7/11
Геше Майкъл Роуч, Шлифоващият диаманти
В традицията на спечелилата огромна читателска аудитория "Да събудим Буда у себе си", изтъкнатият американски преподавател по тибетски будизъм споделя доказано печеливши стратегии за успех в бизнеса и в личния живот. В неповторимо съчетание от древна и съвременна мъдрост, заимствана от тибетския будизъм, "Шлифоващият диаманти" предлага на читателите мощни стратегии за постигане на личен и професионален успех, разисквани в три пласта. Първият от тях включва откъси от превода на "Диамантената сутра" - древен текст, представен във вид на разговори между Буда и неговия предан ученик Субхути.
Вторият пласт представлява цитати на някои от най-добрите коментари върху тибетската будистка традиция. И третият пласт, съдържащ основния текст, излага учението и бизнес стратегиите на Геше Майкъл Роуч. Той предлага ново вникване в древната мъдрост чрез примери от собствения си опит като един от основателите на диамантената корпорация "Андин Интернешънъл", започнала съществуването си със заем от 50 000 долара и достигнала годишно ниво на продажби над 100 000 000 долара.
Лекият, достъпен стил и дълбокото духовно разбиране на Майкъл Роуч превръщат "Шлифоващият диаманти" в безценен източник на неподвластна на времето мъдрост за всички запознати и незапознати с тибетския будизъм.
Геше Майкъл Роуч получава бакалавърска степен от Принстънския университет и работи дълги години в Ню Йорк като директор на голяма диамантена компания. Будистки монах, получил своята степен "Геше" (магистър по будизъм) от тибетския манастир "Сера Мей" след двадесет и две годишно обучение. Преподавател по будизъм от 1981 година, той е и специалист по санскрит, тибетски и руски езици, преводач на множество произведения.
прочети или прослушай
=========================================================================
Гаутама Чопра, Дете на зората
Едно вълшебно пътуване към пробуждането
Чрез този великолепен дебют Гаутама Чопра, син на Дийпак Чопра, е изваял една богата и колоритна история, която носи послание за всеки човек - една притча, съдържаща вечна мъдрост, която ще вдъхновява читатели от всички възрасти за много поколения напред.
Дете на зората е трогателната история на Хаким - едно сираче, което тръгва да търси властта и богатството, смятайки, че те ще му донесат щастието, за което той мечтае. Съдбата обаче му е подготвила по-голям дар и той започва да размишлява за същността на желанието си и за истинското значение на властта, докато си проправя пътя към зората на разума. Следвайки Хаким, който търси тайните на мъдреца, ние сме отведени към вътрешните дълбини на собствените си сърца, за да разберем по-добре духовните закони, които управляват живота и ни помагат да осъществим мечтите си.
Дете на зората пробужда читателя с динамичния си разказ, с проникновените си принципи и с незабравимата си, обаятелна история. Имах чувството, че чета някоя от класическите истории на Аладин. Влюбих се в тази книга.
Марк Виктор Хансен
съавтор на Пилешка супа за душата
=========================================================================
Правилен дневен режим
„Правилен“, разбира се, е понятие относително, и в дадения случай информацията е основана на древната мъдрост – Ведите.
Предложеният по-долу режим действително подобрява общото състояние на човека, което е полезно за духовните практики и способства за постигането на просветление, затова ще го наречем „правилен“. От съблюдаването на дневен режим зависи не само физическото състояние, но и менталното (умственото), и духовното.
Във Ведите е казано, че времето е най-могъщата и най-фината от действащите върху нас сили и ако я игнорираме, не съблюдавайки правилния за човека (установен от природата) дневен режим, то не може да се избегнат неприятностите. На жизнените процеси в организма силно влияят Слънцето и Луната, затова нарушението на правилния дневен режим води до дисонанс, лошо самочувствие, депресия и болести.
=========================================================================
С. Н. Гоенка, Випассана
Резюме на беседите
взети от един десет дневен курс
по Випассана медитация
събрани от Уилям Харт
С. Н. Гоенка казва: „Освобождението може да бъде придобито само чрез практика, никога само чрез беседа”. Курсът по Випассана медитация е една възможност да се предприемат конкретни стъпки към освобождението. В този курс участникът научава как да освободи съзнанието си от напрежението и предразсъдъците, които пречат на потока на ежедневния живот. По този начин човек започва да открива, как да живее всеки един момент спокойно, ползотворно, щастливо. В същото време започва да напредва към най-висшата цел, към която човечеството може да се стреми: чистота на съзнанието, свобода от всички
страдания, пълно просветление.
Нищо от това не може да бъде постигнато само чрез мисли или желания за него. Човек трябва да предприеме стъпки, за да достигне целта. Поради тази причина, в хода на Випассана фокусът винаги е поставен върху реалната практика. Не са разрешени философски дебати, няма теоретични аргументи, няма въпроси, които не се отнасят към собствения опит. Доколкото това е възможно, медитиращите са насърчавани да намерят отговорите на своите въпроси в себе си. Учителят дава, необходимите насоки относно практиката, но в ръцете на всеки човек остава прилагането на тези насоки: всеки сам трябва да се бори, да се развива в собственото си спасение.
=========================================================================
Свами Нараинанда, Първичната сила у човека или Кундалини Шакти
Второ поправено издание
Първо издание - 1950 г.
Второ издание - 1960 г.
