на много състояния свързани със занижено настроение, както и на обикновената мъка и тъга се прикачва етикет депресия.
Нормално е тези, които никога не са преживявали депресивен епизод да са недоверчиви, нормално е да смятат, че те са застраховани, че това на тях никога няма да им се случи. Истината обаче е различна - никой не е застрахован.
Депресията е заболяване за чието развитие оказват роля биологични, социални и психологични фактори. Това означава, че съчетаването на определени гени могат да Ви направят по-малко или повече предразположени към депресия, но не могат да Ви предпазят от факторите на средата. Можете да имате прекрекрасен живот и лоша генетика, а може и да имате прекрасна генетика и лош живот, и в двата случея резултатът може да е депресия.
Характерно за депресията е подтиснатото настроение, при което човек се чувства тъжен и празен. Това състояние е съпроводено с невъзможността да се изпитва удоволствие от дейности, които по принцип биха довели до удоволствено изживяване. Депресивното настроение често е съпроводено с чувство на тъга, социална изолация и отрицателни мисли за собствената личност – вина, чувство за малоценност, ненужност и самообвинения. Наблюдават се също проблеми със съня, отслабване или наддаване на тегло. Добре е да се отбележи, че всеки човек може за кратко да изпита такива симптоми, но когато повечето от тях са на лице продължителен период от време (повече от две седмици) най-вероятно става дума за депресия.
Днес тежкото депресивно разстройство е едно от най–често диагностицираните психични разстройства сред хората в зряла възраст. Различни проучвания сочат, че около 25% от населението в световен мащаб развиват депресивен епизод през живота си, като жените са два пъти по-застрашени от мъжете.
Световната здравна организация отбелязва депресията като водеща причина за нетрудоспособност. Затова също така допринася и факта, че само една трета от пострадалите от депресия търсят специализирана помощ през първата година на заболяването, а средното забавяне на хората не потърсили терапия през първата година е около 5 години.
Стресът има ключова роля за развитието на депресия. Добре е де се отбележи, че когато е моментен и в умерени количества, той играе положителна роля. В умерени количества стресът активира мозъчни структури отговорни за мотивацията, концентрацията, вземането на решения и самочувствието, но когато е хроничен и в големи, има точно обратен ефект. Стресът поражда тревожност, а хроничната тревожност е твърде вероятно да породи депресия, обратният процес също е възможен.
Депресията и тревожността са като скачени съдове, те рядко съществуват поотделно, но когато това е на лице, това е знак за лоша прогноза и специалистите трябва да бъдат особено внимателни при тези състояния. Обичайно депресията започва с тревожност, а депресивните симптом се появяват на по- късен етап. Депресия при която липсва тревожност е с висок суициден риск.
Съвременните подходи за лечение на депресията са интегративни. В зависимост от тежестта на случая, могат да се прилагат различни лечения, които включват психотерапия, медикаментозно лечение, както и мозъчна стимулация, посредством различни електрически или електромагнитни импулси. При по-тежките случаи е добре да се използват поне два подхода, единият от които да е психотерапия.
Различните методи на лечение показват различно редуциране на симптомите в зависимост от индивидуалните различия на всеки човек, но в две неща можем да бъдем сигурни: интегративният подход при лечението на депресия е за предпочитане, и колкото по-рано започне лечението, толкова по-добре.
Депресията е заболяване, което в никакъв случай не трябва да бъде подценявано!
https://vlasev.info/