Тази книга няма нужда от препоръки и добри думи. Ако човек е прозрял истината в нея, той е прозрял себе си. И разликата между Вярващия и Атеиста отпада. Религиите са различни дрехи, опитващи се да обяснят ЕДНО И СЪЩО. Науката фиксира предела на интелекта в търсенето на това ЕДНО И СЪЩО. По-нататък е Духовността — същинското познание. Атмосферата, в която Духът в човека е пълноценен, проникващ и разгръщащ се, е състоянието на Прозрение.
ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ И ЕКИП.
=========================================================================
Херман Хесе, Сидхарта/Огледало
У Херман Хесе (1877-1962) може да се открие онова, което Джон Барт в повестта си "Дуниазада" нарича "трагически оптимизъм". Той е тъжносмешен автор. В творбите му едни откриват карнавалност, други - етическа параболичност. Тези качества не са взаимноизключващи се. Само че иронията на Хесе наистина най-често е оставала неразчетена, пренебрегната. И това е обяснимо при толкова много читатели, жадни за Учител, който да носи едно ненаучно познание, за наставник, който да не назидава. И до ден днешен тази нужда стои на дневен ред - успехът на Паулу Куелю е най-близкото доказателство по време до нас. Куелю е и пряко задължен на прозата на Хесе... Но нека, ако вече сме попаднали на Куелю, да видим все пак как стоят нещата при един автор от времената на действително острия дефицит на хармония, времената на болката. Защото днес болката е замазана от съмнението дали не е фантомна. Във времето на симулациите Хесе е един старомоден търсач на истински неща...
Йордан Ефтимов
Мантак Чиа и Мениуон Чиа; Дъглас Ейбрамс и Рейчъл Карлтън Ейбрамс - Сексът на многократният оргазъм
Даоистка сексуална алхимия
От тази книга ще научите:
• Как жените могат всеки път да получават многократни оргазми и как да се справят с проблемите за получаване на оргазъм.
• Как мъжете да достигат многократно до оргазъм, без да губят своята ерекция, и как да се справят с проблемите
с ерекцията и с преждевременната еякулация.
• Как двамата с вашия партньор да достигнете до по-дълги, по-силни оргазми на цялото тяло и да имате повече енергия, желание и творчески способности.
• Как да хармонизирате мъжкото и женското желание и да се удовлетворите взаимно в много по-голяма степен, а също да усвоите изкуствата на половия масаж, оралния секс и проникването.
• Как сексът може да ви лекува и да ви поддържа млади, както и сексуалните пози за хармонизиране и лечение.
• Как да свържете любовта и половата страст и да задълбочите любовта си един към друг.
• Как да изпитате свързването на душите и оргазма на душите, както и значението на секса за вашата духовна връзка.
• Как да поддържате сексуалния заряд във вашата връзка и да развиете страстта и удоволствието от секса.
=========================================================================
АРКТУРИАНСКИ КОДОВЕ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ МАТРИЦАТА
Когато се гледат Кодовете, Мислите и Състоянието е хубаво да бъдат чисти, защото тези Кодове са усилватели и привличат повече от това за което си мислите. Така, че извършвайте работата си в пълна чистота и Призовавайте Архангел Михаил, Силите на Светлината и АЗ СЪМ Присъствието да ви предпазват от несъвършени мисли и състояния докато гледате и да ви асистират.
Приятни Активации!
=========================================================================
30 Йога упражнения за деца с визуализации
Предложените упражнения са препоръчителни за деца в предучилищна възраст (3-6 години) и когато са в началните класове (6-12 години). Използван е опитът на дългогодишна инструкторка по йога при работатат й с деца.
Важно е всяко едно упражнение да се изпълнява бавно, като детето го усъвършенства с течение на времето. По възможност заниманията на децата с йога трябва да бъдат регулярни: вкъщи – всеки ден, а в детската градина и в училище – най-малко веднъж седмично.
=========================================================================
Аз съм Това
Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж
Повечето хора живеят в света на его-съзнанието и нямат желанието или силата да го напуснат. Те съществуват само за себе си; всичките им усилия са насочени към постигане на самодоволство и самовъзхвала. Има, обаче, мъдреци, учители и откриватели, които, докато изглежда живеят в същия този свят, живеят също едновременно в един друг свят - светът на космическото съзнание, сияещ с безкрайно знание. След неговото озаряващо преживяване Шри Нисаргадатта Махарадж заживял такъв двоен живот. Той движел своя магазин, но престанал да бъде търговец печалбар. По-късно, изоставяйки семейството и бизнеса, той станал странстващ просяк, поклонник сред необятността и разнообразието на индийската религиозна сцена. Ходил бос по пътя си към Хималаите, където планирал да прекара останалата част от годините си, в търсене на вечен живот. Но той скоро тръгнал обратно и се върнал у дома, разбирайки безсмислието на такава една задача. Вечният живот, той възприел, не трябвало да се търси; той вече го имал. Отивайки отвъд идеята аз-съм-тялото, той придобил умствено състояние, така радостно, спокойно и славно, че всичко се оказало нищо в сравнение с него. Била постигната себереализация.
=========================================================================
Гампопа, 28 тибетски медитации
(25 декември 2001 г., Рождество Христово)
Прочитайки за N-ти път тази книга, докато я подготвях за новото й издание, в един миг си казах: “Всичко вече е казано, нужно ли е да се издават повече тибетски книги на български език?” Тибетците издават книгите си (своите безценни скъпоценни камъни) и така запазват традицията си след китайската инвазия, но нужни ли са ни повече тибетски книги на нас? Нужно ли е да се издават въобще повече духовни книги? Не е ли казано всичко? Нима след като в тази (в една книга) е казано всичко, трябва да продължим да издаваме още и още?
Отговорът дойде сам след броени секунди: Тази книга говори на езика, разбираем за мен! Но докато има търсещи, които още не са разбрали нейния език, трябва да има и книги, чийто език може да бъде чут от други търсещи. За всеки звук има слушател. За всяка врата има ключ. Нека има толкова звуци, колкото желаещи да слушат, толкова ключове, колкото желаещи да се отворят!
Това е може би една от моите десет книги на живота. Други два такива бисера в моята съкровищница са Животът на Миларепа и Махамудра на ІХ Кармапа Вангчук Дордже. Може би ще открия и останалите седем? Ако са ми необходими и наблюдавам внимателно, един ден те сами ще дойдат.
(26 декември 2001 г.)
Отворих напосоки Ошо и ето го:
– Опитвам се да ви го предам с всички сили. Може би днес не съм успял... утре! Вчера не успях... днес! Продължавам да говоря по различни начини: може би по този начин ти не си чул – по някакъв друг начин може би ще се приближа до теб! По този начин някой е чул, но ти не си чул. По друг начин може би ти ще успееш да чуеш!
Пожелавам Ви успех в отключването на Вашите Врати, в разтварянето на Вашите Сърца!
Димитър Тонин
Махабхарата Рамаяна – Индийски национални епопеи
Махабхарата" (Mahabharata), описваща великата война между потомците на Бхарата, както и "Рамаяна" (Ramayana) - повествование за деянията на Рама, са безпорно най-великите паметници на древноиндийската епическа поезия. Махабхарата, знаменитият епос на древна Индия, бил създаден между IV в.пр.Хр. и IV в.сл.Хр. В настоящия си вид, Махабхарата е огромен сборник (19 книги, състоящи се от над 100000 двустишия), съдържащ епически повествования, басни, притчи, диалози, богословски разсъждения, космогонни митове, генеалогия и химни, обединени от типичните принципи на индийската литература. Предполага се, че повествованието е възникнало при разцвета на първите царства в долината на Ганг и след това се е предавало устно, обогатявайки се с нови подробности. Окончателният, канонически вариант бил съставен от брахманските жреци.
=========================================================================
Невяна Константинова, БЪЛГАРСКО ЕЗОТЕРИЧНО ЗНАНИЕ
прочети
=========================================================================
Н. А. Бейкър, ВИДЕНИЯ ЗА НЕБЕТО
прочети
=========================================================================
Джон Оуен, Духовното мислене
прочети
=========================================================================
Книгата Урантия
Свами Шивананда Сарасвати, Практични уроци по Йога
За изучаващите Йога
на Изток и на Запад
прочети
=========================================================================
Бхагават Гита – такава, каквато е
Пълно издание
=========================================================================
...Сегашното ниво на научните познания може да ни помогне да изясним за себе си смисъла и на ...тъй странното прилагателно езотеричен..., което се възприема като окултен, таен, скрит (за другите). Езотерично е знанието, което човекът получава вътре в
душата си като просветление, откровение, в отговор на вълнуващ го въпрос... А получената отвън информация е „познание”. (Защо ли двете думи се смесват много често в нашия език?!)
През последните петнадесет години постепенно се запознавах с поети и творци, които носеха нещо ново като вътрешно знание и ме подпомогнаха със своите откровения да правя двуезичното си списание „Български писмена * Les lettres bulgares”. С дълбока
благодарност и искрена обич превеждах стиховете и научните текстове, за да може наши приятели в други страни да се докоснат до дълбинната ни сакрална българска култура. Всеки има правото да търси сам Истината и дълга да твори Светлина...
Съставителката
=========================================================================
Вениамин Пеев - Бог, вселената, човекът
Авторът на Библейското учение за Свещеното писание е завършил Духовната Академия в София. От няколко години специализира богословие в чужбина - първо в Германия, а после в Лондонския Библейски Институт.
Новата му книга се чете леко, макар че разглежда глобалните въпроси на битието и познанието. Тя предоставя едно проникновено виждане, основано на Библейското откровение. Състои се от две отделни части: Бог и вселената и Бог и човеът. Втората част е написана по необходимост, възникнала в процеса на работата върху първата.
прочети
Н. А. Бейкър, ВИДЕНИЯ ЗА НЕБЕТО
прочети
Джон Оуен, Духовното мислене
Джон Оуен (1616-1683 г.) е един от най-изтъкнатите богослови на Англия. Настоящата книга е осъвременено и съкратено издание на произведението "Благодатта и задължението да мислим духовно" издадено през 1681 г. след едно заболяване при което Оуен прекарва дълго време в размисъл за значението на духовноста.
"От всички злини, които съм видял на своя житейски път, пише авторът, няма по-тъжно нещо от нескритото презрение към фундаменталните тайни на благовестието сред тези, които се наричат християни. Настоящото изследване цели да отвърне хората от нечестивото състояние на сърцето и разума, да разкрие греховността и опасността от него, да насочи хората към начините и средствата, с които да го преодолеят, да предостави по-добри обекти за размисъл и предпочитание, да открие и да изгради у тях умението, което е изключително важно за всички вярващи, ако, те желаят живот в мир."
прочети
Книгата Урантия
Книгата Урантия, публикувана за пръв път от фондация „Урантия” през 1955 г., е била предоставена от небесни същества като откровение за нашата планета, Урантия.
Авторите на Книгата Урантия ни разказват за произхода, историята и съдбата на човечеството, а също и за нашата връзка с Небесния Отец. Те представят уникално и вълнуващо изображение на живота и учението на Иисус. Те откриват нови перспективи на времето и вечността за човешкия дух и предлагат нови подробности за нашето възходящо пътешествие в една приятелска и внимателно управлявана Вселена.
Книгата Урантия предлага ясна и стройна система, която обединява науката, философията и религията. Хората, които четат и изучават книгата, вярват, че Книгата Урантия е в състояние да даде значителен принос към религиозното и философско мислене на хората от цял свят.
Книгата Урантия не е нова "религия". Тя се основава на религиозното наследство от миналото и настоящето, насърчавайки личната, жива религиозна вяра.
Читателите по целия свят споделят, че четенето на Книгата Урантия ги докосва дълбоко, а често и променя живота им. Книгата вдъхновява хората за постигане на нови нива на духовно израстване и засилва чувството им за ценността на човешкия живот.
Насърчаваме ви да се присъедините към читателите на тази Книга и да откриете за себе си нейното облагородяващо въздействие.
=========================================================================
Свами Шивананда Сарасвати, Практични уроци по Йога
За изучаващите Йога
на Изток и на Запад
В нашето общество йога най-често се представя като гимнастика или факиризъм.
В действителност Йога е мироглед и философия с практична насоченост.
Много хора казват: „Аз не мога да седна в тази поза.“ Йога не е сценично изпълнение. Вие работите върху себе си, не за околните. Основният принцип на йога е УСИЛИЕ БЕЗ НАСИЛИЕ. Практикуващият се стреми да изпълни упражненията доколкото може.
Хората на запад от векове са забравили, че на човека, подобно на насекомото, природата е отредила да премине една МЕТАМОРФОЗА и да се превърне в по-висше същество – свободно и с много по-големи възможности. Религията учи за второто раждане от Духа.
В източните писания се говори за два пъти родените. Христос показва на своите ученици Преображението и ги уверява, че всичко, което Той върши, го може всеки човек. Но тази свобода изисква самодисциплина и постоянство, а ленивият човешки ум се поддава по-
лесно на съблазните на материализма.
Освен това ни се внушава, че човекът е само интелигентно животно, следователно и идеалите му трябва да бъдат животински – на консуматорското общество.
Изтокът не разбира Запада, защото не схваща капана на този фанатичен материализъм. А Западът не може да разбере Изтока, защото е изгубил висшето познание за Човека и Космоса.
Приканваме читателя да прочете тази книга без предубеждения и да се запознае с философията и практиката на Йога, представени от един изключителен автор. Книгата си поставя за цел да вдъхнови читателите да тръгнат по пътя на самоусъвършенстването и свободата.
прочети
Бхагават Гита – такава, каквато е
Пълно издание
Бхагавад гита (на санскрит: भगवद्गीता, „Божествена песен“; известна също като Гита) е санскритска поема, съставена от 701 строфи (шлоки), разделени на осемнайсет глави. Тя е част от индийския епос Махабхарата.
Макар формално Бхагавад гита да не е част от индуисткия канон (шрути), за школата веданта тя е един от трите авторитетни текста (прастхана трая), заедно с Брахма сутра и Упанишадите. Бхагавад гита е най-известната книга на индуизма, наричана понякога „индуисткият Нов завет“. Авторството на цялата Махабхарата е приписано на Вяса, но в действителност тя е сборен труд на много автори. За самата Бхагавад гита се предполага, че е писана в периода 2 в. пр. н. е. - 2 в. сл. н. е.
Аристотел, Метафизика
Аристотел е роден през 384 г. пр. н. е. в малкото градче Стагира, но расте като юноша в двор на македонските царе, където баща му - Никомах, е лекар. На седемнадесет години Аристотел остава пълен сирак. Той е отгледан от Проксен – близък на семейството. На двадесет годишна възраст Аристотел става ученик на Платон. Заради замисления му вид Платон го нарича „четящият и размишляващият на школата”. На ръст е бил дребен, обличал се изискано и по това се е отличавал от онези философи, които са били небрежни към външния си вид.
След смъртта на Платон Аристотел отива в Мала Азия при своя приятел Хермиас, при когото живее няколко години, а след смъртта му се оженва за дъщеря му и избягва на остров Лесбос. През 343 г. пр. н. е. Филип II го повиква да стане възпитател и учител на тринадесетгодишния му син Александър. Четири години продължава обучението на младия принц и Аристотел успява донякъде да уравновеси буйния му нрав чрез внушаване на респект към мъдростта, науката и разума.
През 339 г. пр. н. е. в Атина Аристотел основава своята философска школа в близост до храма на Аполон Лицейски. Там разхождайки се по градските алеи Аристотел изнася своите беседи. Оттук идва и името на школата му – Лицей. Сутрин той изнася лекции пред ограничен, подбран кръг слушатели, а след обяд беседите му са по-популярни за широка аудитория.
При походите си Александър македонски изпраща на философа растения и животни, както и творения на човешката ръка, а от своя страна Аристотел, заобиколен от своите сътрудници се е заемавал с изследването им. Въз основа на събирания по този начин материал се поставят основите на редица естествени науки.
Написват се множество съчинения, от които до нас е достигнала само една трета от тях. Загубени са изключително важни трудове.
“Метафизиката” е основното съчинение на древногръцкия философ от ІV век пр. Хр., компилирано след смъртта му и наречено τα μετα τα φυσικα (гр. "онова, което е след физиката"). Името на произведението дава и наименованието на един от основните дялове на философията - метафизиката.
Ако бъде попитан за значението на “Метафизиката” на Аристотел, всеки аристотелист би отвърнал, че тя е Библията на западноевропейското философстване.
Какво точно е “Метафизиката” като текст? “Метафизиката“ се състои от 14-т книги. Според учените – аристотелисти, тя е сборник от записките на Аристотел, които отбелязват опорните точки на устното изложение по съответните проблеми пред слушателите и учениците в школата му. Но от античните коментатори до ден днешен се чуват гласове, които оспорват автентичността на книгата. Някой смятат, че Аристотел изобщо не е възнамерявал да публикува своите метафизични тезиси в едно цяло. Видно е, че в този свод от текстове има няколко почти дословни повторения и множество различни разсъждения и отговаряния на едни и същи питания. Това най-вероятно се получава в следствие на свидетелствата за различните схващания на Аристотел по един и същ проблем, но от различно време на неговото философско дирене и преподаване.
Логично е да си зададем въпроса как тези 14 книги може да бъдат подредени хронологично? Коя от тези книги кога се е появила и как от последователността на тяхната поява и представянето им пред студенти ще се очертае Аристотеловото развитие като мисловна еволюция от несамостоятелното – макар и формално – придържане към школата на Платон към собственото, оригинално философстване? На какво се дължат тези повторения в “Метафизиката”? Дали на това, че понякога в лекциите си Аристотел се е връщал към проблеми, разглеждани и преди, просто за да ги види в перспективата на друго тематизиране и от друга гледна точка или на факта, че голяма част от ръкописите са били повредени.
В тези 14 книги, независимо от това дали всички те са собственоръчно написани от Аристотел, или някои от тях са записани от слушателите на наговите лекции, за пръв път изрично се проблематизират въпросите: Какво е философията? и С какво се занимава тя?
Първата книга от “Метафизиката” се нарича Алфа и е първата история на философията. В нея се разглежда възникването на философията, нейната същност. В “Метафизика” Аристотел разкрива същността на философията, а именно това че тя е мъдрост, тя е най-хубавото от всички знания, защото изследва първите причини и начала на нещата. Той смята, че науката трябва да започне с конкретизирането на понятието „Първа философия”, с разглеждане същността на нещата, с изучаване на битието. В началото той започва с критичното представяне на схващанията на своите предшественици, на онези, които са размишлявали за природата.
Макар и да започва обективистично, Аристотел е непоследователен в реалистичния си подход към изучаване на природата. „Всичко, което съществува – казва Аристотел – съществува само като единични, индивидуални неща и същества, възприети от сетивата ни. Но науката трябва да погледне и онова, което е общо, което е в основата на сурова маса.”
Аристотел се впуска да търси основните категории или родове на битието. Това са десетте главни категории или понятия, под които се свежда цялата действителност.
Следващата книга се нарича Малката Алфа (2-ра книга). В нея Аристотел продължава анализа, започнат в първата книга. Основният и съществен въпрос, който се разглежда е свързан с въпроса що е философия. В тази книга философията е определена като теория за истината. В нея се среща и една от най-тържествените формулировки на гръцката философия за тъждеството на битието и логоса, за съществуването на истината.
Третата книга е наречена Бета. В нея е разгърнат подробен план на множеството проблеми, по които се разисква във всички следващи книги на “Метафизиката”, с изключение на философския речник – това е така наречената книга книга Делта. Тази книга представлява един вид своеобразно съдържание на цялата “Метафизика”. В нея са представени 13 апории – проблеми, на които не просто е трудно да се предложи решение, но и на които неминуемо, според Аристотел са изисквали аргументирано опровергаване на решенията, предложени от предшествениците и съвременниците му.
Следващата книга, четвърта подред, е един от най-интересните текстове в световната философска литература по отношение на обвързаността на метафизическото философстване и размишлението за метода и логиката. В нея се формулира прословутия закон за непротиворечието. Тя е книгата предлагаща най-богат извор от материали за ожесточения спор в аристотелознанието на 20 век. Този спор се състои в това дали логиката е наистина “органон” – сиреч външен инструмент, или е вътрешно присъща, иманентна движеща сила в Аристотеловото философстване. В тази книга, неречена Гама (4-та книга), се добавя още едно определение за същността на философията. Тя се наука за съществуващото или битието, доколкото то е наистина съществуващо.
Петата книга се нарича Делта. Тя е онова, от което биха се заинтересували всички, които уважават добрата философска пропедевтика или които искат да навлязат по възможно най-добрия начин във философската терминология. Тя се състои от 30-т глави. Във всяка една от тях се разсъждава върху всекидневните и философски понятия. Сред тях са “началото”, “причината”, “природата”, “съществуващото”, “същността”, “единното”, “стихия-елемент”, “възможността”, “действителността”, “необходимостта”, случайността” и др. Най-малко половината от тези понятия, за които се размишлява в книгата-речник Делта, са в центъра на философския интерес и до ден днешен. Мнозина намират за странно разположението на този “философски лексикон” точно на това място в “Метафизиката”, както и аз в началото. Отговорът на този въпрос защо точно там е разположена Делта (5-та книга) се открива в по-следващата книга, наречена Дзета (7-ма книга). Там се казва така: думите са краен брой, а нещата са безкраен брой и от това неизбежно следва, че една дума ще бъде знак за множество различни неща. Това поясняване на многозначността и на многосмислието на философските термини или обозначения е условието, без чието наличие не е можело да започне нито разграничаването на различните видове теоретично мислене, направено в следващата книга, нито още по-малко без него е можело да се промисли многообразието на изразяването на битието, разглеждано в книгата Дзета (7-ма книга). Т.е. според Аристотел, ние няма как да разграничим нещата без да сме наясно с това, което отричаме, това което остава зад гърба ни, което смятаме за неправилно. Ние изграждаме своето мнение, своите впечатления на базата на всички предходни тезиси за битието, природата, същността, мисленето и това ни дава богатството от знания, които са ни необходими, за да можем да създадем своята реалистична представа за нещата. Ние не може да отричаме нещо, което не познаваме. За да можем да убедим някого в правотата на собственото си мнение и да го накараме да повярва именно в нашата теза, в нашата теория за същността на битието ние трябва да се аргументираме добре.
Шестата книга е наречена Епсилон. Тя добавя нови опити за определяне на същността на философията чрез специфициране на нейния предмет. Тя е онзи род теоретично мислене, което се занимава с неподвижно и самостоятелно съществуващото за разлика от физиката, която се смята за втората философия, философия за природата, занимаваща се с подвижното и самостоятелното, и също така в отличие от математиката, която пък се занимава с неподвижно и несамостоятелно съществуващото. В тази книга философията изрично е наименувана “теологика” – божествената човешка наука за божественото в битието (гл.1, 1026 а 19 и сл.).
Книгите Дзета, Ета и Тета (седма, осма и девета) според мнозина оформят самостоятелен трактат. Както Платон в “Софистът”, така и Аристотел тук определя основното търсене на философията като сремеж да се отговори на питането какво е същност. Какво е отделно съществуващо нещо, какво е същността, битието, съществуващото, реалността или субстанцията. На тези въпроси се спори и до днес. Но освен за философията питанията на тези три книги от “Метафизиката” и възможните отговори, които те внушават, са били от първостепенна важност и за терминологичното изразяване на богословската догматика както в християнството, така и в исляма. И до ден днешен на гръцки език триединството и единосъщието на лицата в Светата Троица се изразява точно в думата същност, за която се питат и Платон, и Аристотел. Едва ли ще бъде преувеличено да се каже, че от тук нататък ако не цялата история на философията, то поне античната и средновековната ще бъде доминирана тъкмо от това питане, от различните отговори, дадени на него, и от различните смисли, откроени от един или друг философ в понятието същност и в неговите латински преводи.
Деветата книга Тета, освен това представлява и т.н. азбучник на Аристотеловата модална теория. В нея се осмислят понятията – “възможност” (предразположеност, сила, мощ, заложба, съпротивителност), действителност” (действие, действане) и “осъществяване – в – осъщественост”. И ако в много други проблемни сфери Аристотел е бил задължен на и провокиран от своите именити предшественици, то по отношение на философстването за битието – във – възможност, битието – в – действителност и осъществяването – в – осъществеността той е в някакъв смисъл самотник. Почти всички следващи философии, при осмислянето на тези категории се ограничават до първите две – станалите традиционни “възможност и действителност”, и под една или друга форма редуцират и омаловажават осъществяването – в – осъществеността, достигането до битийното съвършенство и пълнота. Модерният читател може да забележи възраждането на Аристотеловата модална философия с цялото и автентично богатство едва при един от най-проникновените негови съвременни интерпретатори – Мартин Хайдегер.
Книга десета от “Метафизиката” е наречена Йота. Тя се съсредоточава върху проблема на ранното досократическо и Платоновото мислене – какво е единно и какво е единносъществуващото. Някои познавачи на Аристотел обособяват тази книга като самостоятелен трактат за единносъществуващото. Аристотел е обогатил това изследване със своите собствени логико-философски осмисляния за родовете и видовете на съществуващите неща, за това, кои от тях съществуват действително и кои са мисловни конструкции, какво е различие, подобие и тъждество, какво е противоречие, противоположност и противолежание.
Следващата книга се нарича Капа (11-та книга). Тя е своеобразно обобщение на твърдения, изказани и доказани по-напред в “Метафизиката”. Според мен тя се явява нещо като един вид преговор, който включва в себе си части не само от “метафизиката”, но и от науката “Физика”. Например разсъжденията за безкрайното (или неопределеното) като битие – във – възможност е кратък конспект на подробно разгърнатото във Физиката. Тук отново виждаме идеята, че философията не е просто наука, а мъдрост, стремяща се към постигането на първите причини и начала, към вечната и неизменната цел и първопричина на всичко съществуващо. В нея отново се обсъжда статута на философията като теория за истината и проблема за същността на истината.
Книга 12–та е наречена Ламбда и е азбучник на Аристотеловата “първа философия”, която той нарича единствено и само “теологика”. Теологиката е наука за божественото в битието и божествеността на битието, за първата причина и последната цел на съществуващото, за алфата и омегата в неподвижното движещо, което движи всички останали неща, без самото то да се движи и е мислене на мислещото мислене.
Четенето ни сблъсква с един особен проблем за разбирането на записките на Аристотеловите лекции. Когато става дума за критикуването на Платоновото учение, записките са съвсем схематични. Те изреждат по точки основните моменти на аргументирането, но не го разгръщат. Тъкмо поради това тези места, в които наблюдаваме тази реч са обособени в собствен жанр. Той се нарича философски поантилизъм. Това са мисли, които предствляват онази философска картина, която нито Аристотел, нито неговите ученици са се затруднявали да видят, тъй като тя е била емблемата на философското им разбиране. За това се е говорело непрекъснато, при това не само на лекции. За всички следващи читатели обаче разбирането на онова, което е било саморазбиращо се за Аристотел и неговите студенти, е далеч по-трудно.
Последните две книги са наречени Мю (13-та) и Ню (14-та). Те се занимават с няколко философии за действителното съществуване и битийната значимост на математическите неща – раннопитагорейската, Платоновата, Спевсиповата и Ксенократовата теория. Тези две книги обаче не просто са критичен преглед или неодобрителна интерпретация направена от Аристотел на идеите на предшествениците му и на неговия учител и съучениците му в академията.
В книга 13–та (Мю) отново се вижда едно почти дословно повторение на критиката на платонизма, която четем в книга първа (Алфа). Малките различия между текста в първата и четиринадесетата книга се забелязват само във формата на глаголите. В Алфа Аристотел говори в 1-во лице множествено число – “ние (платонистите) смятаме”, “мислим”, “предполагаме” и т.н. Поради това се предполага, че това е един от най-ранните свитъци от размишленията за “първата философия” и за първите причини и начала на нещата. Може би това показва, че Аристотел все още се е възприемал като ученик на Платон и затова е представял основоположенията на учението си така. В книга 13-та (Мю) същите глаголи са или в 3-то лице множествено число - “те мислят” или са в 3-то лице единствено число – “предполага се, че ... “. Книгата Ню (14-та) се появява по времето, когато Аристотел, все още е поддържал същите възражения срещу теорията на учителя си, но вече не е можел да се причисли към неговата школа. Тези две книги дават отговор на въпроса, защо Аристотел не се е ангажирал с математиката като един от трите основни вида теоретическо мислене. Та нали в едно от няколкото определения за изучаваното от философията то е определено тъкмо при съпоставяне и разграничаване с изучаваното от “втората философия”, а именно физиката и математиката. Аристотеловата критика в тези две последни книги на “Метафизиката” отговаря на този въпрос с категоричното отхвърляне на схващанията, според които математическите неща са самостоятелно съществуващо битие и са междинните, битийните посредници между отсамните и оттатъшните. (сиреч, между изменчивите неща и вечните).
В обобщение можем да кажем, че “Метафизиката” на Аристотел, написана от него или отбелязана и събрана от негови ученици, представлява едно цяло, състоящо се от множество въпроси и отговори, които в повечето случаи се преплитат, с цел да намерят същината на въпроса за началото на философията. Тя е съвкупност от проблеми, чиито решения се търсят непрестанно. Голяма част от проблемите, на които обръща внимание Аристотел са актуални и до днес.
Аристотел възразява на Платон, но техните философии противостоят една на друга не като противоположности, а като противоречия. Техните философии са онтотеологии. Това означава, че те се питат не просто за това, какво е съществуващото, а каква е неговата неизменна, божествена същност.
прочети
Вера Ганчева, ЕМАНУЕЛ СВЕДЕНБОРГ – Архитект на вечността
Това е първата книга у нас, посветена на личността и делото на шведския учен, теолог и теософ Емануел Сведенборг. Ерудит с енциклопедичен обхват на познанията и интелекта, той е създал сложна емпирико-теоретична система за изучаване на Вселената и обвързаността на отделния човек с нея както във физически и ментален, така и в духовно-трансцендентен план.
Неговите прозрения вече няколко века не престават да вълнуват въображението и духовете на много хора.
=========================================================================
МУДРИТЕ
Даоистки лечебни жестове
Наричат мудрите Даоски лечебни жестове или Йога с пръстите на ръцете. Изпълнението им е лично време, на което трябва да се насладим максимално. Можем да го използваме за релаксация, медитация, визуализация или за да поработим с позитивните утвърждения на Луиз Хей.
След сеанса изпивайте чаша чиста вода, за да помогнете на организма да се освободи от токсините.
На санскрит “мудра” се нарича ритуалното положение на ръцете, в индобудистката религия, представлява сторо определен канон и има таен символичен смисъл. Познавачите на мудрите изброяват стотиции различни значения на комбинациите и фигурите, изобразявани с пръстите на ръцете.
=========================================================================
Дийпак Чопра, Как да познаем Бога
Бог е постигнал нещо невероятно - едновременно да бъде почитан и невидим. Милиони хора биха го описали като белобрад старец, седнал на трон в небето, но никой не може да твърди, че го е видял с очите си. Макар да е невъзможно да бъде приведен дори един-единствен факт за съществува нето на Всемогъщия, който да има юридическа доказател- ствена сила, все пак по-голямата част от хората вярват в не го - според някои изследвания на общественото мнение - до 96 процента. Това показва значима пропаст между вярата ни и онова, което наричаме всекидневна действителност. Тази празнота трябва да бъде запълнена.
Как щяха да изглеждат фактите, ако разполагахме с тях? По всяка вероятност ето така:
Всичко, което изпитва ме като материална действителност, се ражда в невидимо царство отвъд пространството и времето, царство, което според науката се състои от енергия и информация. Този невидим източник на всичко съществуващо не е празно пространство, а утроба на самото сътворение. Нещо създава и организира тази енергия. То превръща хаоса на квантовия бульон в звезди, галактики, тропически гори, човешки същества... в наши мисли, емоции, спомени, желания.
В страниците, които ви предстои да прочетете, ще видим, че този източник на съществуване на абстрактно ниво е не само възможен за опознаване, но също така дава възможност да се сближим и да се превърнем в едно цяло с него. Когато това стане, нашите хоризонти се отварят за нови светове. Ние ще познаем Бога.
=========================================================================
Анастасия Нових, АллатРа
В книгата са изложени уникални знания за:
– човека, неговата Личност и Душа;
– субличностите и свързаните с тях явления;
– двойствената човешка природа;
– процесите, които протичат в неговото Духовно и Животинско начало;
– важността на доминиращия мироглед и влиянието му върху избора на Личността, формиращ нейната послесмъртна съдба.
В "АллатРа" се съдържат уникални научни Знания, които тепърва ще бъдат разкривани от световната наука. Тези Знания са способни да преобърнат човешката представа за света и самия себе си. В книгата се намира информация за изкуственото естество на външния свят и се разкрива тайната как информацията създава материята. Това е астрофизиката на бъдещето! Ще намерите още отговорите на въпросите как е произлязла Вселената, нейното изкуствено естество и многоизмерност; черните дупки; ексклузивни данни за електрона и тайната на прехода от частица във вълна; илюзията на пространството и много други интересни явления от квантовата физика. Тези Знания ще ни помогнат да достигнем по научен път до доказателството за първичността на Духовния свят и вторичността на временния материален свят.
прочети или прослушай част 1; част 2
=========================================================================
Анастасия Нових, Сенсей I – Изконният от Шамбала
"Сенсей I – Изконният от Шамбала" е първата книга от поредицата "Сенсей" на украинската писателка Анастасия Нових. В нея се разкрива вътрешният свят на шестнадесет годишната ученичка, внезапно оказала се лице в лице със смъртта. Това я подтиква към преосмисляне на своя живот и към търсене на вечните въпроси: "Защо живеем, Какъв е смисълът на живота? Кои сме ние всъщност? Защо повечето хора по земята са вярващи? Щом вярват, значи се надяват на нещо. Как великите достигат своето вътрешно безсмъртие? Какво е скрито зад разбирането за човешката същност?"
прочети или прослушай
=========================================================================
Анастасия Нових, Сенсей II – Изконният от Шамбала
"Сенсей II – Изконният от Шамбала" е втората книга от поредицата "Сенсей" на украинската писателка Анастасия Нових, в която се разказва за група младежи от клуба по бойни изкуства и техния Учител – Сенсей, летуващи на брега на Черно Море. Когато наблизо се намира такава уникална със своите знания и хумор личност като Сенсей, простата житейска суета се стопява и обикновения летен ден се превръща в изпълнено с невероятни преживявания събитие. В книгата още ще прочетете притчата за уникалния със своята мъдрост Бодхисатва, който разкрива вечните въжделения на човешката душа и разказа за светия Агапит Печьорски безвъзмездния лечител, чиито чудотворни мощи и до ден-днешен се пазят в Киево-Печьорската Лавра."
прочети или прослушай
=========================================================================
Анастасия Нових, Сенсей III – Изконният от Шамбала
"Сенсей III – Изконният от Шамбала" не се вписва в стила на предходните книги от поредицата. Тук се описва противоположният на Сенсей мироглед – философията и житейската позиция на един "случаен" и много богат посетител на палатковото "градче" – Ариман. Всъщност в образа на Ариман е скрит цял пласт материални ценности, преобладаващи в желанията на повечето хора. В началото не е ясно защо е нужно да се издават на хората толкова тайни подробности от "обратната" страна на живота, известни само на най-богатата и далеч не най-добра част от човечеството. Но, прочитайки книгата, осъзнаваш дълбокия смисъл, който е заложил авторът.
Потресаваща книга, която сваля розовите очила от очите на техния притежател!
прочети или прослушай
=========================================================================
Анастасия Нових, Сенсей IV – Изконният от Шамбала
В книгата се разказва за последните дни от почивката на група приятели, практикуващи източни бойни изкуства и техния учител Сенсей. Покрай древните практики и демонстрации той разказва и за сензационните исторически тайни, добре скривани сред прахта на отминалите хилядолетия. Разказва за учението на Имхотеп и тайната на произхода на "Волните Каменоделци"; сенчестата власт на Архонтите над императори и държавни управници, както и методите им на въздействие използвани и в наше време; тайната за произхода на "понтифиците"; непознати сведения за живота на Иисус; тайната на Граала в миналото и настоящето; изгубеното древно знание за същността на "аллата"; истинската информация за планета Фаетон и много други.
прочети или прослушай част 1; част 2
=========================================================================
Анастасия Нових, Съдбоносен Кръстопът – Изконният от Шамбала
Съдбоносен Кръстопът е вълнуваща детективска история, разказваща за реализацията на секретен проект, посредством тайна разузнавателна славянска организация, чиито корени изникват от началото на XX век и която е свързана с легендарни офицери от спец службите, занимаващи се с търсенето на Шамбала. Действието се развива през 1994-1995 години. В реализацията на дадения проект, който изиграва решаваща роля в съхранението на стабилността и мира в славянските държави е задействан главния герой от книгите "Сенсей – Изконният от Шамбала" – Сенсей. Книгата е изпълнена с много интересна информация относно: работата на тайните служби, истинската история на миналите събития, информация за човека, тайните пророчества и много др.
прочети или прослушай
=========================================================================
Анастасия Нових, Езоосмоз – Изконният от Шамбала
Главните герои и този път преживяват вълнуващи приключения, без да изневеряват на своя хумор и жажда за знания. Впечатляваща информация за света, тайните на времето, феномена телепортация, а също така и скритата страна от живота на обществото, което се явява истинската причина за множество нещастни случаи, самоубийства, болести и внезапни депресии. Главният герой – Сенсей разкрива уникални сведения за истинската структура на тези сили, причините за тяхното поведение, методите им на взаимодействие, а също така разказва за тези мъжествени, високодуховни хора (Хелиарите), които се противопоставяли на тази измет в миналото.
прочети или прослушай
=========================================================================